Календар

От една страна сме близо до Атина, която се пръска по шевовете от хора, яхти, звуци и светлини. От друга – ще се доближим до Пелопонес – силно подценен район, с прекрасни диви планини, дълбоки заливи, маслинови градини, чинари и олеандри. Всеки от островите по пътя ни – Порос, Идра и Спетсес , предлага нещо различно – аромати, архитектура и уют. Не са за пренебрегване и по-малките по-слабо населени островчета Егина и Ангистри, както и множеството ненаселени. Старата столица на Гърция – Нафплио ще ни посрещне с крепостта си и чара на стария град. Ако вместо това отидем до Монемвасия, ще видим запазен средновековен град-крепост, на тесен полуостров. Като Несебър, но не съвсем. На Пелопонес ще опитаме от домашния зехтин на местните хора. И всичко това, в дух на приключение в дългите пролетни дни, сред свежестта на цъфтящите дървета и затоплящото се море.

Ако пък решим да тръгнем на юг, ще се насладим на една от класическите линии на Цикладите. Кеа – с голямото старо селище, каменният лъв и курабиите от жъладово брашно. Китнос – с топлите извори. Серифос – с чудния залез от селото на хълма. Сифнос – с малките рибарски заливи и спокойствието на юга. Милос – един от редицата вулканични острови. В средата му личи кратера – днес е залив, а тук-таме има термални извори. Ще се докоснем до уникалните форми от мека вулканска пепел, изваяни от морето в кули, заливи и тунели. Ще зърнем и селищата, в които гаражът за лодката е на долния етаж на цветните къщи, а любителите на археологията няма да останат разочаровани, тук е открита прочутата статуя на Венера (Афродита), а и не само тя. Андрос – малко в страни от традиционните търсения на чартърните яхти. Тинос – с очарователната смесица межди католицизъм и православие. И всичко това – далеч от чартърната глъчка, в дух на приключение в дългите пролетни дни, сред свежестта на цъфтящите дървета, сред все по-топлата вода на южните ширини.

Транспорт – От София до Атина има хубав магистрален път, почти през цялото време, а също и ниско бюджетен полет на RyanAir.

От една страна сме близо до Атина, която се пръска по шевовете от хора, яхти, звуци и светлини. От друга – ще се доближим до Пелопонес – силно подценен район, с прекрасни диви планини, дълбоки заливи, маслинови градини, чинари и олеандри. Всеки от островите по пътя ни – Порос, Идра и Спетсес , предлага нещо различно – аромати, архитектура и уют. Не са за пренебрегване и по-малките по-слабо населени островчета Егина и Ангистри, както и множеството ненаселени. Старата столица на Гърция – Нафплио ще ни посрещне с крепостта си и чара на стария град. Ако вместо това отидем до Монемвасия, ще видим запазен средновековен град-крепост, на тесен полуостров. Като Несебър, но не съвсем. На Пелопонес ще опитаме от домашния зехтин на местните хора. И всичко това, в дух на приключение в дългите пролетни дни, сред свежестта на цъфтящите дървета и затоплящото се море.

Ако пък решим да тръгнем на юг, ще се насладим на една от класическите линии на Цикладите. Кеа – с голямото старо селище, каменният лъв и курабиите от жъладово брашно. Китнос – с топлите извори. Серифос – с чудния залез от селото на хълма. Сифнос – с малките рибарски заливи и спокойствието на юга. Милос – един от редицата вулканични острови. В средата му личи кратера – днес е залив, а тук-таме има термални извори. Ще се докоснем до уникалните форми от мека вулканска пепел, изваяни от морето в кули, заливи и тунели. Ще зърнем и селищата, в които гаражът за лодката е на долния етаж на цветните къщи, а любителите на археологията няма да останат разочаровани, тук е открита прочутата статуя на Венера (Афродита), а и не само тя. Андрос – малко в страни от традиционните търсения на чартърните яхти. Тинос – с очарователната смесица межди католицизъм и православие. И всичко това – далеч от чартърната глъчка, в дух на приключение в дългите пролетни дни, сред свежестта на цъфтящите дървета, сред все по-топлата вода на южните ширини.

