Цикладски дни, Цикладски нощи…

» Публикувано by on май 25, 2014 in Корабният дневник | 0 comments

lefkadawМарт е женският месец в България. В Гърция тази година това е Май. За седмицата в която (за щастие) сме на брега в Лефкада, времето се сменя три пъти, от слънце през облаци и дъжд, до гръмотевична буря. И вятърът е на собствено мнение – ту от Север, ту от Юг, а понякога, за разнообразие и от Запад. Използваме това време за сушене на рибата от миналата седмица, дребни ремонти по яхтите на приятелите и обсъждане на проблемите на живота, вселената и всичко останало. Седмицата просто се изнизва между пръстите ни и идва време да тръгнем за Атина, където ни предстои първото за годината плаване на юг сред Цикладите.

IMG_6065За разнообразие излизаме от магистралата, за да минем през вътрешността на п-в Пелопонес, който обикаляхме с яхтата миналата пролет. За да се прехвърлим на полуострова минаваме през едно от чудесата на мостостроенето – огромният мост на Патра и се гмуркаме на юг. Докато периферията на Пелопонес изобилства с история, крепости, битки, даже една стара гръцка столица (Нафплио), вътрешността му е доста дива, неизследвана и различна. Високи планини, ски курорти, дълбоки долини, речни корита с обработваеми площи, много зелено, и цветно-шарено. От високото тук-там прозира и морето. За да стигнем Атина отново трябва да пресечем изкуствено прокопания Коринтски канал, един от големите пробиви в търговските пътища на близкото минало.

IMG_6157

 

Време е да се изяснява и ветровете най-сетне да се стабилизират. Така сме го поръчали, така и става. След традиционните неуредици по пристанището, успяваме да отлепим и с добър вятър се връзваме на кея на остров Кея. Залез.

Рано. Роса. Раци. Ранобудни рибари. Рибааа… е, рибка. Все пак ще има на човек по една за обяд. Разфасовай рибата, Робинзон!

 

1274750_531304590284702_867939581_oСерифос. Рибари. Хора. Ливади. Хора-ливади. Винаги се усмихваме, като видим автобуса с този горд надпис, който вози хората от пристанището (Ливади) до старото селце (Хора). Всъщност, всеки остров си има такова село (Хора). Вероятно от там сме заели и ние тази дума.

Вятър? Няма. Има мотор. Пенджуек… Без коз. Има и такива дни. Но тъй като има по нещо хубаво във всяко лошо – безветрието ни дава възможност да надникнем в заливи и на места, където иначе вълните и вятърът не биха ни допуснали.

 

IMG_6110И докато вяло правим планове откъде да минем, остър звук разрязва като с нож медитативното настроение. Въдицата се развива бясно. Опа, голяма риба ще да е. Суматоха в кокпита. Бързи команди, овладяваме положението и не след дълго рибата е в кепа, а отзад, в сектор А вече се обсъждат рецепти и мястото на тигана, девисил за супата и други детайли. Едва сега осъзнаваме, че един от екипажа липсва. Аха, в тоалетната е, по голяма помпа. Отдаваме му дължимото, явно захранката е била добра!

Кимолос, Милос. Дъжд. Но прогнозата все пак е за изчистване утре. Звезди. Надежда.

 

IMG_6142

 

Най-сетне слънце. На борда цари привидно спокойствие в очакване на плажа, който сме обещали по обяд на Клефтико – емблематичните скални образувания на остров Милос. Целият остров е образуван от вулкан, пристанището е в кратера, а околните скали са пъстра смесица между вулканити, варовици, пясъци и вулкански туфи в различни цветове. Те са и най-меките, което позволява на вълните и вятърът да си играят с тях и да ваят причудливи форми и пещери.

 

IMG_6159

 

Нощувка на котва. Залез. Риба в тава. Днес всички имат специален бонус – каюта с прозорец към морето и вечеря на капитанската маса. Посветени са в ордена “Moonsailing”.

 

 

 

 

IMG_6164IMG_6198Бодро и приповдигнато настроение на сутринта. Преди да надникнем зад баира, който ни пази завет. А след това – вятър работа, ама много вятър. И пералня от вълни. След като известно време се правим, че все едно нищо не се е случило, в крайна сметка се шмугваме в едно пристанище на Сифнос, не че е тихо, но поне сме вързани за кея. Да съберем сили за утрешния ден, когато преходът ще е дълъг, с вятър и вълни. Събираме силите обикаляйки острова, сред бялото и синьото, в съотношение приблизително 9:1.

Разговор в магазина: Моля, дайте ми боя за къща. Заповядайте – 9 бели кутии и една синя.

Разбира се и църквите са бели, а кубетата им – сини. Блузките на момичетата са бели, а панталоните им – сини. Само Левски!

P1120525Вятърът привидно утихва през нощта. Само привидно и само в пристанището. Бодро се измъкваме зад вълнолома за да се окажем пред (или по-точно под) един 8 етажен бял блок с балкони, като че ли докаран от Дружба, сложен на едно корито. Круизен кораб – върхът на ол-инклузива. Тъкмо започва сутрешната суетня по анимацията на пенсионерите, изнасянето им към брега с лодки и пр. Опъваме платната под балконите на блока – безплатно шоу – и продължаваме. И се почват шамарите – вятър отпред и вълни от всякъде. И така цял ден. Има и такива дни. Уморителни. Почти не обръщаме внимание на втория круизен кораб с който се разминаваме и бързаме да се шмугнем под следобедното слънце на завет в пристанището с топлите извори до плажа. Заслужена почивка и плаха надежда за по-добро време утре.

Последен ден на вода. Възнаградени сме за упорството и стоицизма в дъжд, вятър и вълни. Вятърът спада до нормалните 15-тина възела, вълната се заглажда, а ние с пълни платна взимаме курс към плажа, като за десерт на тази изпълнена със звезди и бури седмица. И риба, разбира се. Трудно е да си тръгне човек, особено от тук, особено днес…но животът си върви, правят се планове за багажа, за обратния път за часа на ставане…

Пристан.

P1120381IMG_6097P1120563

 

 

 

 

 

А ние оставаме, оставаме…

Благодарим на екипажа, заповядайте отново с moonsailing!

Повече снимки във Фейсбук вижте ТУК!

Въведете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Connect with Facebook

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>