Корабният дневник

На запад, с привкус на Венеция

Лятото достигна върха си, туристическата истерия – също. Стремим се в августовските дни да сме по-далеч от глъчката, да пътешестваме по различни и непознати места. Такъв беше и дългият преход от Спорадите през Атина и до Лефкада. И ето ни отново в Йонийско море, синьо и спокойно, сред темпераментните гърци, които“ говорят“ като италианци – с много емоция и ръкомахане. Ето ни сред градчетата, селцата и крепостите с венециански привкус, взели най-интересното и от двете култури.

Скоро ще спадне глъчката, в средата на Септември морето рязко ще се опразни, денят ще намалее, залезите ще станат дълги, есенната носталгия ще се настани и тук…

18339249_10208664796193654_152103047_oМестата вече са почти запълнени. За любителите на късните плавания все пак може да се отвори някаква възможност за плаване и тази година. А вече е време да мислите и да планирате следващата.

Следете ни на facebook.com/moonsailing

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Циклади – Споради – Йонийски острови

Публикувано by on авг. 20, 2017 in Корабният дневник | 0 comments

08.2017 – Непосилната лекота на битието Седмица, в която времето лети, яхтата лети, а грижите са отлетели. Седмица, в която платната са малки, вълните, скоростта и усмивките – големи. Седмица в която преградите падат, спускат се мостове, теченията отнасят всичко излишно и остава само едно – Непосилната лекота на битието! Благодарим ви, приятели, елате пак! Снимки – тук. –––––––––––––––––––––––––––––––– 07.2017 – Спорадите от високо Спорадите – уж познати – наоколо, отвътре, от дълбоко…но винаги готови да ни изненадат – с непредвидена гръмотевична буря в морето или пък спиращ дъха поглед от високо. Тази седмица беше динамична – с емоциите, картините и капризите на времето. Само екипажът беше непоклатим, за което му благодарим! Снимки – тук. –––––––––––––––––––––––––––––––– 07.2017 – Първа седмица сред Спорадите Отново сме в добре познатите, близки до България Северни Споради. Близки като разстояние и като усещане за планина, гора, зеленина, червени керемиди по покривите, а даже и българска реч тук-таме. Седмицата мина неусетно, с приятен вятър, спокойно време, без натрапчивото присъствие на много яхти, флотилии и други форми на шумна глъчка. Идеално, за да изпаднеш в Зен настроение и да попиваш звуците на морето, миризмите на боровете и светлината в залезната слънчева пътека. Който както умее. Снимки – тук. –––––––––––––––––––––––––––––––– 07.2016 – Една седмица на котва Когато човек иска наистина да си почине от шума и глъчката на града, да се откъсне от условностите и съобразяването с околните яхти по пристанището, когато трябва да се спаси от жегата – има решение! Дъно – котва – верига – яхта. Това е нишката, която ни крепи през нощта, а на борда животът си тече автономно и свободно. Без обувки и рокли, без главната улица с лъскавите магазини. Без суетата на изобилието от сладка вода – морето е наше и ни стига, като източник на прохлада и спокойствие. А джинът се изстудява в хладилника, това се подразбира. През деня – вятърът е в изобилие и ни тласка на север. А всяка вечер сме на различен залив, с минимум цивилизация. Какво повече му трябва на човек? Благодарим на екипажа! Заповядайте пак! Снимки – тук. –––––––––––––––––––––––––––––––– 07-2017 – Безветрие сред Цикладите Случвало ли се е посред лятото да вали сняг? Е, да, ще кажете след кратко замисляне…на Мусала валя веднъж…Доста по-дълго ще трябва да се замислят моряците, за да се сетят кога на Цикладите не духа вятър. Е, тази седмица за всеобщо учудване нямаше и грам вятър. Седмицата премина под знака на масивен антициклон, нечувано спокойно море и напевното ромолене на двигателя  Но както знаем, всяка аномалия си има позитиви. Необичайната ситуация ни позволи да се пъхнем в заливи, които иначе избягваме, да пуснем котва в рискови, но екзотични чупки на брега. А колкото до настроението – по никакъв начин приумиците на природата не успяха да го разклатят, да нарушат табиета, да спрат дегустацията на ледена ракия със салата, ритуала по пиене на вино в кристални чаши и неспирния поток на шеги и закачки. Пожелаваме го на всички, а най вече на екипажа, когото очакваме отново. Благодарим, приятели! Снимки – тук. –––––––––––––––––––––––––––––––– 06-2017 – Между вулканите Във всеки от нас дреме по един Индиана Джоунс. Макар че повечето места и неща наоколо вече са открити, ние не спираме да се опитваме да ги „открием” за себе си – острови на които не сме били, заливи, в които не сме влизали, малки...