Транспорт – От София до Атина има хубав магистрален път, почти през цялото време, а също и ниско бюджетен полет на RyanAir.

От една страна сме близо до Атина, която се пръска по шевовете от хора, яхти, звуци и светлини. От друга – ще се доближим до Пелопонес – силно подценен район, с прекрасни диви планини, дълбоки заливи, маслинови градини, чинари и олеандри. Всеки от островите по пътя ни – Порос, Идра и Спетсес , предлага нещо различно – аромати, архитектура и уют. Не са за пренебрегване и по-малките по-слабо населени островчета Егина и Ангистри, както и множеството ненаселени. Старата столица на Гърция – Нафплио ще ни посрещне с крепостта си и чара на стария град. Ако вместо това отидем до Монемвасия, ще видим запазен средновековен град-крепост, на тесен полуостров. Като Несебър, но не съвсем. На Пелопонес ще опитаме от домашния зехтин на местните хора. И всичко това, в дух на приключение в дългите пролетни дни, сред свежестта на цъфтящите дървета и затоплящото се море.

Ако пък решим да тръгнем на юг, ще се насладим на една от класическите линии на Цикладите. Кеа – с голямото старо селище, каменният лъв и курабиите от жъладово брашно. Китнос – с топлите извори. Серифос – с чудния залез от селото на хълма. Сифнос – с малките рибарски заливи и спокойствието на юга. Милос – един от редицата вулканични острови. В средата му личи кратера – днес е залив, а тук-таме има термални извори. Ще се докоснем до уникалните форми от мека вулканска пепел, изваяни от морето в кули, заливи и тунели. Ще зърнем и селищата, в които гаражът за лодката е на долния етаж на цветните къщи, а любителите на археологията няма да останат разочаровани, тук е открита прочутата статуя на Венера (Афродита), а и не само тя. Андрос – малко в страни от традиционните търсения на чартърните яхти. Тинос – с очарователната смесица межди католицизъм и православие. И всичко това – далеч от чартърната глъчка, в дух на приключение в дългите пролетни дни, сред свежестта на цъфтящите дървета, сред все по-топлата вода на южните ширини.

Транспорт – От София до Атина има хубав магистрален път, почти през цялото време, а също и ниско бюджетен полет на RyanAir.

Още в началото на пътешествието, обикаляйки нос Сунио, за да тръгмен на север, може да се сблъскаме с Мелтема – типичният летен вятър на Егейско море. Понякога той е по-силен от необходимото и вдига високи вълни. Тук търсачите на приключения и силни усещания могат да изпитат устойчивостта си и да премерят сили с морето. След два дни ще навлезем в по-тихи води, за да птодължим пътешествието още на север през пролива между Евия и Атика. Там ще се сблъскаме с най-големия прилив/отлив в Гръцките води. Плаване между планините, със спирки в малки, позабравени от туризма селища и ненаселени острови и заливи с чисти и вече спокойни води. За нас ще бъде вдигнат подвижния мост на Халкида, свързващ Евия с континента. Още по на север ще лекуваме ревматизма си в термалните извори на острова, а след това, ще зърнем и Северните Споради, в района на които ще останем следващите няколко седмици. Усещане за пътешествие. Дълги топли дни и свежи и прохладни нощи. Спокойствието на морето и планината в едно.

Транспорт – От София до Атина има хубав магистрален път, почти през цялото време, а също и ниско бюджетен полет на RyanAir. От крайната има автобуси до Волос, а от там до Атина или Солун – София.

