Актуално

Все още има свободни места за приключенските пътувания между Егейско и Йонийско море (12-19.8 – Споради – Атина и 19-26.8 – Атина – Лефкада през Коринт), както и пътешествията сред Йонийските острови (9-16.9, 16-23.9). Следва бягството от познатото през месец Октомври, далеч на юг, около Пелопонес, с опция към Крит и обратно към Атина. Заповядайте да плаваме заедно!

През 2018 година ще имаме три основни акцента:

Приключение из Източни Споради и Циклади – Май и Юни ще обикаляме Егейско море надлъж и нашир, докосвайки се до малко посещавани места недалеч от турския бряг, както и в средата на Егейско море – близо до вулканичните острови Санторини и Милос.

Северните Споради – близки до България, гористи, топли, красиви и слабо населени острови. Прекрасни за плуване и гмуркане.

Йонийско море – традиционно и любимо, със сините води на Закинтос, планините на Кефалония, историите за Одисей и заливите на Итака, пещерите на Паксос и Антипаксос, Венецианските градове и крепости на Корфу и още много…

За любителите на приключения ще бъдат и трансферните седмици между тези зони, в които отново ще усетим емоцията на истинското пътешествие без връщане назад, през Коринтския канал, под мостовете на Халкида и Патра, покрай крепостите на Метони, Корони, Нафпактос, Нафплио, далеч на юг до Крит… край скритите заливи, арки, скали и селца, недокоснати от масовия туризъм, забулени и тайнствени, достъпни само за търсещите истинското и различното.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Юнско приключение – най-дългите дни

Публикувано by on юни 28, 2015 in Корабният дневник | 0 comments

Прекрасен е моментът преди събуждане, когато очите още са затворени, а сетивата започват да опипват новия ден. Ако си спал на палубата край някой от онези Йонийски острови, заедно с изгрева нахлуват и звуци от хлопки на кози, кукуригане на петли, аромат на борова гора, басовото бръмчене на лодките на рибарите, които се връщат в пристанището за да чистят мрежите.   Усещане за вечност, което не напуска тези малки места. Тази седмица споделяме тези моменти с мъжкия екипаж, стари познайници, които носят своя традиция в ежегодните си пътешествия по море, стремеж към откриване на новото, под и над водата, с лекота и финес. Те знаят какво искат, лесно взимат решения, умеят да се шегуват, но и да сготвят и да подредят масата (с покривка, салфетки и няколко блюда, разбира се), да дърпат въжетата, когато се налага. Мъжки лакардии и пиперливи закачки с ракия или узо и мезе от прясно уловена риба или октопод. Малките острови и села се редуват с градчета с венециански привкус, катедрали и крепости, разказващи истории за славни времена. Луната расте и често е на небето заедно със слънцето, което изгрява и залязва доста по на север от обичайното. Защото това са най-дългите дни. Толкова дълги, че за всекиго има по нещо.           Заповядайте пак,...

Още...

