До Санторини и обратно. Част втора. На север.

» Публикувано by on юни 7, 2014 in Корабният дневник | 0 comments

DSC_0053След перипетии с фериботите, екипажът все пак се появява на пристанището в Санторини, стоварва багажа в яхтата и хуква да разглежда острова. Посреща ги тънкият сърп на луната. Започва да расте. Порастват и двама от членовете на екипажа, които ще празнуват рождените си дни на борда с нас тази седмица. Предишната седмица един, сега – двама, как ли ще е нататък… Посреща ги и седмичната прогноза за сериозно силно време и тежък африкански циклон. Да видим къде ще се скрием.

 

Приятно е да останем на един и същи пристан две вечери, отдавна не ни се е случвало, но време е да се стягаме за път. Вечеря – любимата гозба „капитанбаялдъ” по гръцки.

IMG_6558Неделя. Хващаме чудесен западен вятър с който правим панорамна обиколка на Санторини и подостряме курса към остров Иос. Не без помощта на мотора, защото вятърът капризничи. Вероятно поради липса на други атракции, Иос е успял да си създаде име на остров на освободените млади хора – леко нашмъркани, напушени и развеселени. Чува се предимно английска реч, жива музика и различни ритми от капани и кафенета. Прекрасен залез от хълмчето със стария град, недалеч от пристанището. Направо изщракахме лентите. Два дни до влизането на Мароканския циклон.

DSC_0006Нов ден, без бързане. Приятен попътен ветрец на север към Наксос. Набива вълна в заливите и не е подходящо за плаж. Някакви странни облаци се събират над околните острови. Не вещае нищо добро. След два дни ще удари силно и още от днес планираме къде да се скрием. Днес все още е слабо, чудесен ден за учене на ветроходни умения. Наксос – приятен град с венецианско влияние, малък хълм със стария град и полуостров със стар храм. Марината на Наксос се пука по шевовете и за нас има място само навън, където по-темпераментните капитани на фериботите дрифтят за да паркират и правят страхотна вълна на влизане. Изтръпваме при всяко скърцане на въжетата. Още 2 ферибота за деня…още един…сън. Един ден до циклона.

IMG_6586Този път се събуждаме с будилник. За да се приготвим набързо и да тръгнем в 7. Ще играем на ръба на бръснача. Изчислили сме, че големият удар ще е следобеда, а ние искаме до обяд да преодолеем разстоянието до Миконос – островът на меките китки. Навън вече вятърът свири във вантите и е неприятно облачно. Започваме да се надлъгваме с насрещния вятър, като в крайна сметка надделяваме в надлъгването и приспиваме лодката на 7-8 възела с рифовани ветрила. Дъжд и пръски. Профучаваме край древният Делос – центърът на Цикладите и археологически музей на открито и влизаме в пристанището на Миконос. Хората, които ни посрещат ни гледат странно – те са по къси гащи и фланелки, а ние сякаш идваме от северния полюс.

DSC_0043Миконос. Наистина е пълно с гейове. Сами, по двойки, по тройки. Островът, подобно на Санторини е успял да си създаде някаква слава и притегателна сила и успешно си съперничи с него по гъстота на тълпата на квадратен метър по брега и тесните улички. И тук не можеш да избягаш от матрицата, бутиците и мазните физиономии на викачите, които се опитват да те придърпат в техния ресторант. Все пак пристанището е по в страни от града и данданията, която вдигат руснаците на една съседна лодка е направо песен на птички в гората в сравнение с глъчката в града. Чакаме удара на циклона. Гръмотевици, дъжд.