Още...

На самотен остров

Публикувано by on май 21, 2017 in Корабният дневник | 0 comments

Възможно ли е да се лъжат тези, които си мислят, че качеството на почивката им на яхта се измерва в броя посетени (или просто докоснати) острови, на които са успели просто да стъпят на пристанището и да разгледат (най-много) селцето край него? Не ни ли увлича твърде много забързаният и напрегнат ритъм от който се опитваме да се откъснем за седмица? Не ни ли подвежда количественото измерение, за сметка на качеството на усещането, на попиването на ароматите, звуците и обертоновете на живота на местните хора, островитяните… Колкото и да сме си мислили за такава почивка, все не успявахме да си я осигурим, докато обстоятелствата не ни принудиха. Основният фактор в живота на моряка – времето – реши да се инати и да сменя бурен северен вятър с купесто-дъждовни облаци и после пак вятър. От друга страна, традиционните за Гърция, но непредвидими по време стачки, решиха да се състоят точно сега – стачката на морските профсъюзи блокира фериботните линии, което обърка логистиката за пристигане и отпътуване на екипажите ни. Всичко това ни задържа за няколко дни на малък остров в Егейско море, който щастливо продължи да си живее откъснат от света. Е, не съвсем, защото токът продължи да идва по подводните кабели, но иначе, при липса на летище и на фериботни линии, изолацията беше пълна. И какво се случи? Нищо особено. Без излишен драматизъм, хората продължиха да си живеят както и преди…вероятно както са правили преди изобщо да има фериботи. Децата продължиха да ходят на училище сутрин, столчетата пред пристанищните заведения паднаха, както обикновено, като духне вятър, нямаше глъчка от туристи, влачещи куфари към и от кея, както обикновено става през лятото. Бързащите хора не биха усетили това, което ние изживяхме за тези няколко дни на острова. Да видим как изгрява и залязва слънцето няколко пъти, как се движат облаците, откъде духа вятърът, не само на пристанището, но и на други места. Да усетим мъгла и дъжд, вълни и пръски, буря и тихо море. Да се разходим с моторче или кола, а също и пеша из планината на острова, да надзърнем в някои непопулярни селца от другата страна, да видим заливите в които сме акостирали, този път и от високо. Но не само да видим, а и да усетим – хората с яхти, пристигащи в пристанището, измокрени и обветрени, които имат нужда някой да им поеме въжетата, и да сподели с тях борбата с вятъра докато лодката им се успокои на кея. Местният човек, чиято жена е болна и той пита, търси начин да я транспортира до Атина възможно по-бързо, но вятърът е насрещен, а фериботи няма. Бабата от съседната яхта, на която й се говори и иска да ни разкаже за предишните си любови, кой знае колко отдавна, съседите по пристан от другата страна, които си продават лодката, защото са си купили по-голяма…водолазният инструктор, който подготвя неопрените и бутилките за клиентите, които още ги няма и кой знае кога и как ще дойдат…всеки със своите истории и съдба. А сред всичко това – ние – уж блокирани и спрели, уж чакащи нещо да се случи, да се промени, в същност осъзнаваме, че неусетно в нас се е настанило усещането за дом , хармония и спокойствие. Времето осезателно е забавило хода си, денят започва да се осмисля от съвсем малки неща – да почетеш книга, да поснимаш в часа на...

Още...