Тази защитена от типичните ветрове островна група предлага чудесни условия за кратки и по-дълги дневни преходи, съчетани с почивки за плуване в живописни заливи сред гористите склонове на околните брегове. Колкото Цикладите са голи и обрулени, толкова Спорадите са гористи и гостоприемни. Населени са само 4 от тях – Скиатос, с туристическия си южен бряг и дивия север. Скопелос – известен със сцените от филма Мама мия, ограден от всякъде с гори, с най-много пристанища и селца. Алонисос – центърът на морския резерват за защита на хабитата на тюлена монах. Скирос – по-отдалечен от другите, Спорад с Цикладска архитектура и трогателен местен шовинизъм. Останалите ненаселени острови помежду са дом за усамотени манастири и монаси или просто имат прекрасни диви и красиви заливи за почивка или нощувка на котва. Водата е приятно топла, а нощем от гористите хълмове на острова се спуска приятна хладина.

Маршрутът не е определен, зависи от времето, вятъра, нашите нагласи да плаваме повече или по-малко, да видим едно или друго. Възможностите са много, остава да изберете ритъма.

„

Транспорт – до началната/крайната точка е най-удобно да се дойде с кола.

Тази защитена от типичните ветрове островна група предлага чудесни условия за кратки и по-дълги дневни преходи, съчетани с почивки за плуване в живописни заливи сред гористите склонове на околните брегове. Колкото Цикладите са голи и обрулени, толкова Спорадите са гористи и гостоприемни. Населени са само 4 от тях – Скиатос, с туристическия си южен бряг и дивия север. Скопелос – известен със сцените от филма Мама мия, ограден от всякъде с гори, с най-много пристанища и селца. Алонисос – центърът на морския резерват за защита на хабитата на тюлена монах. Скирос – по-отдалечен от другите, Спорад с Цикладска архитектура и трогателен местен шовинизъм. Останалите ненаселени острови помежду са дом за усамотени манастири и монаси или просто имат прекрасни диви и красиви заливи за почивка или нощувка на котва. Водата е приятно топла, а нощем от гористите хълмове на острова се спуска приятна хладина.

Маршрутът не е определен, зависи от времето, вятъра, нашите нагласи да плаваме повече или по-малко, да видим едно или друго. Възможностите са много, остава да изберете ритъма.

Транспорт – до началната/крайната точка е най-удобно да се дойде с кола.

Тази защитена от типичните ветрове островна група предлага чудесни условия за кратки и по-дълги дневни преходи, съчетани с почивки за плуване в живописни заливи сред гористите склонове на околните брегове. Колкото Цикладите са голи и обрулени, толкова Спорадите са гористи и гостоприемни. Населени са само 4 от тях – Скиатос, с туристическия си южен бряг и дивия север. Скопелос – известен със сцените от филма Мама мия, ограден от всякъде с гори, с най-много пристанища и селца. Алонисос – центърът на морския резерват за защита на хабитата на тюлена монах. Скирос – по-отдалечен от другите, Спорад с Цикладска архитектура и трогателен местен шовинизъм. Останалите ненаселени острови помежду са дом за усамотени манастири и монаси или просто имат прекрасни диви и красиви заливи за почивка или нощувка на котва. Водата е приятно топла, а нощем от гористите хълмове на острова се спуска приятна хладина.

Маршрутът не е определен, зависи от времето, вятъра, нашите нагласи да плаваме повече или по-малко, да видим едно или друго. Възможностите са много, остава да изберете ритъма.

Транспорт – до началната/крайната точка е най-удобно да се дойде с кола.

Тази защитена от типичните ветрове островна група предлага чудесни условия за кратки и по-дълги дневни преходи, съчетани с почивки за плуване в живописни заливи сред гористите склонове на околните брегове. Колкото Цикладите са голи и обрулени, толкова Спорадите са гористи и гостоприемни. Населени са само 4 от тях – Скиатос, с туристическия си южен бряг и дивия север. Скопелос – известен със сцените от филма Мама мия, ограден от всякъде с гори, с най-много пристанища и селца. Алонисос – центърът на морския резерват за защита на хабитата на тюлена монах. Скирос – по-отдалечен от другите, Спорад с Цикладска архитектура и трогателен местен шовинизъм. Останалите ненаселени острови помежду са дом за усамотени манастири и монаси или просто имат прекрасни диви и красиви заливи за почивка или нощувка на котва. Водата е приятно топла, а нощем от гористите хълмове на острова се спуска приятна хладина.

