5 градуса на юг (или финалният акорд на едно дълго морско лято)

» Публикувано by on окт. 17, 2012 in Корабният дневник | 0 comments

Твърдо решени постепенно да опознаем всички гръцки морета, потегляме към Атина за да пуснем пипала и по-на юг от вече познатата ни акватория. Нощуваме под Олимп, известно свърталище на боговете, но тъй като все пак сме тръгнали на плаване, няма как да останем там и решаваме да се задоволим с нещо по-крайбрежно и по-малко божествено, като начало – Атина. Събираме остатъка от екипажа пътем и – газ на юг.
Столица, лудница, коли, светофари…добре че магистралата стига до морето и с няколко ловки маневри успяваме да се измъкнем по крайбрежния булевард и да кацнем на пристанището малко преди да се изнервим.

 

 

Всичко това – за да потеглим още същия ден. На запад към о-в Aegina. Хващаме часа на дългите сенки и морето става златно. Там, на хълма над малкото пристанище, в което нощуваме, се намира един от най-старите и добре запазени храмове в Гърция, откъдето има и чудесна гледка към Атина.

 

 

Сутринта достолепно заемаме празния кей, ловците на старини зареждат апаратите и хукват нагоре по баира към стърчащите колони, докато лентяите се шляят из селцето, пощипвайки разсеяно смокини, нарове и други благини, висящи над улицата иззад някой дувар.

В уречения час вдигаме котва и поемаме към един от най-красивите градове в района, разположен на едноименния остров със звучното име Порос. Противно на правилото „красив град – малко сгушено и задръстено с лодки пристанище”, тук и градът е хубав, и пристанището е голяяямо и обикаля едва ли не половината остров. Място на кея, ток и вода – лукс.

И добре че междувременно се оказа, че акумулаторът е скапан и трябва да се занимаваме с майстори и доставка на нов, че можахме да се разходим едно хубаво и там – по терасираните хълмове над брега с гледки във всички посоки.
Пак около обяд потегляме още на Запад. Екипажът се надпреварва кой ще направи по-хубава подводна снимка и кой ще снима по-шарена риба (гъсеница, плужек или друга подводна твар). Фауната е в изобилие, а също и декор – пещери и камъни, под и над кристално-чиста вода.

 

Този път изневеряваме на традицията да ходим само по острови и се насочваме към един град, достъпен и откъм сушата – Ермиони. Не съжаляваме. Намирайки се на красив полуостров между два големи залива, той някак си е запазил „островната” култура – спокойствието и тишината, уюта на крайбрежната улица, голям зелен парк на носа.

 

 

 

На следващия ден ни чака по-дълъг преход – около 40 мили почти до дъното на залива Аргос – до старата столица на Гърция (преди Атина) – Навплион. Именно тук, в пролива между континента и о-в Спетсес стръвта захапа първият паламуд. С ловки движения и за броени минути, той вече е изчистен и прибран за вечеря. С хубав попътен вятър и развалящо се време достигаме града, който отново е на основната земя, но пък е толкова раздвижен – с крепост на малък остров на входа на пристанището, както и две други, на хълмовете над града.

 

 

 

 

Дъждът, който превалява вечерта само освежава въздуха за да светят още по-ярко прожекторите, осветяващи крепостта на хълма. По време на разходката около едната крепостна стена с естествена защита от вертикален скален венец и бодливи кактуси, попадам на чиста скала и перфектно набити спортни маршрути за катерене – около 100 метра – съвременен начин за превземане на иначе непристъпната крепост от тези, под чието достойнство е използването на нормалния вход.
Е, това беше и най-далечната точка за тази седмица и е време да тръгнем назад. По различен път, по възможност.

 

 

На следващия ден ще спим в Хидра – известно селище и остров, за съжаление твърде близо до Атина, за да има място на кея за нас, поне на пръв поглед. Поне хванахме още една риба, пак на същото място. Ще си го запишем за другия път и ще правим кръгчета само там 😀 . Пристанището на Хидра е запълнено като консерва копърка от лодки, паркирали на два реда. Обиграното ни око зърва едно кьоше на кея и под крясъците на полицайките, които нещо нареждат от другия бряг, ловко успяваме с лакти да си отворим още малко място, разблъсквайки поляците до нас – проше панье… Разбутваме и недоволните рибари по кея и се връзваме. Тъкмо начело, до входа на пристана, където с мръсна газ минават водните таксита – скутери и вдигат вълна, като очевидно се забавляват с нашето възмущение.

 

 

Тук е мястото а кажем, че Хидра е еко-остров, без автомобили (само с един боклуджийски). Транспортът из селото е с магарета и коне, а между селата и съседните острови и континента – с водни таксита и скоростни фериботи.

 

 

 

 

Всичко това под зоркото око на неизменните котки във всякакви цветове и темперамент. Старо скривалище на артистичния и звезден елит, Хидра е станал една от най-популярните туристически дестинации в района и въпреки, че е Октомври се пука по шевовете, предимно от славяноговорящи – руснаци и поляци. Е, скрепихме българо-полската дружба с водка, палинка, ракия и не помня още какво.

 

 

 

Без да бързаме, на другия ден се придвижваме обратно, но както и очаквахме, пристанищата близо до Атина стават все по-пълни. Чудесен повод да избягаме на котва на див залив – на необитаемия от хора остров Мони, който се оказа естествен зоопарк с пауни, фазани, сърни, елени и кой знае още каква твар, невъзмутимо мотаеща се наоколо, скубеща филизите на дърветата и лижеща сол по камъните на брега. Какво ли пият тия животни?


Морето е прекрасно и чисто, а и нощната панорама на малки осветени селища наоколо с купол от звезди отгоре е вдъхновяваща.

 

На следващия ден – с издути платна и свито сърце се примъкваме още по-близо до цивилизацията и в крайна сметка – обратно в лудницата на Атина – няма как.
Прощална вечер и ранно ставане, но пък много красиво.

 

 

 

Не ни се ще да се приберем за един ден до София, затова решаваме да разпуснем и леко да се придвижваме на север, като си устройваме офроуд из планината.

След това в опит да попаднем на закътан красив залив се натъкваме на някакъв завод, където щем-не щем съзерцаваме модерната промишлена романтика по крайбрежието срещу остров Евия.

 

 

 

Все пак, заслужено успяваме да попаднем на едно райско място с няколко къщи и малък плаж, на който бивакуваме.
За последния ден с магистралата и границата няма да разказваме.
Като дръпнем чертата – хубаво плаване и добър сезон.

 

 

 

 

 


 
 
Благодарим на екипажа!