Гърция е прекрасна през Май

Публикувано by on май 4, 2017 in Корабният дневник | 0 comments

Прекрасна е, защото много хора не свързват месец Май с понятието „море”. И затова не са там. Това прави атмосферата лека и приятна, без натрапчивия привкус на плажните чанти, поясите, сладоледите, фрапетата…и всички други атрибути на масовия плажен туризъм. Да, морската вода не е 27 градуса, но за сметка на това всичко е все още зелено, всичко цъфти – макове, храсти, магарешки тръни…всичко. Даже портокалите цъфтят, пръскайки упойващ аромат, а в същото време, на същите цъфтящи дървета висят зрели портокали и те подканват да ги откъснеш. Това и правим, разбира се. Не са като онези едрите от магазина, обрани зелени и с парафинизирана кора. Напротив – не са много угледни, но са сладки и истински. Идеални за фреш. В магазина няма зехтин…е що така бе? А, ясно, в същност има, но не „купешки”, а домашен, от градината на продавачката. Зад тезгяха, без етикет, но съвсем истински. А магазинерката е много горда, че е била в Несебър 🙂 Местна археологическа находка – античен театър. И някакви останки от други постройки край него. Има ги в изобилие, на около 2-3 метра под съвременното ниво на терена. Леко разкопани, чинно обозначени с кафяви табели. Което по никакъв начин не им пречи да съжителстват мирно с тръбите за чиста и мръсна вода, които минават над тях. Просто част от пейзажа. И най-важното – хората. Спокойни, усмихнати, не ги мъчи жегата, не са изнервени още от туристическата глъчка, в която и те се включват както могат защото „ден година храни”. В празната бръснарница двама старци си свирят на бузуки и припяват. Рибарите ти кимат докато си кърпят мрежите на кея. И всички са усмихнати и добри… Това е на сушата. А в морето – яхтите са малко, вятърът още не се е сетил да фучи като луд, изобщо, усещането за свобода се е настанило трайно и като че ли не иска да си ходи.   Ако не вярвате – елате и вижте. Ако вярвате – пак елате, да поплавате с нас. Все още имаме свободни места за май и юни. Следете ни и във...

Още...

Атина – Коринт – Лефкада – Корфу – Италия. Отдих в южно Йонийско море.

Публикувано by on юли 1, 2016 in Корабният дневник | 0 comments

31.5 – 5.6.2016 – През две морета и Коринт След месец в южно Егейско море, в търсене на нови скрити и недокоснати кътчета до Крит и обратно, вече е време да се пренесем на запад – през Коринтския канал и залив към Йонийско море. Каналът е легенда, с над 2000 годишна история, от тегленето на корабите на трупи през древността, през идеята за прокопаването му, през реализацията на начинанието и до наши дни. След него е заливът – голямо парче море, което дели континента от Пелопонес и е пълен с изненади, история и природна красота. И накрая – добре познатото топло и синьо Йонийско море – Итака, Кефалония, Закинтос, Лефкада и другите острови – един различен зелен цвят. Елате и вижте! –––––––––––––––––––––––––––––––– 5-16.6.2016 – Гърция, Албания и Италия за 10 дни… или узаки, бункери, макарони – три в едно. В тон със съвременните тенденции за „оптимизация“ на пътешествията и посещение („отмятане“) на максимален брой държави за единица време и ние измислихме своя план 🙂 Снабдихме се със съотевтните знаменца, които да вдигаме в различните териториални води и – напред! Лефкада, Корфу и околностите му, по-малко познати заливи и острови, на хвърлей от Албания, където от брега ни помахаха два бункера, та чак до Южна Италия, на петата на тока на ботуша. Чудесен вятър за пресичане на големите дистанции, шарено време, приятна смес от култура, архитектура, история и природа. ––––––––––––––––––––––––––––––––- 16-26.6.2016 – Корфу и околностите-един нов поглед   Маршрут – създаден в крачка, според изненадите на времето. Екипаж – стари познайници, добри моряци с чувство за хумор, настроение и естетски поглед към живота. Ситуации – разнообразни. Риба – на корем, благодарение на харпунджиите. Какво повече му трябва на човек? Евентуално още пътешествия.   ––––––––––––––––––––––––––––––––- 26.6 – 3.7 2016 – Йонийско море – наш дом, топъл и уютен. Южното Йонийско море отново ни дари с топлата си ласка, залезна усмивка и вятърна прохлада. Нито един ден от тази седмица не беше безветрен или бурен, горещ или студен, денят беше дълъг, а нощите звездни. Ракията беше студена, а рибената чорба – добре подправена. Който можеше се събуждаше за изгревите, а на залезите се радвахме всички. Цялата седмица измина като един миг, който искаш да задържиш, за да не свърши. Този екипаж е наистина късметлия, но и заслужаваше да му се случи тъкмо това. Благодарим ви приятели, елате...