Маршрутът не е определен, зависи от времето, вятъра, нашите нагласи да плаваме повече или по-малко, да видим едно или друго. Възможностите са много, остава да изберете ритъма.

Транспорт – до началната/крайната точка е най-удобно да се дойде с кола.

Тази защитена от типичните ветрове островна група предлага чудесни условия за кратки и по-дълги дневни преходи, съчетани с почивки за плуване в живописни заливи сред гористите склонове на околните брегове. Колкото Цикладите са голи и обрулени, толкова Спорадите са гористи и гостоприемни. Населени са само 4 от тях – Скиатос, с туристическия си южен бряг и дивия север. Скопелос – известен със сцените от филма Мама мия, ограден от всякъде с гори, с най-много пристанища и селца. Алонисос – центърът на морския резерват за защита на хабитата на тюлена монах. Скирос – по-отдалечен от другите, Спорад с Цикладска архитектура и трогателен местен шовинизъм. Останалите ненаселени острови помежду са дом за усамотени манастири и монаси или просто имат прекрасни диви и красиви заливи за почивка или нощувка на котва. Водата е приятно топла, а нощем от гористите хълмове на острова се спуска приятна хладина.

Маршрутът не е определен, зависи от времето, вятъра, нашите нагласи да плаваме повече или по-малко, да видим едно или друго. Възможностите са много, остава да изберете ритъма.

Транспорт – до началната/крайната точка е най-удобно да се дойде с кола.

Отново е време да поемем на юг, вероятно ще търсим сигурните и тихи води на канала между Евия и континента, където ще се насладим на природните дадености на най-големия остров Евия – планини, гори, термални извори, дълбоки долини. Ще спираме основно в малки, позабравени от туризма селца, но няма да пропуснем и столицата Халкида, където за нас ще се вдигне подвижния мост за да ни пропусне на юг към Атина. Там, недалеч от южна Евия има няколко малки и интересни островчета. Ще обиколим Сунио – южния нос на Атика, на върха на който има запазен древен храм. Ще завършим в Атина, на един трамвай път от Акропола. Усещане за пътешествие, съчетаващо спокойствието на морето и планината, с попътни ветрове.

Транспорт – до старта – с кола или автобус през Волос. От Атина – с автобус, кола или бюджетен полет на Ryan Air.

Интересен преход от водите на Егейско до Йонийско море. През малките острови на Запад от Атина, под Северен Пелопонес, през емблематичния Коринтски канал, дълбок 85 метра и широк 25, сред гънките на Коринтския залив, с малките пристанища под Делфи, островите, сгушени под планината, средновековния Нафпактос с крепоста си на хълма. Минаване под грандиозния висящ мост на Патра. В Йонийско море ще ми посрещне островът на Одисей – Итака, за да ни посочи пътя към крайната спирка – Лефкада. Възможно е да удължим маршрута, като слезем на юг до Закинтос и обиколим по-обстойно южните Йонийски острови. Усещане за пътешествие сред малко посещаваните места, неповторимото Йонийско синьо, път наситен с история и разнообразни природни красоти, цветове и аромати.

Транспорт – От София до Атина има хубав магистрален път, почти през цялото време, а също и ниско бюджетен полет на RyanAir. От Лефкада до Атина има атобус три пъти дневно, а до България може да се стигне с кола по магистрала.

Южните – близкият Меганиси, с фиордите си от север и скалистия си южен бряг с пещерите. Итака, на Одисей, обвита в легенди, със сгушената на дъното на дълбокия си залив столица Вати, както и с няколко други китни малки селца, по брега и във вътрешността си. Кефалония – най-големият остров от групата, с високата си 1600м планина, гористи хълмове, реки, долини и плажове. Закинтос – островът с най-синята вода, пещерите и тунелите на северния му нос, както и известния залив на корабокруширалия кораб. В южната му част е размножителната територия на защитената морска костенурка, а градът му е силно повлиян от венецианския стил и култура. И не на последно място малките – Каламос и Кастос – рибарски острови с по едно село, съчетание на традиции, местна архитектура, топлота и уют. Тези острови са с богата и бурна история, на кръстопът между различни интереси и култури.

