В страни от чартърните територии

» Публикувано by on юни 16, 2015 in Корабният дневник | 0 comments

DSC_6103

Има едни хора, които си живеят (поне по цяло лято) на собствените лодки. Те лесно се различават на външен вид от туристите, които идват за една седмица. Лицата им са изсушени от слънцето и вятъра, имат „моряшка” походка, дрехите им не блестят с нищо, търсят спокойствието и тишината, а не туристическия шум на главната и менюто на таверните. Те няма да се състезават кой ще влезе в пристана още в ранния следобед за да се върже на кея за да се втурнат да търсят баня за дългокосите красавици на борда (че как без баня всеки ден), както и магазините за сувенири. Те ще гледат залеза в морето и ще хвърлят котва в залива и с дингито (малката гумена лодка) ще догребат до селото да си купят хляб и малко провизии, а може би и някоя туба с гориво.

IMG_2382   DSC_6406

 

 

 

 

 

 

Тези хора рядко ще срещнете около големите чартърни бази и край популярните туристически дестинации, за които сте чели в интернет, нито пък в лайфстайл-списанията

А лодките им – те съвсем не отговарят на съвременните тенденции на лодкостроенето, диктувани от чартърната индустрия – да има повече простор в помещенията и на палубата, за сметка на мореходните качества на яхтата. Нито пък ще са излъсквани от мургави пристанищни работници до блясък, за да бъдат предадени всяка събота на нови наематели с широки бели панталони и спортни ризи.

IMG_2191Техните лодки ще са с причудлива форма и цвят, събрали на палубата цялата си оскъдна покъщнина на собствениците си, между която велосипеди, куче и саксия с босилек. Приспособленията и приумиците по борда на тези лодки могат да дадат материал за дебела книга, а собствениците им са особняци, трудно ще те допуснат до себе си. Те си имат собствен свят.

Ето такива хора срещахме през тази седмица, която започна в Атина и завърши в Лефкада – двата най-оживени чартърни центъра в Гърция.

А помежду им минахме през стратегически важния, но непосещаван от чартътни лодки Коринтски канал и залив.

IMG_2164Каналът – най-скъпият (на метър). Съкращава около 200 мили от обиколката на Пелопонес, основен търговски и военен път от незапомнени времена. Проектът за него датира от древността. Първата копка прави император Нерон, но проектът е доведен до крайна фаза едва в края на 19 век от френска, а след това от гръцка компания. Дълъг е 3.2 мили, широк е 25 метра, а в най-високата си част, където е пресечен от магистралата е 79 метра. Преминаването през него е като в приказките – попадаш в друг свят – птици гнездят в дупки по изкопаните скали, по склоновете растат цветни дървета и храсти. GPS-ът губи сигнал, а слънцето прозира през тесен процеп високо горе. Струва си.

 

DSC_6176Коринтският залив след канала е като широка река, разделяща две планински вериги – континента и Пелопонес, осеяни с история и природни красоти. Освен че разделя планините, каналът събира и двете морета – Егейско и Йонийско – които се борят за надмощие с теченията и вълните, пораждани от ветрове в едната или другата посока. Мостът в западния край на залива (най-дългият въжен мост в света, според Род Хайкел, автор на лоцията за гръцките води) е изящно инженерно съоръжение, което прави Патра и Пелопонес достъпни и от Западната част на континентална Гърция.

 

 

IMG_2243trizoniaIMG_2243

 

 

 

 

 

След него е само Йонийско море – любимото, осеяно с острови, обградено от планини и зеленина. Тук ще сме следващия месец. А през Коринт – отново през Октомври.

 

Плавайте с нас

Въведете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Connect with Facebook

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>