Още...

Sail Away до Крит и обратно

Публикувано by on май 29, 2016 in Корабният дневник | 0 comments

Май, макове, манифестация. Отгоре на всичко и Великден. Всички искат в Гърция. Къде – на Миконос, на Санторини, на Кавала или на познатия Тасос. Защото за тях сме чували по телевизията. Да, ама ние няма да идем там. Къде да идем…някъде далеч на юг. Е по на юг от Крит е само Африка. Крит е дори по на юг от най-северната точка на Африка. Затова – към Крит. Ще бъдем Робинзоновци, ще изпитаме отново тръпката, която е водила хората от незапомнени времена – да открият нещо ново (за тях).   Не че то не е открито от някой друг, но въпреки това, чувството е истинско. А удоволствието да си далеч от глъчката на чартъра, сред малкото истински моряци или рибари на пристанището е подправката към ястието. Споделяме го с тези от вас, които не се страхуват да пренебрегват „сигурното”, познатото, известното и снобското, готови са да пожертват малко време и удобство. Те няма да могат да пренесат гардероба си в колата и после на яхтата, защото трябва да се качат на ферибот или на самолет и да дойдат някъде по краищата на Гърция. Само с пламък в очите и една малка чанта, заредена с настроение. Ето ни на борда, напред.   От Атина постепенно се отделяме от популярните търговски и туристически пътища през известните острови Порос и Спетсес. Първият ни дарява за кой ли път с красивия си залез над залива, а втория едва ни допуска в края на кея сред армадата от луксозни 3-4 етажни моторни яхти, дошли да празнуват Великден на острова на парфюмите. Навсякъде по улиците се въртят чевермета , ухае на агнешко и на празник. Всяко чудо за три (в случая за един) дни, на другия ден скарите прегарят, яхтите се разотиват към Атина, а ние оставаме като сираче на кея, за да се развържем и да продължим неотклонно на юг – покрай Пелопонес. Въдица, писък на макара, риба тон. Кепче, кофа, сол. Отдавна отработени движения. Осигуряваме част от храната на трапезата – солено-веяна риба. Екологичен състав на продукта – риба, сол и вятър. За добавка – зехтин, копър и лимон. Страхотно мезе, наздраве! Монемвасия – уникално място, малко познато и малко посещавано. Древна крепост, заемаща един апендикс на сушата – малък полуостров, свързан с континента с тесен провлак и път. Един вход – това значи „Монемвасия”. С вкус на древност – византийска, венецианска, турска, а сега – изпъстрено със странна смесица от луксозни микро-хотелчета, барове с прекрасна гледка към морето, магазинчета за етно-сувенири, обикновени къщи и руини. Тук се налага да престоим три нощи, задържа ни още неустановеното пролетно време, проливни дъждове, гръмотевични бури и вятър. Е, всяка буря си има край и след него идва дългия и отлаган преход до Китира – последния остров преди Крит. Малък залив, отвсякъде море. Усещане, че си далеч от всичко и мисъл за дългия утрешен преход. Утринен сумрак, тракане на верига, вдигаме котва. 60 мили до Крит. Зареждащ изгрев в морето, кафе, делфини. Слънце. На траверса остава малкото островче Антикитира. Ще го оставим за друг път. Следобеда сме вече в Хания – един от големите градове на Крит с крепост и гостоприемен пристан. Усещане за различен свят. Хем си в Гърция, хем не си. Хората тук с гордост се наричат Критяни, имат своя история и традиции, търсещи корените си хилядолетия назад, в Минойската цивилизация. Известна е критската...

Още...

