Златна есен над Йонийско море

» Публикувано by on окт. 10, 2012 in Корабният дневник | 0 comments

Ниско септемврийско слънце, стари приятели и опитни моряци, скални пещери, риба, смях, плуване, гмуркане и всичко това гарнирано с прекрасни изгреви и залези над морето, отвесните скали, сините води и скалните арки на Закинтос от които ти спира дъха…и така една седмица. О, да не забравим и вятъра в платната, който на моменти почиваше, но през останалото време достигаше до35 възела и успяваше да ни движи с 9. Не е малко.

 

Този, като че ли най-хубав сезон за плаване – достатъчно топъл, но вече без тълпите туристи и пълните пристанища, ни дари с една безоблачна седмица, в която без да имаме амбиции за големи преходи, успяхме да съберем в един маршрут най-интересните според нас места около островите на Йонийско море и да ги покажем на нашите приятели. Техният моряшки опит пък ни позволи да изпълним маршрута от игла до конец. Не пропуснахме и да открием нещо ново и за нас – винаги правим това, за да не сме капо.

 

 

 

 

Пристанището Кастос – на един от малките и незабележими за масовия турист острови ни подслони първата вечер, заедно с няколко други заблудени, или по-скоро избягали от тълпата яхти. Едвам хванахме залеза от билото на острова.

 

 

 

 

След това – Асос – от Запад на Кефалония – малко китно село на провлак, който води към крепостта, преминавала през различни ръце във времето, служила за защита, затвор, а сега за парк, от който да съзерцаваш залеза. А също и първата уловена риба. Дълга, хищна и вкусна. Може би баракуда.

 

 

 

 

Аргостоли – главният град на Кефалония, мястото където големите колкото човек костенурки се събират да ядат каквото им подхвърлят рибарите сутрин, като се върнат и започнат да чистят мрежите и да продават риба направо от лодките.

 

 След това идва Закинтос – с емблематичните сини пещери и заливът на корабокруширалия кораб, както и някои тайни заливи, пещери и скали, които само ние знаем 😎

 

 

След нощувка на котва в дълбок рибарски залив и улов на втората риба, тръгваме обратно на север към Сами – вторият голям град на Кефалония – най-големият и най-зеленият остров в околността. Разходка сред свободно растящи из града блага на природата, от които черпим с две ръце – нарове, бадеми, орехи, грозде, смокини, мандарини, даже плодове от кактус.

 

Посетихме и близката пещера Мелисани – езеро в скалите, което събира студени карстови води, които се изтичат в морето. А над тебе се вижда небето – необикновена гледка.

Следва Вати – дълбокият залив и главен град на Итака – островът на Одисей. Там водата е кът и се зарежда заедно с горивото от пистолет на бензиноколонката. Правят я в завод за преобразуване на морската вода в сладка. Ние, обаче си имаме достатъчно от Кефалония и не се възползваме от тази екстра. За сметка на това не можем да избягаме от силния вятър и вълните, които ни клатят цяла нощ на пристана в дъното на залива.

 

 

Последният ден плаване ни завежда обратно до базовия лагер – Лефкада, в спокойствието на марината и поредния чуден залез.

 

Преди отпътуването за България, предлагаме на екипажа една допълнителна екстра – приключение в каньона на река Ахерон – катерене по реката на каньона, с температура на водата около 15 градуса, а следобеда – спускане с каяци до морето, където бивакуваме край село Амудия. Последен залез, селска кръчма и пълна луна.

 

 

Благодарим на екипажа за споделеното приключение.