В страни от чартърните територии

Публикувано by on юни 16, 2015 in Корабният дневник | 0 comments

Има едни хора, които си живеят (поне по цяло лято) на собствените лодки. Те лесно се различават на външен вид от туристите, които идват за една седмица. Лицата им са изсушени от слънцето и вятъра, имат „моряшка” походка, дрехите им не блестят с нищо, търсят спокойствието и тишината, а не туристическия шум на главната и менюто на таверните. Те няма да се състезават кой ще влезе в пристана още в ранния следобед за да се върже на кея за да се втурнат да търсят баня за дългокосите красавици на борда (че как без баня всеки ден), както и магазините за сувенири. Те ще гледат залеза в морето и ще хвърлят котва в залива и с дингито (малката гумена лодка) ще догребат до селото да си купят хляб и малко провизии, а може би и някоя туба с гориво.                Тези хора рядко ще срещнете около големите чартърни бази и край популярните туристически дестинации, за които сте чели в интернет, нито пък в лайфстайл-списанията А лодките им – те съвсем не отговарят на съвременните тенденции на лодкостроенето, диктувани от чартърната индустрия – да има повече простор в помещенията и на палубата, за сметка на мореходните качества на яхтата. Нито пък ще са излъсквани от мургави пристанищни работници до блясък, за да бъдат предадени всяка събота на нови наематели с широки бели панталони и спортни ризи. Техните лодки ще са с причудлива форма и цвят, събрали на палубата цялата си оскъдна покъщнина на собствениците си, между която велосипеди, куче и саксия с босилек. Приспособленията и приумиците по борда на тези лодки могат да дадат материал за дебела книга, а собствениците им са особняци, трудно ще те допуснат до себе си. Те си имат собствен свят. Ето такива хора срещахме през тази седмица, която започна в Атина и завърши в Лефкада – двата най-оживени чартърни центъра в Гърция. А помежду им минахме през стратегически важния, но непосещаван от чартътни лодки Коринтски канал и залив. Каналът – най-скъпият (на метър). Съкращава около 200 мили от обиколката на Пелопонес, основен търговски и военен път от незапомнени времена. Проектът за него датира от древността. Първата копка прави император Нерон, но проектът е доведен до крайна фаза едва в края на 19 век от френска, а след това от гръцка компания. Дълъг е 3.2 мили, широк е 25 метра, а в най-високата си част, където е пресечен от магистралата е 79 метра. Преминаването през него е като в приказките – попадаш в друг свят – птици гнездят в дупки по изкопаните скали, по склоновете растат цветни дървета и храсти. GPS-ът губи сигнал, а слънцето прозира през тесен процеп високо горе. Струва си.   Коринтският залив след канала е като широка река, разделяща две планински вериги – континента и Пелопонес, осеяни с история и природни красоти. Освен че разделя планините, каналът събира и двете морета – Егейско и Йонийско – които се борят за надмощие с теченията и вълните, пораждани от ветрове в едната или другата посока. Мостът в западния край на залива (най-дългият въжен мост в света, според Род Хайкел, автор на лоцията за гръцките води) е изящно инженерно съоръжение, което прави Патра и Пелопонес достъпни и от Западната част на континентална Гърция.               След него е само Йонийско море – любимото, осеяно с...

Още...

Вятър лекомислен, вятър зъл, свиреп

Публикувано by on юни 9, 2015 in Корабният дневник | 0 comments

„Вятър лекомислен, вятър зъл, свиреп…” Така пееше една своя малко позната песен български композитор в края на 20-ти век. Като магнит ни се залепиха тези строфи още от втория ден на плаването. Първият беше измамно спокоен, колкото да се отпусне малко екипажът. И след това с рязко издърпване на щурвала и остър писък на турбините, вятърът излетя нагоре и не спря цяла седмица.       Със сила не по-малко от 6 по Бофорт. Яхтата стенеше на ръба на възможностите си и летеше със 7-8 възела, а понякога и с повече. С малки платна като носни кърпи и крен от който чиниите и чашите в долапа се преподреждаха веки ден.       Пропътувахме доста мили и видяхме нови и интересни места. Денят беше дълъг, беше приятно просторно и свежо. Само лимоните бяха узрели, рано е още за бадеми, кайсии и други блага. Масовките още не бяха започнали, нямаше ги тълпите (освен на Миконос, където никога не спират). Морето даде и риба.     Екипажът – хора с дух и откривателски порив, твърди и устойчиви на несгоди, широко скроени за да споделят неголямото пространство, но открити и топли за общуване, песни, китари и коктейли до късна доба. На котва под звездите или в съревнование с екипажите на съседни славянски лодки.     Гребахме с пълни шепи една седмица. Каквото можахме взехме, оставихме и за следващия път.           Благодарим Ви приятели, добре сте дошли...

Още...

