Мъжки екипаж – мъжко време или Турски русалки на Лесбос

» Публикувано by on юни 24, 2013 in Корабният дневник | 0 comments

IMG_2928Еееееегейско море – ето ни пак в близките до България ширини, Халкидики – Касандра и Ситония. Отново сме пред поредното предизвикателство. Този път то е най-голямата и модерна лодка, която сме карали – 55 футов кораб с всички екстри на борда, под борда, под и над водолинията, за които може да се сети човек.

Отнема ни известно време докато свикнем с навигационните уреди (много по-различни от обичайните), радара, генератора на ток, уредите за нощно виждане, състезателните платна, телевизора, хладилника с фризер и какво ли не още. И най-важното – всичко е голямо, много голямо, като почнем от обемите вътре, каютите, размера на палубата, платната и всичко. Даже капитанът зад щурвала не може да се чуе с котвения моряк на носа с викове – мнооого е далеч. Добре че няма мъгла, та си ръкомахаме.

DSC_2429Първата вечер сме на Порто Куфу – затворен дълбок залив в южната част на Ситония (любимият на българите среден пръст на Халкидическия полуостров) Въртим се на котва в залива, под изгряващата тънка луна в очакване на рибарските кораби, които идват на талази, окъпани в светлина. Не само ние ги чакаме, а и камиончетата на брега, които товарят прясно охладената риба, вече опакована в кутии. Оказва се, че това е доста сериозна рибена борса, активна всяка нощ. А през деня – тишина. А ние чакаме и екипажа, който ще пристигне през нощта и утре рано ще се качи на борда, за да поемем на дълъг преход – 60 мили към столицата на остров Лимнос – Мирина.

 

IMG_2545Така и става, още посред нощ започват да се чуват гласове от кея, а ние сме на котва на 100-тина метра в залива и чакаме да съмне. По изгрев издебваме момент, в който кеят е празен между две разтоварвания на риба, натоварваме екипажа и отлепяме. А те носят багаж като за пътешествие до луната, но поне на тази лодка място има. Има и сърф, още не знаем за какво, но ще видим. Насочваме се по най-правия път към Лимнос и не след дълго вече креним с 8-9 възела, които почти не се усещат на този кораб. Със състезателните си платна, той лети като самолет и мачка вълните. Умореният екипаж успява да спи в кокпита дори при тази скорост. За да се събуди след няколко часа, когато скоростта е намаляла едва забележимо до 7 възела, но вълната е спаднала и слънцето е изгряло. Вече нещата изглеждат различно. Над нас е Атон а до хоризонта друга лодка не се вижда.

DSC_2461Мирина, ранен следобед. Приставаме образцово на кея на главната за радост на екипажа, но днес е петък и вечерта тук е лудница и шум…дано заспим.

Мирина е красив град, сгушен под крепост на висока могила, която виси над морето. А в зелените дъбрави зад крепостната стена живеят бездомните животни на Лимнос. Не, не са бездомни кучета като в София, а елени-лопатари, които слизат да похапват до града, когато им омръзне да пасат, а там всички с радост ги хранят. Слънцето залязва над Атон, крепостта светва под прожекторите и тънкия сърп на луната. Утре ни чака дълъг път до Лесбос.

IMG_2649Ставаме рано, по изгрев слънце. Ранното тръгване крие някаква магия. Денят е изпълнен със заряд. И макар че имаме да минем над 60 мили, някак си изтичат неусетно. Стартираме в гладко море, след това се появяват делфините. Три пъти край лодката се появяват ята (стада) от разни посоки. И ние се опитваме да приберем въдиците за да не се хване някой на стръвта. Изглежда не са толкова глупави. За разлика от едно пиле, което си оплита крака в кордата и трябва да го спасяваме, за щастие – успешно. Този екипаж има желязна обедна дисциплина. Вятър, скорост или крен – на борда се обядва. На маса, с покривка и поне две блюда. За този разкош допринася и майстор-готвача, част от групата. Днес за два часа влизаме в турски териториални води и ритуално сменяме байрака на дясната краспица.

