Тасос – плаване и колела 24-27.05.2012

» Публикувано by on май 28, 2012 in Корабният дневник | 0 comments

Идеята се роди от желанието за съчетаване на различни усещания и гледни точки. Пътешествие към Тасос. Обиколка на острова по море  с яхта и в същото време по суша с  колело. Всичко това за 4 дни – от София – до София.

Повече от две колела на борда означават заемане на прекалено много място, затова логистиката е следната: екипажът ще се сменя в карането на колела по острова, така всеки ще може да се наслади както на плаването, така и велосипедирането.

 

 

 

 

 

 

24.05. четвъртък

В Кавала вали дъжд, но на хоризонта е светло. В България отново е имало земетресение – 4та степен, но нищо опасно. Приемаме дъжда като добро знамение за плаването:) . Вързваме колелата на яхтата и отплаваме. 

 

 

 

 

Има добър вятър и лодката се движи със скорост 7-8 възела. Усещане, което е ново за част от екипажа, но устремът запалва всички.

 

 

 

 

Малко по-късно небето се изчиства. Всеки е намерил своето място на лодката и се наслаждава на гледките, скоростта, чашата с уиски или просто на мислите си.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Влизаме в старото пристанище на Тасос преди залез. Тук приставането не е лесно, но това място позволява да се слееш с атмосферата на местните рибари, да си в старата част на града. Много красив залез и усещане за прекрасен ден,  вятър и море.

 

 

 

 

 

 

25.05 петък

Денят е слънчев, а в България пак валяло. Правим разходка из многото запазени старини над Тасос – Акрополът, Храмът на Атина, Античният театър. Слънцето осветява града и пристанището. Ароматът на сутрешното кафе на борда на яхтата е съпроводен от разговори за „живота, вселената и всичко останало“, дали на човек му трябва повече от това, което има в момента или не. А то не е никак малко (е усещането на екипажа).

Минава „мамчето“, българка която от 20 години е на острова, емигрирала през Балкана нелегално, за да помага на дъщеря си. Тя  ни разказва как стоят нещата тук, с много колоритни изречения (меко казано), описващи народопсихологията на гърците. 

 

 

 

 

 

Пристигат рибарски лодки и продават наловената риба. Котките също очакват с нетърпение да получат своето.

Върбан и Росен тръгват да обикалят острова с колела, а ние с яхтата. Ще срещнем отново в залива Алики. През деня ние гледаме с бинокъл към брега и ги търсим, а те ни виждат от острова. Приятно усещане за две гледни точки и споделено изживяване. Накрая на деня всеки е пълен с емоции и споделеянето им прави момента още по ценен. Ние сме карали на хубав вятър, крен до 25 градуса и рифовани ветрила, а те са открили чудни места за плаж и са  напълнили очите си с гледки.

 

 

 

 

 

Отново залез, екипажът е на борда, яхтата е закотвена в средата на залива, а ние блаженстваме, гледайки почервеняващия Атон. Капитанът пуши пурата, специално донесена на борда от Върбата. Колелетата очакват на брега следващите си ездачи за утрешния ден.

 

 

 

 

 

 

26.събота

 

Традиционната палачинкова сутрин, светлината на изгрева, миризмата на кафе…

До нас още една яхта е хвърлила котва през нощта .

 

 

 

 

 

 

Юли и Деси вече са на колелата, предстоят им 50 километра до следващото пристанище Скала Калираки, където ще се срещнем.

 

Отново имаме хубав вятър за ветроходство. Нагласяме ветрилата за нашия курс. Търсим добрия баланс между скорост и крен. Върбата държи кормилото, а яхтата го слуша :).  „Планина, река, въздух, ветроходство, а после какво?“ Отговорът е нещо ново и различно…

Риболовът не ни върви , но за сметка на това почистихме морето от два найлонови плика, закачили се на въдицата.

 

Правим вечерна разходка до близкото село над пристанището и пием по едно гръцко, всъщност турско кафе .  Детето на борда не иска да слиза на сушата , чувствало се много добре тук. Разбираемо, яхтата си е къща 🙂 – понякога и повече… Юли и Деси са приключили отдавна карането на колела и са в близката таверна.

 

 

 

27.неделя

Спокойствието е обхванало всички, май не ни се прибира. Малка разходка из градчето, отвързваме въжетата и отплаваме към Кавала. Но все пак замалко ще спрем на носа, да поплуваме и да удължим удоволствието. Близо до носа виждаме, подходящия плаж. Палми и хотелче, ALL inclusive, долита българска реч.

Ние сме избрали друго – приключението, в което нищо не ти е дадено или приготвено, само каквото сам си забъркаш, толкова колкото си смел да опитваш и да рискуваш. Заслужава си ! 

 

 

Скорост 8 възела и море без вълни- голям подарък за финала, усмивки и спокойствие.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Благодарим на екипажа за тези няколко прекрасни дни по пътищата и морето на Тасос.