Поглед назад към сезон 2015 и няколко уловени мига…

» Публикувано by on ное. 23, 2015 in Корабният дневник | 1 comment

IMG_3572мПлаваме. Вече шест месеца сме на яхтата. Тя е наш дом, както и средство за пътешестване. Въпреки че често не разполагаме с каюта, на борда имаме всичко, което ни трябва – 2 комплекта дрехи, джапанки, очила. Кухня, баня, хладилник. Риболовни такъми. Много инструменти, с които ремонтираме всичко. Екстри – подправки, напитки, чаши за вино със столче, за изискани вечери в кокпита. Всичко това, заедно с още 8 човека и техния багаж се събира в рамките на 14-те метра дължина на лодката. Тези 6 месеца разбираме колко малко му е нужно на човек за да се чувства добре и да съществува, да води един хармоничен живот с приличен бит. Количеството храна, която ни е нужна също е наполовина. Опитваме се да си хващаме риба и да берем плодове. По-близо до природата. Щастието не се измерва в количество. На есен ще се приберем у дома. В същност – къде е „дома” ако 6 месеца си на яхта в морето…

route2015Ето, есен е. Оставяме лодката на сигурно място за зимата. С малко тъга я напускаме за да тръгнем към другото „ у дома” – към планината. Зад гърба ни този сезон са много морски мили, може би 5000, може би повече. С малки изменения изпълнихме предварителния план, преплавахме северно и средно Егейско море, от Кавала до Аморгос, Арголическия и Сароническия залив, минахме през Коринтския канал и около Пелопонес. Не пропуснахме Йонийско море с изумрудено сините му води и прекрасни острови. Не можахме да пребродим цяла Гърция, не сме се и опитвали. Плавахме с добра скорост, но не препускахме. Търсихме наслада от пътешествието, а не бройката острови. Оставихме нови неща за догодина, защото приключенският дух е жив, когато открива.  Винаги има какво. Обичаме да го правим заедно с Вас, нашите екипажи. Благодарим Ви, че споделяхте нашата радост тази година, заповядайте отново!

 

 

Ето някои уловени моменти от нашите пътувания:

 

IMG_4178Кей. Рибарски лодки. Малко село. Не го търсете на картата, няма го. Разходка в следобедното есенно слънце. Нестроен глас подхваща песен в съседен двор. Звънва бузуки. Надзъртаме. Жена в черно и мъже край нея. Маса, вино, мезе. Гласът набира сила и смелост, включват се и други. Виждат ни, не се колебаят, а веднага ни придърпват, правят ни място на масата, пред нас се появяват чаши. Докато се чудим какво се случва, единият мъж обяснява – днес е умрял техният приятел Михалис. Това е жена му, приятелите му. Михалис обичаше да свири и да пее…а вече го няма. Приятелите давят мъката в песни, прегръщат жена му, някой подхвърля майтап. Жената се смее през сълзи. Бузукито къса струна за трети път, но музикантът не спира, пее тази песен като на живот и смърт. Има още няколко струни…Отпива глътка, прегръща и нас и продължава. Всички опитват да сдържат сълзите си. И така до късно вечерта…

 

DSC_7213Старият рибар. Малка бяла лодка с весла. Всеки хубав ден той излиза сутринта и се връща следобед. Отдавна е изпреварен от модерните рибарски гемии с радари, сателитна комуникация, сонари, прожектори и ледогенератори, които изтребват нощем толкова риба, колкото могат да поберат и сутрин я товарят в камионетките на рибните борси в кутии с лед. Старият рибар няма да ги догони. Той пристига след обяд на кея, където го чака гларусът. Всеки ден. За да получи полагащите му се малки рибки – отпадъка от улова. След като почисти мрежата си, рибарят обичайно вади три пликчета риба. Първото е за местната кръчма, където го уважават и държат да купят неговия улов. Второто – за някой човек от пристанището, а третото – за трапезата у дома.

Чистенето и подреждането на мрежата, както и миенето на лодката след работа е ритуал. Всичко завършва със стар брезент върху мрежата и седалката на лодката. А отгоре – три черупки от охлюви. За красота и слука на другия ден. Мушамената престилка е сгъната, бялата коса бива сресана с гребенче, което стои на специално място в лодката. Придърпване на въжето, лек скок и старецът е на брега. Колелото го чака незаключено. Трите пликчета увисват на дръжката и старият рибар се оттегля от пристанището. До утре.