Поглед назад към сезон 2015 и няколко уловени мига…

Публикувано by on Ное. 23, 2015 in Корабният дневник | 1 comment

Плаваме. Вече шест месеца сме на яхтата. Тя е наш дом, както и средство за пътешестване. Въпреки че често не разполагаме с каюта, на борда имаме всичко, което ни трябва – 2 комплекта дрехи, джапанки, очила. Кухня, баня, хладилник. Риболовни такъми. Много инструменти, с които ремонтираме всичко. Екстри – подправки, напитки, чаши за вино със столче, за изискани вечери в кокпита. Всичко това, заедно с още 8 човека и техния багаж се събира в рамките на 14-те метра дължина на лодката. Тези 6 месеца разбираме колко малко му е нужно на човек за да се чувства добре и да съществува, да води един хармоничен живот с приличен бит. Количеството храна, която ни е нужна също е наполовина. Опитваме се да си хващаме риба и да берем плодове. По-близо до природата. Щастието не се измерва в количество. На есен ще се приберем у дома. В същност – къде е „дома” ако 6 месеца си на яхта в морето… Ето, есен е. Оставяме лодката на сигурно място за зимата. С малко тъга я напускаме за да тръгнем към другото „ у дома” – към планината. Зад гърба ни този сезон са много морски мили, може би 5000, може би повече. С малки изменения изпълнихме предварителния план, преплавахме северно и средно Егейско море, от Кавала до Аморгос, Арголическия и Сароническия залив, минахме през Коринтския канал и около Пелопонес. Не пропуснахме Йонийско море с изумрудено сините му води и прекрасни острови. Не можахме да пребродим цяла Гърция, не сме се и опитвали. Плавахме с добра скорост, но не препускахме. Търсихме наслада от пътешествието, а не бройката острови. Оставихме нови неща за догодина, защото приключенският дух е жив, когато открива.  Винаги има какво. Обичаме да го правим заедно с Вас, нашите екипажи. Благодарим Ви, че споделяхте нашата радост тази година, заповядайте отново!     Ето някои уловени моменти от нашите пътувания:   Кей. Рибарски лодки. Малко село. Не го търсете на картата, няма го. Разходка в следобедното есенно слънце. Нестроен глас подхваща песен в съседен двор. Звънва бузуки. Надзъртаме. Жена в черно и мъже край нея. Маса, вино, мезе. Гласът набира сила и смелост, включват се и други. Виждат ни, не се колебаят, а веднага ни придърпват, правят ни място на масата, пред нас се появяват чаши. Докато се чудим какво се случва, единият мъж обяснява – днес е умрял техният приятел Михалис. Това е жена му, приятелите му. Михалис обичаше да свири и да пее…а вече го няма. Приятелите давят мъката в песни, прегръщат жена му, някой подхвърля майтап. Жената се смее през сълзи. Бузукито къса струна за трети път, но музикантът не спира, пее тази песен като на живот и смърт. Има още няколко струни…Отпива глътка, прегръща и нас и продължава. Всички опитват да сдържат сълзите си. И така до късно вечерта…   Старият рибар. Малка бяла лодка с весла. Всеки хубав ден той излиза сутринта и се връща следобед. Отдавна е изпреварен от модерните рибарски гемии с радари, сателитна комуникация, сонари, прожектори и ледогенератори, които изтребват нощем толкова риба, колкото могат да поберат и сутрин я товарят в камионетките на рибните борси в кутии с лед. Старият рибар няма да ги догони. Той пристига след обяд на кея, където го чака гларусът. Всеки ден. За да получи полагащите му се малки рибки – отпадъка от улова. След като почисти мрежата си,...

Още...