Каквото даде морето

Публикувано by on юни 2, 2015 in Корабният дневник | 0 comments

    Няма лошо време. Лоши може да сме само ние. Времето е слънчево, дъждовно, студено, силно…същото и морето. Един цял свят, в който лодка като нашата е като орехова черупка.     И все пак на нея има всичко – от тесла до машинка за подстригване. За нас тя е и дом, и средство за пътешествие, и начин на живот. Живот на морето, от морето и заедно с морето. Ако се вслушваш в него, то е добро и дава.   Тази седмица направо се раздаде в разнообразието от светлини, звуци и усещания. Един-два тихи и ясни дни се смениха с облачни, дъждовни и ветровити. Южният вятър довя жълт пясък от Сахара и го стовари върху палубата заедно с порои вода и топчета лед за питието.     Осветлението беше от мълнии, които святкаха между облаците или недалеч в морето. Луната свенливо растеше и се показваше в петната от чисто небе.       Вятърът, който отнесе дъжда надалеч вдигна двуметрова вълна, за да спре устрема ни. Заставени да стоим в пристана, успяхме да разгледаме по-спокойно един от Северните Циклади, шанс, който рядко си даваме сами, в стремежа за бясно препускане между островите. За да одраскаме повърхността им, а на следващия ден да тръгнем пак на път. Малко прясно-уловена риба, колкото да се разпишем овкуси менюто ни, а разбира се, не минахме и без традиционните палачинки на закуска.     Залез над старото село с белите къщи и сините прозорци, залез над морето, край стария фар…     Благодарим на екипажа, че създаде и сподели тези мигове с нас. Елате пак,...

Още...

Май, Макове, Милос и 7 залеза в морето

Публикувано by on май 10, 2015 in Корабният дневник | 1 comment

Първа седмица на вода. С приятели – един от най-коравите и опитни екипажи, които по традиция празнуват рожден, сватбен и три именни дни по време на плаването. А също и празника на българската войска и пълнолуние.       Не можем да се отървем от празници. Затова и пристигнаха с 20 кила ракия. От жълтата. И още цял камион провизии, все едно идва потопът, а яхтата е Ноевия ковчег.     В същност, тази седмица е апогей на положените преди това усилия по подготовката на яхтата за плаването през сезона. Новото тази година е, че ще бъдем с една яхта цялото лято, затова влагаме време и усилия да я направим такава, че да се чувстваме в нея като у дома си и да можем да посрещнем гостите си пак така – като у дома. С всички необходими удобства – соларно електрическо стопанство, непрекъснато работещ хладилник, който прави лед за коктейлите, 220 волта в контактите, както и куп дребни екстри за комфорта на пребиваването, удобството и сигурността на управлението и навигацията. Каквото успяхме – свършихме. Останалото се трупа в едни дълги списъци, които пулсират динамично – с ремонта на някой или появата на нов проблем. Ще ги оправяме в крачка по път. Добре дошли. Имате 20 минути да си хвърлите багажа в каютите и отлепяме. Поемаме, откъсваме се от шумната и прашна Атина, един от най-мръсните градове в Европа. След два часа вече сме на котва на най-близкия остров. Напрежението от шумния градски ритъм е на път да се изпари. Утро. Все едно сме в друг свят – макове, лимони, едни лилави цветя, на които не знам името. Един от запазените древни храмове с колони и история от няколкостотин години преди Христа. Празни улици и ресторанти, очакващи сезона. Денят расте. Вече е достатъчно голям за да позволява протяжни закуски с кафе на борда и тръгване без припряност – някъде към 10, 10 и нещо. На юг. Крайната точка е Милос, а пътем – където ни свари нощта.         Кея. На кей. Първи залез над морето. Аклиматизация. Наоколо има яхти. На кей и на котва. Доста повече от очакваното, но все пак – нищо общо с атинската марина. Първи залез от близкия хълм. Тази седмица ще е посветена на залезите. Не нарочно, просто така се случва.           Следващият ден, например, съвсем непринудено се оказваме на ново за нас място. Непланирано. Просто вятърът спира. Спираме и ние и се пъхаме в най-близкия залив. В него се оказва, че на брега има една кръчмица и две-три къщи. Идилия. Пак залез. За малко не се получи да го видим на входа на залива. Слънцето го подмина и кацна малко настрани в морето. Ще стане в някой по-къс ден. Изчисляваме наум.     Пропуснахме да отбележим, че освен залези, тази седмица преследваме и термални извори. Днес се топнахме в първия, пътем, за обедна почивка. Чудесен пълен ден. Увенчан с нестройните ни гласове под звуците на китарата на палубата до късно през нощта под пълната луна…moonsailing.       Днес вече ще стигнем до Милос. Покрай шарените рибарски къщички на самия бряг, с гаражите за лодки отдолу и жилищен етаж горе. Милос е островът, на който е намерена известната Венера (в последствие загубила ръцете си). Той е и един от вулканите, оформили причудливи естествени учебници по геология, на които...