DSC_2531nВ късен следобед сме на малкото пристанище Митимна, под старата крепост Моливос. Вдигаме пристанището на крак за да разместим всички лодки, че да има място за нашия голям кораб. Симпатична полицайка – лесбийка (на този остров вероятно всички се наричат така) настоява да види документите ни и просто не мога да й откажа. Следва плуване и разходка. Градчето е нещо като Велико Търново, със стари къщи, на хълм, само че гледа към морето и към залеза. 3 в 1. А вечер, от борда на яхтата, с напитка в ръка гледаме осветената крепост и светлините на града. Още един ден отминава, а растящият сърп на луната слиза зад хълма…

DSC_0046Уморени от два дълги дни решаваме този ден да го караме по-леко. Тръгваме късно, спираме тук-там за гмуркане, търсим с бинокъла плажове с шведки по монокини…И тук е моментът да кажем, че екипажът е само мъжки – въпрос на традиция в тяхната компания. Затова няма проблеми кой ще дърпа въжетата, а и водата в резервоарите стига. Само дето шведки не намерихме…Дисциплината край масата поне е желязна – сутрин, обед и вечер – покривка и изискани блюда. Така в шеги и закачки стигаме и хвърляме котва в залива на Сигри – живописно село с красив залив зад остров – с крепост, останки от вкаменена гора, музей и цяла сюрия шарени студенти и студентки от всички раси и националности в магистърска програма по устойчив туризъм.

IMG_2642

 

Почти кандърдисахме една австралийка да дойде с нас на борда…не знам защо се отказа. Някои се отдадоха на кулинария, други на гмуркане, трети доизцедиха следобедния вятър с платното на сърфа, който също домува на палубата.

 

 

IMG_2877Приятно общуване със съседите по котва – чашки с бяло вино, любезности, обмяна на информация и планове за следващите дни. Традицията и етиката на индивидуалните мореплаватели е много силна, цари усещане за сила и независимост, дух на взаимопомощ и уважение, както и сдържана (и понякога явна) неприязън към стадните и шумни изяви на мореплаване във всичките им форми(флотилии и др.). Ако трябва да направим паралел със сушата – те са нещо като морски мотоциклетисти, от истинските.

DSC_0024

 

 Днес морето ни даде една мида, голяма черупка от охлюв и морска звезда. За утре се очаква отново спокойна програма. Пореден шанс за скандинавки на най-известния плаж на Лесбос и вечеря в царството на узото – Пломари.

Късно събуждане и палачинки. Естествено сме последните, които вдигат котва от залива, но пък изобщо не сме най-бавните пред вятъра.

 

IMG_2686

Подминаваме малко островче, на което се е разбила лодка, надминаваме и двама от съседите, които се мъчат с платната. Продължаваме мисията от вчера, като преди обед хвърляме котва на един от най-известните плажове на Лесбос – край село Еризос, родното място на Сафо. От там и чрез нея Лесбос се е сдобил със славата, с която най-често го свързват хората – лесбийките.

 

P1000246

 

 Мъжката компания стига с плуване до брега и още с мокри бански и плавници под мишница нахълтва в първото изпречило им се място за да пита за местните забележителности. Отговорът е ясен и прям – „Момчета, тук туристите идват за три неща – слънце, море и секс. Не знам какво точно търсите, а и не се сещам откъде ще извадите пари за да го купите”

 

 

DSC_2494Надига се мелтемът, вятърът вече е над 20 възела и с лекота ни бута на юг с 9-10 възела, така че съвсем навреме приставаме в Пломари – другият емблематичен град на Лесбос. Хубав пристан, дебела полицайка, живописно селище. Разходка и Гирос с поглед към морето. Разбира се и узо – в Пломари сме, все пак.

 

 

P1000241

 Днес трябва да сложим чавка на нов остров – Хиос, но преди това спираме за освежаващо гмуркане на едно плажче, което забелязахме вчера. Там е като в приказките – от морето стърчи скала, край която свири на китара самотен, гол до кръста мъж, на плажа се пекат две немски бабки, а на дъното има октопод. Взимаме го за фризера(да, на яхтата имаме фризер). Ще го ядем тия дни.

 

 

 

IMG_2740

 Разпаряме към Хиос – 45 мили, но какви! Лодката показва все повече възможности, вдига се на задните си крака и с лекота постига над 10 възела. Вълните стават над 2 метра, а вятърът над 25 възела. За нула време ни закарва до Хиос, където си намиранме чудесен скатан плаж за котва и къпане, а сърфистът скача на сърфа и си даваме среща в пристанището.