Сбогуване със Спорадите, отново на Цикладите

Публикувано by on окт. 2, 2015 in Корабният дневник | 0 comments

Тъй както Йонийските острови са ни любимо място, Северните Споради не им отстъпват по чар и природна красота. Изкарахме там цял месец, след трудно качване срещу вълните и вятъра от Атина. Тогава се борихме с ветрове над 30 възела и вълни над 3 метра в канала между континента и остров Евия. Възнаградени усилия, последвани от няколко приятни дни северно от моста на Халкида.     Три поредни седмици изследвахме бреговете на една от най-гористите, ненаселени и живописни островни групи. Скиатос – най-населеният, центърът на чартъра по въздух и вода – летището, яхтите, островчетата, ограждащи основното пристанище със стария град, а през средата му – лъскавата главна улица. От север на Скиатос, обрулени от ветровете са пещерите, арките и плажовете, познати само на ценители.     Скопелос – зеленият остров с гори от средиземноморски борове. Оси и пчели. Скопелоски мед, сирене и кисело мляко. Мама мия. Плажове, заливи, пещери. Известните сцени от филма с музика на ABBA, параклиса, старият град, уличките, тръгващи от пристана към хълма. Имало две гръцки неща в тоя филм, коментира един от нашите моряци – параклисът от известната сцена и задникът на главната героиня  🙂         Алонисос – Още един остров с прекрасно старо градче, както и безброй диви и красиви заливи. Административен център на резервата за редки морски видове, основният от които е тюлена – монах. Резерватът е разположен на съседните ненаселени острови.       Скирос – най-далечният от островната група – насред морето, изградил свой собствен облик, отдалечен, но уютен и желан. Там музиката в бара спира, когато в пристанището акостира собственият им ферибот с надпис СКИРОС и зазвучава тържествен химн. В малкото пристанище има библиотечка за яхтсмени, барчета с тиха музика и други екстри – приятно разнообразие от свирещия навън с 6 по Бофорт вятър. Най-голям от Северните споради, той крие в сърцето си своята „Хора” – старото спорадско село в съвсем цикладски стил – бели къщи с плоски покриви и със сини прозорци и врати. С поглрд към изгрева и залеза. За няколкото ненаселени острови, на които оставаме на котва няма да споменавам, тях ще откриете като дойдете да поплавате с нас.     Част от пейзажа са и северните брегове на Евия, покрай които тръгваме на юг в средата на Септември, сбогувайки се със Спорадите. Този път обикаляме втория по големина остров от Изток, откъм откритото море. Плаваме под стръмни, гористи и недостъпни планини, пещери, острови и плажове. Няма как да спрем край примамливите диви брегове, вълната която се разбива в тях е 3 метра, а вятърът, който я е формирал в продължение на няколко дни тъкмо е спрял. Бръмчим с мотора и се клатим насам-натам. Но пък гледката си заслужава.   Пристанища, недокоснати от чартърния бизнес, дори неописани в лоцията. Приветливи и спокойни хора, собственикът на ресторанта задължително ще седне с теб за да ти разкаже местни лакардии за историята на града и традициите на местните капитани (почти толкова велики, колкото тези от остров Хиос 🙂         Евия е на свършване. Рибата не спира да кълве – паламуд, туна, дорада. След три дни плаване на юг, вятърът отново се появява, попътен, а вече се виждт Цикладите. Отскачаме до най-северния от тях – Кеа. За да усетим, че сезонът вече е свършил. Онова барче, което млади хора боядисваха и освежаваха през Май вече е...

Още...

Нашето голямо морско лято

Публикувано by on сеп. 15, 2015 in Корабният дневник | 0 comments

  Свърши. Изведнъж и безвъзвратно. Отиде си с един хладен нощен повей на вятъра, едно жълто листо до яхтата сутринта и облаците, които се появиха по-късно и оцветиха залеза. Не, сезонът изобщо не е свършил, остават още два месеца. Но вече не е лято. Започва есенната носталгия, наситените топли цветове, ниското слънце, ранният залез. Вече планираме да се приберем на пристана не в 9, не в 8, а преди 7 часа, за да пуснем котва по светло. Изгревът вече не ни буди в 6, а поне в 8. Вечер правим салатата от по-рано и сядаме на приказки по здрач още преди Сънчо да е изпял песента си по Първа програма. Птиците започват да се събират на ята и да издават тревожни вопли, а рибата излиза нагоре и кълве като обезумяла. Има и за тавата и за сушене. С една дума – Есен е. И хората реагират по своему. В кръчмата на местните (на всяко пристанище има такава) седи старец с бастун и насълзени очи. Макар че куца, той скача за да ни подаде столче. Иска да си общува, добър човек е, а нещо му тежи… Бабата е излязла на улицата и заговаря всеки, който мине. Наясно е, че няма да я разберем. Това не пречи да ни разкаже нещо и да се усмихне.   Човекът без възраст. От 6 години е все същия – с полуизпушен фас в устата, нахлупил каскета на една страна, никога не ходи пеша. Седнал на старото си колело, подобие на Балканче, той го бута като тротинетка, а в очите му проблясва искра – винаги е бил пакостник, вероятно такъв е и сега, възрастта няма значение. Разменя по няколко небрежни думи в движение с другите, които пият кафе и цъкат с броеници в кафенето и отива за риба.   Малко момченце, хванало дядо си за ръка небрежно ритва котката, край която минават. Никой не забелязва. Освен котката, която лениво се премества. На кея няколко момчета се надпреварват в хвърляне на камък или корда с кукичка. Прозира ловния инстинкт, заложен в малките мъже. Зад тях на пейката пригладено момиченце цъка на смартфона си…по женски. Българи, Румънци, Поляци, Италианци и други жертви на Ол-инклузива се качват на корабче за разходка около острова. Вече не бързат толкова. Музиката вече не е така гръмка, а корабчета има само веднъж дневно. По дърветата вече има блага за обиране – лимони, смокини, грозде, рошков, круши и нарове. И ние вече спим повече, хапваме по-често, четем книги и говорим за дома, за лютеницата и другата зимнина, която отново няма да направим. Есен е. През лятото умело успяхме да се скрием от бурните ветрове, които разкъсват Егея от Североизток на Югозапад. Тръгвайки си от Йонийско, прошумяхме край Атина и избродихме Северно и Средно Егейско море, припомняйки си стари и откривайки нови красоти, подводни и надводни, заливи, плажове и брегове, често недокоснати от шума на масовия туризъм. А екипажите – това разнообразие от хора, съдби, стремежи, мотивация, неразбиране, учудване, възторг или разочарование – те ни съпътстваха през цялото лято и не се очаква да спрат до късна есен. Огромен е контраста между спретнатите роклички и високите токчета и нощувката на самотен залив на необитаем остров, между главната улица с лъскавото заведение и двете дървени маси на задния кьорсокак, далеч от шума и „викачите”, които те дърпат, но в компанията на жизнерадостната гъркиня – собственик,...