Още...

300 мили срещу вятъра

Публикувано by on окт. 10, 2014 in Корабният дневник | 1 comment

Последни дни на Септември. Есен. Идва с взлом – с една малка буря, гръмотевици и дъжд, както и с бурен северен вятър. Издухва жегата, издухва тълпите туристи. Боядисва листата, развява праха и пластмасовите чашки по опустяващите улици на Лефкада и островите, а заедно с тях издухва и нас малко по на юг – към Атина и след това с ферибота към остров Кос, където ще се качим на яхтата и ще доплаваме обратно до Атина. И отново ще се върнем в Лефкада, в любимото Йонийско море, че сме си оставили работа за довършване в най-хубавите все още топли седмици преди края на Октомври, без почти никакви лодки освен нас. Спокойствие и уют в морето. Това си е чисто размечтаване, но преди да идем на юг трябва да се отбием на север в Йоанина, където отлежава злобно изкъртеният от строгите гръцки полицаи преден номер на колата (за настъпена бледа двойна бяла линия). Не че не се справяме завидно добре и без него (по-рано VIP колите караха само със заден номер), но да не им заема място там на рафта…Спретнат, с бележка за платена солена глоба в ръка, отивам в понеделник сутрин да се разправям, а там едни усмихнати млади полицайки с чудесен английски ми го дават – ама заповядайте, ей сегичка, господине – сякаш ми продават сладолед на промоция. Да ти е кеф да нарушаваш правилата 🙂 Както и да е, минава и това. Вече сме на юг – Мостът на Патра, Коринт, каналът, свързващ двете морета, старата крепост над Коринт – уникални места. Добре, че имаме един свободен ден да поспрем тук-там.     Цялото море е осеяно със зайци. Духа вятър над 20 възела, а което е по-лошо, духа отдавна и ще продължава все така. Да видим…Посрещаме залеза от палубата на ферибота с бира в ръка, опитвайки се да пропъдим прокрадналите се мрачни идеи за силен насрещен вятър на яхтата. Насочваме мислите си към Санторини, където ще бъдем в полунощ. Били сме там с яхта, но не сме го виждали от височина 25 метра, колкото е палубата на ферибота. След 5 часа го виждаме – светъл полукръг, затворил калдерата – кратера на вулкана. Влизаме, разтоварваме хора и коли, товарим и излизаме. Напред към Кос, където неусетно пристигаме малко преди изгрев. Докато ни приготвят яхтата ще мине време, но има какво да се види. Палми, градинки с ориенталски привкус, джамия, старата крепост. Чинарът, под който Хипократ преди 2400 години произнася известната клетва, която всички доктори повтарят и до днес. Древни оброчища и светилища. Кос е зелен остров, има много вода. Отсреща е турският Бодрум, а на север – остров Калимнос, раят на катерачите. Находчиви западняци са успели да създадат легенда около острова, която в последствие осигурява значителна част от туристическия поток там.   Разбира се, легендата вече е подплатена със значително количество разработени катерачни маршрути, среда за провеждане на катерачни фестивали, пансиони за катерачи и пр. Още един гол егейски остров, намерил идентичност. Именно от там ще вземем последните членове на екипажа. Ако са се накатерили по скалите.     Kорабният дневник:   Отлепяме от пристана чак в 15 часа, тъкмо навреме за да пристигнем в Калимнос по залез. В импровизирана регата успяваме да спечелим състезанието срещу вятъра и още две лодки и да заемем последното място на кея. Тук има лодки с турски флагове, говори се на турско-гръцки,...

Още...

