Към островите на боговете – Самотраки и Лимнос 14-21.07

» Публикувано by on юли 29, 2012 in Корабният дневник | 0 comments

 

14.07  – Тръгваме традиционно от Кавала, в събота след обяд. Част от екипажа познаваме от миналата година и знаем, че ни предстои приятно плаване, коктейли, интересни разговори и както винаги – непредвидени случки.

 

 

 

 

 

Приставаме в голямото пристанище на Лименас – главният град на Тасос. След традиционните „великобългарски“ забележки, че „и това е било наша територия някога“ се качваме на близкия хълм – там е разположен Античният театър, Акрополът и храмът на Атина.  Гледката към пристанището и града в слънчевата пътека е впечатляваща.

 

 

 

 

 15.07 – Ранно сутринта отплаваме и разглеждаме източните брегове на Тасос. Спираме за сутрешно плуване и кафе в мраморния залив, плажът на който е настлан с красиви мраморни камъчета. Знаем, че всички българи, които отидат там си отмъкват по една торба. За да оправдаем  присъствието си, задигаме и ние по една шепа. Водата е чиста, имаме среща и с живата природа в лицето на една морска звезда, множество риби и други по-дребни мърдащи неща.

 

 

 

 

 

 

Имаме добър вятър, а посоката е остров Самотраки. Първото, което се изправя пред очите ни е голямата планина Самос (около 1600м), издигаща се от морето, значително по-висока от Тасос (около 1000м).

Пристанището на главния град е учудващо празно за този сезон, но ние за по-лесно си го обясняваме с кризата, с това, че Североизточна Гърция за тях е по-затънтена провинция, а и е близо до Турция, с която Гърците отдавна си подрънкват оръжие, в дружески тон, за поддържане на самочувствието.

Слънцето залязва, а в далечината виждаме морски обитатели скачащи високо над водата. Мислим, че са делфини – малко по- късно обаче, ни прави впечатление окраската и перките им – оказват се огромни риби Тон, а около тях рибарите очакват бягащите малки рибки да попаднат в мрежите им. Приставаме ….

 

 

 

 

 

 

16.07. Тръгваме да обиколим остров Самотраки, заинтригувани от недостъпността (по суша) на част от бреговата му ивица, тъкмо където склоновете на планиината са почти отвесни, а един водопад целогодишно се изсипва в морето. Недалеч от него има пещери, отдалечени плажове и хипари (събирателно за всички, които бягат по суша от туристопотока, по нашему – Ираклийци, Карадерейци, Каменбрягци и пр) . Интересна гледка са и наглед бездомните кози, които хрупат нещо или лижат сол по плажа, където ние с невъоръженооко не виждаме нищо подходящо за ядене, но те са си там, несмущавани от никого – кози рай.

Отдавна сме хвърлили око на този остров от турскиия Гьокчеада, на който се случи да идем по-рано и ето – настъпи деня да го разгледаме отблизо. Заслужава си 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Стигаме и до водопада, падащ директно в морето. Гледката е впечатляваща. Плуваме до него и се потапяме под стичащите се от високо води.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

А под водата също е един космос.

 

 

 

 

 

 

17.07 През нощта се вдига бурен северен вятър. Хем е добре – да поохлади малко, хем пък няма да е комфортно за плаване. Вълните прехвърлят вълнолома, а пръските им падат върху яхтата. Морето се е разсърдило и набраздило. Без напрежение взимаме завой в плановете и решаваме да останем на хипарския остров още един ден, за да го разгледаме отвътре-навън.

Наемаме мотопед от местен жител, изненадващ ни с владеене на български и разказ как е следвал до трети курс медицина в България. Пътят е един и не обикаля целия остров, но прави големи денивелации нагоре-надолу за да свърши изведнъж на някой плаж.

Едно от интересните места на острова е  град (село, махала) Терма – известен с минералните си извори и няколкото водопада, които събират води от планината и се изсипват в приятни чинарови кории недалеч от бреговата ивица – идеално място за хипари, палатки, мотори, кемпъри, бира, китари, бради, коси, трева и знам ли още какво.

Разглеждаме големия и по-малкия водопад, плуваме в хладките планински води.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

18.07 Отплаваме към Лимнос – морето е поутихнало, но вълни все още има. Плаваме надолу по вятъра с рифовани платна – вятърът е силен и правим добра скорост (наблягайки на „добра“, а не на „скорост“)

 

 

 

 

 

 

Малко преди пристанището се отбиваме в един залив да поплуваме и да се освежим, колкото да разберем, че котвата не работи, токовете са изчезнали и край.

В Мирина, основното пристанище ни очаква екшън, който успяваме да овладеем с приставане на борд до уютен и необитаем кораб, далеч от глъчката и близо до ток и вода. Нищо повече не ни трябва.

 

19.07  Сутринта оправяме котвата.  Ден за релакс, обиколка на града и крепостта над Мирина. Панорамата от крепостта си заслужава, скалите са интересни, а също и срещата с местния необезпокояван животински вид – елена лопатар.

 

 

 

 

 

 

 Следобед си спретваме спортен сейлинг на 25 -30 възела около близките плажове и накрая, за десерт – залез зад планината на Атон.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

20.07 Лимнос – Тасос / 30 възела вятър и големи вълни/. Ама само в началото. След което вятърът някак си се променя в наша полза (награда за това, че не му се плашим), вълните се поуспокояват и ние бодро пердашим  в посока към западния бряг на Тасос.

 

 

Спокойно изпращаме слънцето. Морето е сменило неочаквано дрехите си – спокойствие, не е имало буря – всичко е останало зад гърба ни.

 

 

 

 

21.07 Събуждаме се към 6, слънцето след малко ще огрее пристанището. Рибарските лодки една по една излизат в морето. Връщаме се към дома, за да може да отплаваме отново 🙂

 

 

Благодарим на екипажа. Чакаме ви отново на борда.