Още...

На юг от познатото – Пелопонес, част 2

Публикувано by on юли 22, 2015 in Корабният дневник | 0 comments

Има хора, достатъчно смели за да се откъснат от зависимостите на колата и климатика, да предприемат пътешествие по земя, вода и въздух за да стигнат накрай света, където на малък пристан ги чака малка яхта. Идват без очаквания и предубеждения и се гмурват в живота на мореплавателя със скок. Радва ги всяка малка екстра, като леда в коктейла или студената диня, бистро-синята вода или пък дъгата след буря. Тези хора не държат да се върнат на мястото от което са тръгнали за да се качат на колата обратно към дома. Те се впускат в пътешествието с поглед някъде напред – докъдето стигнем с вятъра (а понякога и срещу него). Тъкмо на тях се полага да видят онези забравени кътчета по краищата на островите и полуостровите на Гърция. Пътят на Одисей около Пелопонес, водни пещери, рибарски пристанища и средновековни крепости контрастират с шума и глъчката в пристанищата на популярните острови близо до Атина.                 А двата рождени дни, които отпразнуваме заедно на борда са бонус към и без това доброто настроение и приятелския дух.             Благодарим ви приятели, заповядайте...

Още...

Един друг поглед към кризата в Гърция. Около Пелопонес, 3-10.07.2015

Публикувано by on юли 13, 2015 in Корабният дневник | 0 comments

Телевизия – радио – шум, дандания, страх, Ехи – Охи, Евро – Драхма, Сириза – Криза… По островите и пристанищата – фрапедаки, узаки, хтаподия, броеници…животът си тече както преди. Е, пред банкоматите има по 2-3 човека опашка, защото пускали само по 60 евро/човек/ден. Изглежда и това им стига, защото не се забелязват знаци на притеснение или особена тревога. Като че ли никакъв политически шум не може да наруши вековния средиземноморски ритъм на спокойствие, риболов, сиеста и радост от живота, от която и ние гребем с пълни шепи. Бързо се измъкваме от лудницата на чартърните лодки в северната част на Йонийско море.             Мечтаните за мнозина Лефкада, Итака, Кефалония, Закинтос остават зад нас за да се гмурнем в неизследваните територии на Пелопонес – диви и красиви както навсякъде, но с допълнителна доза спокойствие, без туристическата глъчка.             Само морето и ние. Тук и рибата започва да кълве. Принуждаваме се да не ловим повече отколкото имаме нужда.         Вятърът е попътен, шареният генакер е литнал над нас и ни тегли на юг, а ние забравяме кой ден е днес…           Благодарим на...

Още...