Публикации през юни, 2013

Мъжки екипаж – мъжко време или Турски русалки на Лесбос

»Публикувано by on юни 24, 2013 in Корабният дневник | 0 comments

Еееееегейско море – ето ни пак в близките до България ширини, Халкидики – Касандра и Ситония. Отново сме пред поредното предизвикателство. Този път то е най-голямата и модерна лодка, която сме карали – 55 футов кораб с всички екстри на борда, под борда, под и над водолинията, за които може да се сети човек. Отнема ни известно време докато свикнем с навигационните уреди (много по-различни от обичайните), радара, генератора на ток, уредите за нощно виждане, състезателните платна, телевизора, хладилника с фризер и какво ли не още. И най-важното – всичко е голямо, много голямо, като почнем от обемите вътре, каютите, размера на палубата, платната и всичко. Даже капитанът зад щурвала не може да се чуе с котвения моряк на носа с викове – мнооого е далеч. Добре че...

Още...

Южен сахарски вятър и дъжд над Йонийско море…а ние плаваме

»Публикувано by on юни 9, 2013 in Корабният дневник | 1 comment

 Събота сутрин в марината на Лефкада е най-напрегнато. Всички лодки трябва да се сервизират и почистят за да ги приеме новия екипаж. И нашата не прави изключение. Само че трябва да си я почистим ние. Пускаме си „I want to break free” и с четка и маркуч почваме. Палубата все още е жълта от сахарския пясък, който наваля заедно с дъжда, донесен от южния вятър. Миене, ремонти пазар. Към 3 часа всичко е готово. Чакаме екипажа. Няма го. Закъснява с два часа, но все пак идва. И както стоварва багажа, веднага печели приза на сезона за най-много мента на глава от населението – общо 11 бутилки. И още много, много провизии. Няма да ходим на Северния полюс бе, хора… За да тръгнем днес трябва да е веднага. Все пак успяваме, отново с насрещен южен вятър, а не след дълго и...

Още...

Около Кефалония на пълна луна

»Публикувано by on юни 1, 2013 in Други | 0 comments

    Тази събота ставаме по-рано. Трябва да оставим една яхта в Атина и да вземем друга от Лефкада. А помежду да минем 400 километра. Караме с газ до дупка, както правят и местните – ако ограничението е 50 – не трябва да се пада под 120. Минаваме по уникално съоръжение – огромен висящ мост в западната теснина на Коринтския залив, който свързва Пелопонес с континента.   В 2 часа сме на яхтата, скачаме на нея и започваме да я подреждаме, защото в 3 екипажът вече пристига. Както винаги суетнята трае около 2 часа. В 5 отлепяме от пристана за да се наслаждаваме на късните часове на ниското слънце в дългия майски ден.   И както започна денят с газ до дупка, така и продължава – този екипаж скача направо в дълбокото с 30 възела вятър на мачтата, 7...

Още...