 

IMG_2783Ние сме там първи, разбира се и ловко приставаме на борд между няколко гемии, укрепваме лодката и тъкмо да си отдъхнем – сърфистът се обажда за помощ – пак сме на педали. Спасителна акция с дингито. Довличаме го вътре в пристанището и – да се оправя. Разходка наоколо и отново нещо от приказките – прекрасен празен плаж, на него прекрасен празен биич-бар с тиха, приятна музика, само ние сме, морето шуми и луната грее…пием по една напитка и се чудим на кой свят сме…

 

DSCN1441Вятърът не стихва цяла нощ и както очакваме, вълните вече са твърде големи. Слава Богу, че и лодката е голяма и успява да ги „мачка”. Курсът ни също е удобен, доколкото може – под ъгъл към тях. Същото ще е и утре към Скирос, само че доста по-дълго. А днес за нула време, дори на силно рифовани ветрила успяваме да глътнем 18-те мили до остров Псара, където ще нощуваме, но не преди да изследваме някои от скритите заливчета около острова за да се погмуркаме. Там, с помощта на случайно (или нарочно) попаднали на плажа вещи,  ритуално основаваме и клон на офиса на moonsailing на източните Споради, където IT мениджърът с премрежен поглед наблюдава морето, докато оправя компютърните си бакии.

 

DSC_0276Джигитско малко пристанище, място точно като за нашия кораб, много трудно акостиранe. Като се вързахме за кея, имахме чувството, че сме приземили Боинг 747 на стадион Герена. Пием по едно питие за отпускане. Но пък сме възнаградени с прекрасен залез от хълма над селото. Който е измислил залеза над морето е голяма работа. Но вятърът не спира да духа и да хвърля пръски и пясък. Духа, духа, духа…не ни се мисли за утре. А ни чакат близо 60 мили до Скирос.

 

И ги започваме рано сутринта, веднага след кафето в 6. Хубаво е да започва така денят, тонизира, а и отмятаме доста път преди да сме капнали. Излитаме още на входа на пристанището и макар и с рифовани ветрила не падаме под 8 възела. На няколко пъти рифоваме и отпускаме, защото и вятърът пулсира, но в крайна сметка финишираме в Скирос 8 часа по-късно с рекорд за средна скорост. На някои хора вълните и вятърът им действат приспиващо и удрят главите във възглавницата още в началото за да проспят почти целия път. И така може.

 

 

DSC_0413Пристигаме уморени в Скирос, но след като завързваме въжетата, посвещаваме целия екипаж в ордена moonsailing и раздаваме фланелки. Заслужили са тази чест! С нови сили си взимаме разни возила под наем за да обиколим острова и оставаме възхитени от заливите в околовръст, а също и от главния град, кацнал на един хълм, с къщи – силно нетипични за района на Спорадите. Квадратните бели, терасирани кутийки са в по-южен, Цикладски стил, но имат чар и уют с малките, стръмни и почти непроходими улички между тях.

 

С наближаването на крайната точка на пътешествието вече започват да се прокрадват разговори за последния ден, за пътуването…така става обикновено, хората започват да мислят за в къщи няколко дни по-рано. А утре продължаваме на Север, посока Алонисос.

Полицаят на Скирос явно си има и друга работа, защото е заключил островния офис, тъкмо когато отивам да плащам дължимото на Гръцката държава. Е, няма да го гоним и затова отлепяме сутринта без да си платим.

DSC_0377Вятърът фучи и свири свирепо, но когато излизаме на открито постихва. Вълната е още по-голяма, но нашият валяк я мачка. И така 4 часа, докато се добираме до малко необитаемо островче с параклис на върха и се скриваме в един залив.

 

 

 

DSC_0450Явно и древните са го използвали.  Дъното е осеяно с неща – глинени и други – рай за нещотърсачите. Едвам ги отскубвам от залива, защото имаме още 2 часа път до избрания за нощувка залив на остров Перистера. Пътем обаче някой се сеща, че може би му се ходи повече на бар, вместо да нощува на котва и сменяме курса към Патитири – главното пристанище на Алонисос, което както знаем клати много, заради отразената вълна.

 

DSC_0518След драматично приставане в тясно място и акробатично слизане на кея групата се отправя да празнува последна вечер в пиано бар в старото селище – Хора, а капитанът и боцманът си пият ракията на борда. За да могат да станат рано на следващия ден и да вдигнат котва в посока Порто Куфу на Ситония, откъдето започва и завършва този репортаж. Делфините ни изпращат днес, тъй както ни посрещнаха. След 10 дни с много слънце, вятър и вълни.

А за край – отново пълна луна.

IMG_2944

IMG_2938

 

 

 

 

 

 

 

Благодарим на екипажа!

 

 

 

Въведете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Connect with Facebook

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>