Северните – Паксос и Антипаксос – две перли по пътя от Лефкада към Корфу (Керкира). Малки селца, чисти заливи и плажове. Корфу – Големият остров с топлите и защитени източни заливи, меките пясъчни форми на севера и бурните скали, крепости и манастири на западния бряг. Ще минем на хвърлей от Албанския бряг, за да видим бункерите и ще продължим към позабравените и затова почти непроменени от туризма най-северни Йонийски острови с по едно малко селище, последна спирка по морския път за Италия.

И всичко това, разбира се, съчетано със слънчеви бани,  плуване, гмуркане и риболов в кристалните сини води на топлото Йонийско море.

Маршрутът не е определен, зависи от времето, вятъра, нашите нагласи да плаваме повече или по-малко, да видим едно или друго. Възможностите са много, остава да изберете ритъма.

Транспорт – До Лефкада е най-удобно да се стигне с кола по магистралата.

Южните – близкият Меганиси, с фиордите си от север и скалистия си южен бряг с пещерите. Итака, на Одисей, обвита в легенди, със сгушената на дъното на дълбокия си залив столица Вати, както и с няколко други китни малки селца, по брега и във вътрешността си. Кефалония – най-големият остров от групата, с високата си 1600м планина, гористи хълмове, реки, долини и плажове. Закинтос – островът с най-синята вода, пещерите и тунелите на северния му нос, както и известния залив на корабокруширалия кораб. В южната му част е размножителната територия на защитената морска костенурка, а градът му е силно повлиян от венецианския стил и култура. И не на последно място малките – Каламос и Кастос – рибарски острови с по едно село, съчетание на традиции, местна архитектура, топлота и уют. Тези острови са с богата и бурна история, на кръстопът между различни интереси и култури.

Северните – Паксос и Антипаксос – две перли по пътя от Лефкада към Корфу (Керкира). Малки селца, чисти заливи и плажове. Корфу – Големият остров с топлите и защитени източни заливи, меките пясъчни форми на севера и бурните скали, крепости и манастири на западния бряг. Ще минем на хвърлей от Албанския бряг, за да видим бункерите и ще продължим към позабравените и затова почти непроменени от туризма най-северни Йонийски острови с по едно малко селище, последна спирка по морския път за Италия.

И всичко това, разбира се, съчетано със слънчеви бани,  плуване, гмуркане и риболов в кристалните сини води на топлото Йонийско море.

Маршрутът не е определен, зависи от времето, вятъра, нашите нагласи да плаваме повече или по-малко, да видим едно или друго. Възможностите са много, остава да изберете ритъма.

Транспорт – До Лефкада е най-удобно да се стигне с кола по магистралата.

Южните – близкият Меганиси, с фиордите си от север и скалистия си южен бряг с пещерите. Итака, на Одисей, обвита в легенди, със сгушената на дъното на дълбокия си залив столица Вати, както и с няколко други китни малки селца, по брега и във вътрешността си. Кефалония – най-големият остров от групата, с високата си 1600м планина, гористи хълмове, реки, долини и плажове. Закинтос – островът с най-синята вода, пещерите и тунелите на северния му нос, както и известния залив на корабокруширалия кораб. В южната му част е размножителната територия на защитената морска костенурка, а градът му е силно повлиян от венецианския стил и култура. И не на последно място малките – Каламос и – рибарски острови с по едно село, съчетание на традиции, местна архитектура, топлота и уют. Тези острови са с богата и бурна история, на кръстопът между различни интереси и култури.