Отново към Закинтос – 6-13.09.2014

Публикувано by on сеп. 16, 2014 in Други, Корабният дневник | 0 comments

Посока – Закинтос. Това значи повече плаване, наситено синьо, арки и пещери…през островите Меганиси, Итака, Закинтос, Кефалония, Кастос и още няколко по-малки. Времето тези седмици не е типично за септември. Динамично е – слънце, вятър, дъжд, по някоя гръмотевична буря, шквал. Предимно женски екипаж. Със стил и финес. Мъжете са зад сцената. Морето показва различните си лица, на тези които искат да го опознаят. Някои го прегъръщат, други му обръщат гръб…но няма как да ти е скучно. Все нещо се случва, дори в монотонния ритъм на поредицата от вълни. Делфини, делфини, делфини, почти през ден. И един малък паламуд на въдицата. Есенни залези. На остров Кастос, където живеят около 30 човека, ни сварва буря – поредният африкански циклон. В малкото рибарско ресторантче вечерта са евакуирани екипажите на лодка и катамаран, изхвърлени на брега, пробити от скалите и потънали…И ние усещаме бурята в пристанището, макар и зад вълнолома. На сутринта всичко е отминало…Морето е тихо, а зад планината изгрява слънцето. С попътен вятър се връщаме в Левкада, за да изпратим голямата червена топка на едно от най-хубавите места за гледане на залези. На сутринта всеки ще отнесе от тази седмица това, което е носил със себе си. А ние оставаме, за да тръгнем отново 🙂   Фейсбук албум –...

Още...

Йонийско, дълбоко-кулинарно 30.8-6.9/2014

Публикувано by on сеп. 6, 2014 in Корабният дневник | 2 коментара

или кулинария от Йонийските дълбини или дълбините на Йонийската кулинария   Както и да го въртим, в крайна сметка става въпрос за плаване, готвене и ядене. В добри дози. И от трите.   Последен августовски ден. Следобедното слънце пада ниско, вятърът е свеж и от подходяща посока, а от колоните с удивително добри баси се носи романтична музика от края на миналия век. Действието се развива в любимото Йонийско море, на изхода от южния канал на Лефкада. Усещането е идилично и приповдигащо. Но достигането до него – не. Да върнем малко лентата. Малко по-рано сме минали край Лефкадското бунище, което макар и рекултивирано, смърди нечестиво, а вятърът ни донася аромата му доста след като го подминаваме. Още малко назад – на пристанището ни посрещат познатите ни кибици с потриване на ръце – паднал ни се е африкански циклон тази седмица, с южен вятър 7 по Бофорт, дъжд и гръмотевици. Е, ще видим, това няма как да го променим. И за капак (по-скоро за начало), предния ден, строгите гръцки полицаи ни изкъртиха номера на колата и ни взеха документите, заедно със солидна глоба. Имало непрекъсната линия, а ние сме я настъпили. Да бе… Fast forward…в морето няма линии, които да настъпим, а от шума и глъчката, където можем да настъпим нечий интерес или прищявка, гледаме да избягаме. Като акостираме не пред кръчмата, а на отдалечен тих кей, на който като по чудо има място. Разпускаме на вечерния бриз насред мегдана на селото – високо горе, където като от капитански мостик се вижда всичко – лодките са мравки, а корабите – бръмбари. От тези, на които има българи, се вдига и шум. Тънък лунен сърп и звезди.     Екипажът е стари познати – рибари и ценители кулинари. Тежко екипирани, всеки по своята част. Кулинарен акцент на деня – салата с Ивайловградски домати. Септемврийско утро. Камбанен звън. Първо от хлопките на кози, овци, а после и от камбанарията на църквата. Неделя е. Потегляме без да бързаме към първото необитаемо заливче. Няколко риби на харпуна. После още няколко и обядът е осигурен. Рибарят и капитанът заслужено се отдават на грижите на женския екипаж. Дай боже всекиму. Сиеста. Вятърът се вдига и се опитва да ни премести. Неохотно потегляме от завета, за да излетим само след минута с пълна скорост към Итака, на едно от малките селца, за да заемем последното място с пряк достъп към сушата, не без помощта на верни приятели, които са се вързали преди нас. Български екипаж. Сърцати хора, начинаещи моряци с печен местен капитан, отворени и готови да помогнат, за което им благодарим. Вероятно ще се видим пак, няма случайни неща. Дълго оглеждаме прогнозата и пресмятаме утрешните планове. Утре е денят, в края на който ще дойде Мароканския циклон – с вятър и дъжд. Кулинарен акцент – пържена прясна риба, каръшък. Събужда ни типичният, познат от панелното детство, шум на боклукджийски камион, който придружен от подвиквания „малака…малака…” се опитва да събере в търбуха си генерирания от туристите през уикенда боклук. Трудно, но успява. На малките острови сметосъбирането и сметищата са голям проблем. След това, пристанището отново задрямва. Не за дълго. Щом първата яхта събира сили да се измъкне, всички сякаш излизат от летаргията и се пръскат като пилци към избраните за очакваната бурна нощ пристанища. Облаците се развиват рано и съживяват синия пейзаж. Нещо я няма бурята. Я...