DSC_0093wЦяла нощ свири във вантите и въжетата и не спира. Сутринта не е по-спокойно, въпреки прогнозата. Метеоролозите, явно също учудени, сменят прогнозата, тъй като не могат да сменят времето. Злобен, съскащ вятър и пръски, лодките нервно се бутат една в друга, като овце в егрек. Току някоя лодка излиза и оплита съседните котви под напора на вятъра. Всяко успешно изваждане на котва е придружено с облекчени въздишки и ръкопляскане от околните лодки. Напрегнати сме, но ще тръгнем следобеда, за да отметнем разстояние. Ще се опитаме да се движим на запад, напреко на силния северен вятър. И днес имаме рожденик. Желанието му е за силно плаване в силно море. Сбъдва се.

На кея има спряла малка колица, която дърпа ремарке за кон. Принадлежи на един художник музикант, който живее в ремаркето и съжителства там със саксофон, комплект барабани и какво ли още не. От време на време с потропва на барабаните, рисува картини и виси в съседното кафене.

IMG_6657Изнервяме се от чакане. Най накрая тръгваме с мръсна газ, изваждаме си котвата чисто, не изчакваме да чуем ръкоплясканията и се стрелваме със 7-8 възела на рифовани ветрила към съседния остров. Страничен вятър, вълни 2 метра. Само един връща закуската в морето. 10%, добре е, в рамките на допустимото. Вълните са огромни, отново сме на виенското колело. Една от тях влиза на гости през недобре затворен прозорец. Залива компютъра и всичката електроника. Тотална щета. Опитваме се да се концентрираме върху навигацията, а не върху щетите, ще ги мислим после. За нула време, преди очаквания час сме на съседния остров Сирос.

IMG_6661Връзваме се и започваме игри по интереси. Инженерите (всички мъже в екипажа) започват да разглобяват компютъра и електрониката, осолени от морската вода, а жените готвят в каюткомпанията, имаме празник, все пак. Мила идилична картинка. Накрая потапяме всички кабели и части в кофа със сладка вода, да се мият и ги оставяме да отлежат. Кулинарна вечеринка и торта. Честит рожден ден, приятелю! Да ти върви живота с 6-7 възела, както лодката днес! Майната им на всички дребни несгоди, ако сме здрави и усмихнати. Сред сладки приказки и спомени от морски приключения залязва и днешният ден, пълен с емоции. Българска музика, хитът на вечерта, а и на цялата седмица е „Ветрове” на Лили Иванова. Изпълнена с артистичен стил и жест от смесен хор. На вечеринката присъстват всички, с изключение на геройски загиналите в неравния бой с морето…компютърът и неговото захранване. Писано му е било да бъде ъпгрейднат.

Като с нож си отива бурята. Събуждаме се след дълбок сън в слънце, лек ветрец и спокойствие. Осъзнаваме за кой ли път, че настроението на човека е свързано със слънцето. А сме го и заслужили след тези няколко бурни дни. И моторът трябва да побръмчи малко, да не клеяса. Днес ще е така. Към Китнос.

IMG_8905 А когато времето е прекрасно и всичко тръгне като по вода, на писателя му секва вдъхновението. Какво да пишеш, като времето сякаш спира – прекрасен залез, залив с плаж и термален извор само за нас, звезди…Обзема ни трудов ентусиазъм и правим бригада по почистване и изгребване на извора, засипан с пясък от бурята миналата седмица. За да е готов да приеме следващите екипажи. А на другия ден, най-накрая морето е като огледало и няма опасност да се разлее олиото от тигана за палачинките, които цвърчат за закуска. Плаж, лек топъл вятър…и на път за дома.

 

 

IMG_6688

Ама какъв път – на излизане от залива ни подхваща свеж страничен вятър, който на пълни платна ни подкарва в полет с 8 възела. Не сме сами – около 10 накренени яхти показват коремите си зад нас, в надпревара. Нашият екипаж убедително печели надпреварата. На второ място е гръцкият военноморски флот, който се врязва между нас и преследвачите ни, като им отрязва и без това несъществуващите шансове.

 

Добър път към дома, благодарим ви, приятели. А ние оставаме…

 

IMG_6708Повече снимки във фейсбук албума – тук.

Въведете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Connect with Facebook

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>