Северните – Паксос и Антипаксос – две перли по пътя от Лефкада към Корфу (Керкира). Малки селца, чисти заливи и плажове. Корфу – Големият остров с топлите и защитени източни заливи, меките пясъчни форми на севера и бурните скали, крепости и манастири на западния бряг. Ще минем на хвърлей от Албанския бряг, за да видим бункерите и ще продължим към позабравените и затова почти непроменени от туризма най-северни Йонийски острови с по едно малко селище, последна спирка по морския път за Италия.

И всичко това, разбира се, съчетано със слънчеви бани,  плуване, гмуркане и риболов в кристалните сини води на топлото Йонийско море.

Маршрутът не е определен, зависи от времето, вятъра, нашите нагласи да плаваме повече или по-малко, да видим едно или друго. Възможностите са много, остава да изберете ритъма.

Транспорт – До Лефкада е най-удобно да се стигне с кола по магистралата.

Южните – близкият Меганиси, с фиордите си от север и скалистия си южен бряг с пещерите. Итака, на Одисей, обвита в легенди, със сгушената на дъното на дълбокия си залив столица Вати, както и с няколко други китни малки селца, по брега и във вътрешността си. Кефалония – най-големият остров от групата, с високата си 1600м планина, гористи хълмове, реки, долини и плажове. Закинтос – островът с най-синята вода, пещерите и тунелите на северния му нос, както и известния залив на корабокруширалия кораб. В южната му част е размножителната територия на защитената морска костенурка, а градът му е силно повлиян от венецианския стил и култура. И не на последно място малките – Каламос и Кастос – рибарски острови с по едно село, съчетание на традиции, местна архитектура, топлота и уют. Тези острови са с богата и бурна история, на кръстопът между различни интереси и култури.

Северните – Паксос и Антипаксос – две перли по пътя от Лефкада към Корфу (Керкира). Малки селца, чисти заливи и плажове. Корфу – Големият остров с топлите и защитени източни заливи, меките пясъчни форми на севера и бурните скали, крепости и манастири на западния бряг. Ще минем на хвърлей от Албанския бряг, за да видим бункерите и ще продължим към позабравените и затова почти непроменени от туризма най-северни Йонийски острови с по едно малко селище, последна спирка по морския път за Италия.

И всичко това, разбира се, съчетано със слънчеви бани,  плуване, гмуркане и риболов в кристалните сини води на топлото Йонийско море.

Маршрутът не е определен, зависи от времето, вятъра, нашите нагласи да плаваме повече или по-малко, да видим едно или друго. Възможностите са много, остава да ги грабнем.

Транспорт – До Лефкада е най-удобно да се стигне с кола по магистралата.

Тук ще напуснем комфорта на затвореното море и ще продължим на юг покрай Закинтос, за да минем през историческия залив на Пилос, известен с епична морска битка. После ще продължим през венецианските крепости Метони и Корони за да достигнем Каламата – градът, известен с маслините си, скътан в един от южните заливи на Пелопонес. Ще има вятър, риба и непознати брегове. Няма да видим много лодки, ще плаваме по пътя на Одисей.

Транспорт – До Лефкада е най-удобно да се стигне с кола по магистралата или с чартър до летището недалеч от града. Най-добре е да продължите и след Каламата. Иначе – от там има автобус или самолет до Атина.

Продължаваме по пътя на Одисей към Троя и хубавата Елена. Каламата – от града на маслините продължаваме да обикаляме Пелопонес, за да минем през пещерите Дирос, малките острови Елафонисос и Китира, за да заобиколим полуострова и да се упътим на север през Монемвасия и планинския източен бряг на Пелопонес. Следват островите Спетсес, Идра и Порос, преди да финишираме в Атина.

А защо не вместо това да идем до Крит? Има какво да се види там – планини, каньони, сърцето на минойската култура, стартът на полета на Дедал и Икар (островът на чиито край видяхме през Май). И още много…

Транспорт – До Лефкада най-лесно не стига с кола, а от Атина до Лефкада има редовни автобуси. За по-нататък – според мястото, ще го измислим 🙂