Още...

До Миконос без телевизор

Публикувано by on юни 20, 2014 in Корабният дневник | 2 коментара

Пълната луна изпраща стария екипаж и посреща новия. Посреща ги и зараждащата се истерия, която бълват всички телевизори от всички кръчми – световното по футбол. Напук на нея, без телевизор, развързваме въжетата на близо 50 футовата лодка, твърдо решени да идем до Миконос, островът на меките китки. Като разбира това и вятърът обръща резбата, от традиционния север обръща от юг и закрепва така. Няма да може да ни смени плановете, просто ще ни принуди да пробваме нов маршрут. Още по-добре. Кеят на остров Кея. И тук се виждат и чуват телевизори, но ги игнорираме с лекота. До нас пуска котва лодка управлявана от двама наглед мъже. Странно мълчаливи, сърдити един на друг. Помагаме им да се вържат. Тръгват обидени в различни посоки и не си говорят. Дали и те не отиват на Миконос?     На другия ден мъжете в екипажа надделяват над жените. Ще се спи на див залив, далеч от цивилизацията. Първият залив не ни се вижда достатъчно див – има къщи. Намираме най-голямата дивотия и се закотвяме там. Ракия, салата, годишнина, поводи за наздравици – бол.     Следващият ден е пълен с неочаквани емоции. Още сутринта улавяме голям октопод. Вечерята е осигурена. Поемаме към неизследвани територии по периферията на Цикладите, където лениво плавайки покрай Андрос, намираме круширал кораб – не по-малък от известния кораб на Закинтос. Само дето е абсолютно неизвестен. Затова сме сами и го изследваме от всякъде.       Въпреки изкушението да останем там за нощта, продължаваме, за да използваме остатъка от светлия ден и да прескочим до Тинос – на малко, приветливо пристанище, отново почти сами. Успяваме и да се разходим до старото селище на хълма. Гръцко(турско) кафе, баклава. Следващият ден е кулминацията – към Миконос, за да се отърка екипажът в лудницата на пренаселения остров и да оцени следващите дни самота и тишина. Но преди това – доза култура и археология. Този път успяваме да спрем край известния център на античния свят – остров Делос, съхранил много и добре запазени паметници на древната архитектура и монументално изкуство. Атмосфера, която ни вдъхновява да направим спонтанен театър, в оскъдно облекло. Все по малко стават въпросите – „коя дата е днес”, колко е часът” и какви мачове имаше днес”. Все повече не ни интересува нищо освен насъщното и сливането с природата, за което сме и дошли. Но днес е ден за разходка по лъскавите улици, барове, музика, изобщо – усещане за град. Шоково се гмурваме в мелето, като имаме щастието да хванем едно от последните свободни места в марината. Тук групата се разделя по интереси – младите се гмурват в глъчката с летящ старт, а старите – мъдро пият ракия преди бавно да се разходят до града. Историята за стария бик е вечна… Бръмчат фериботи – на 10 етажа и по-малки, бръмчат по-малки лодки, бръмчат и вдигат глъчка подпийналите екипажи на съседните лодки, изобщо – шумна нощ. На другия ден, след лениво утро, започва да идва и вятърът.       Успява да ни подкара с добра скорост и да ни закара до западната страна на Сирос, където се устройваме на котва в приятно заливче до малко село. Отново улавяме октопод за вечеря, който гарнираме с леща, сладолед и ром. Неочаквано добра комбинация.         Въпреки стремежа на част от екипажа към цивилизация и сладка вода, на мнозинството му е дошло...