 

 

DSC_0016Малък остров. Още по-малък кей. Ниско залезно слънце. Изсушен от вятъра и слънцето рибар излиза от къщи и си боядисва лодката. Баба с черна дреха хвърля кордата за да хване октопод. Понякога хваща, понякога – не. Ако хване, следва половинчасово биене в цимента, а след това търкане – пак там. Виждаме я година след година, все с черно, все там. Един път до нея има малко момиченце – внучката. Държи корда, а бабата я учи как да хвърля. Другата година не виждаме бабата…само рибаря, който отново излиза на залез да си боядисва лодката.

 

 

IMG_20150426_192310Критянинът. Той е от Крит. Може би не се е родил там, но баща му е от там, значи – и той! Душата му е в Крит, а работи в Атина, ремонтира лодки. Изплаща апартамент, изпраща синовете си да учат и пак работи. По цял ден, лети, почти не докосва земята. А ако открадне някой миг за да изпием заедно по едно узо, в мекия му поглед се отразява морето…иска да се върне в Крит, при Зорбас…

 

 

 

 

DSC_0560Горещо гръцко лято. Три месеца синьо небе. Ту има вятър, ту няма. Но няма капка дъжд. Дойде септември. Слънцето падна, замириса на есен. И изведнъж бурята пристигна като вихрогон. Със силен южен вятър и черни облаци. Вали като из ведро. Чакаме го на пристанището, скрити в лодката до 3 следобед. Поспира и слънцето грейва за малко. Развързваме се и тръгваме. Облакът като че ли само това чака. Остър завой и – над нас. Дъждовна стена, не се вижда нищо на сто метра. Пораздига се за малко и пред нас се завихря торнадо. Цветомузиката е част от програмата. Мълнии към земята и между облаците. Нямаме избор – караме напред и се правим, че не ни пука. Вадим рома за да ни сгрее в кокпита. Ромът свършва. Наближаваме съседния остров и чак тогава небето ни се покланя, дъждът спира за малко, появьвя се дъга . Колкото да пуснем котва на светло.

В последствие научаваме, че друго торнадо е взело жертви и е предизвикало разрушения на Скопелос и Пелопонес…

 

 

DSC_2444Събота. Пристанище на голям остров, пълно с яхти. Град. Глъчка и оживление. Попове, спасители, капитани, полицаи и любопитни минувачи пред паметник на герой от националната съпротива. Поповете пеят, а капитаните и спасителите поднасят венци. Не след дълго всички се разотиват по работа или да пият фрапе на главната.

 

 

 

 

_DSC0966Неделя. Малък остров. Ние сме единствената лодка на пристана. Малка църква. Залез. Млад свещеник пее вечерната литургия. Литургията свършва и трите баби се разотиват. Дори не заключва църквата и както си е с расото, той бърза към пристана отсреща, където енергично размахва розовата си макара с корда и в компанията на съселяните хвърля за риба. Изгрява пълна луна. Свещеници, миряни, моряци, риба, море…всички сме едно…

 

 

 

 

 

 

 

 

IMG_4923Октомври. Време е да се откъснем от традиционните маршрути и да тръгнем по далечните територии. Срещаме все по-малко лодки. Изследваме места, за които само сме чували, а ги няма на картите и в лоциите. Планина. Малко село в подножието й. Падащ вятър, около върха на планината се трупат облаци. По нищо не личи, че под селото има пристанище. Намираме входа и сме вътре. Усещането е, като че ли сме преминали на горно ниво в любимата игра. Оказваме се в тихо, малко оградено място. Над нас стърчи купола на църквата и няколко къщи. Единствена лодка сме. Усмихнати рибари ни помагат. Леля с престилка идва от пристанищната кръчма и ни кани да я посетим. Вероятно ще сме единствените клиенти. По-нагоре няколко старци прехвърлят броеници в кафенето. Един от тях склонява да ни продаде домати от неговия двор. Вкусни са. Към тях ни подарява маслини и зехтин. Чувстваме се специални. Добре е, че още има такива места…

 

 

1 Comment

  1. Описанието е изключително! Навява малко тъга, но вселява и много надежда за бъдеще…

Въведете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Connect with Facebook

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>