Още...

Петък, 13-ти, пълна луна. Moonsailing.

Публикувано by on юни 14, 2014 in Корабният дневник | 0 comments

Атина, лудница, шум, прах. Проливен дъжд. Измива прахта от въздуха и я стоварва върху прозорците на колите. Поне отмива пясъка от Мароканския циклон от миналата седмица. След доста обиколки успяваме да се снабдим със заместител на изгорялото захранване на компютъра, след като го заля една вълна. Пълним яхтата с багаж. Следобедна жега. Идва екипажът – стари приятели, които знаят защо са дошли. Ценим това. Пак вали. Чакаме. В някакъв прозорец между облаците нервно се измъкваме от марината. Отдъхваме си.   Морето е спокойно и ни приема. Отново вали, даже гърми. Стели се мъгла и закрива магистралата на големите кораби към Пирея. Нащрек сме. Постепенно се виждат слънчеви петна над Атина и не след дълго дъждът и облаците изчезват. Остава само ниското следобедно слънце, което ни се усмихва, заедно с половината луна срещу него. Вече не бързаме. Пристан, или по-скоро котва. Да се събудиш сутрин от уханието на кафе, на леко движеща се с вятъра яхта, покрай бряг, осеян с плажове…не, не е сън. Това се случва на екипажа ни следващата сутрин. Е, на тези, които спяха достатъчно дълбоко за да не чуят дрънченето при вдигането на котвата J Както започна, така и продължи. С усилване на вятъра, при това в правилната посока. Надолу по вятъра и вълните скоростта не се усеща и за няколко часа преодоляваме 25-те мили до остров Идра – гръцката Ковачевица, с калдъръмените улици и транспорт без автомобили – с магарета или по вода. Колкото по-красиво и притегателно е едно градче, толкова по-ужасно и изнервящо е пристанището му, гласи нашата статистика.Вероятно защото всички можещи и неможещи моряци искат да се напъхат в него, тъй като мястото е известно, а от друга страна властите не полагат грижи за яхтеното пристанище, защото хората с яхти далеч не са основен източник на приходи. Затова закономерно ни изместват лодките за разходки на ол-онклузивите и разбира се – рибарите, които ги хранят. Така или иначе, успяваме да се вмъкнем в малкия пристан, да ни измъкнат котвата, да направим втори опит и да се закрепим. Цялото пристанище кипи от водни таксита, които бръмчат напред-назад, яхти, които се ръгат с лакти за място на 2ра или 3та линия, луксозни моторници, собствениците на които гледат от високо. Всичко това под почти безучастния поглед на две млади и засукани дългокоси местни полицайки идратянки.   Само две улички по-назад от пристанището, по-любознателните и енергичните попадат в съвсем друг свят. Село на хълм, без туристическия шум на кафенетата, параклиси по хълмовете, останки от стария град. Коне разнасят багажи насам-натам. Гробището е на върха на баира. Всичко това е гарнирано с прекрасните цветове на цъфналите храсти и зелените борове под лъчите на падащото слънце, които пробиват облаците. В далечината на запад се виждат острови. В същност Гърция е много по-цветна и красива когато е облачно. Вън от шаблона на безоблачното небе, синьото море и плажовете. Редовната драма настъпва през нощта. Влиза вятър и вълна, изпускат котвите на съседите. Сутринта ние сме първи на манежа на шоуто по вадене на котва.С ловко гмуркане и еквилибристика се освобождаваме от двете засукани около нашата котва вериги и изчезваме от лудницата. На юг, към Пелопонес. Странен ден. Вятърът ту поема, ту спира, ту се върти. Най-неприятен след насрещния вятър е попътният, затова гледаме да избягваме и двата. Разминаваме се с някакви риби, които не обръщат внимание на примамката на въдицата ни. След...

Още...