12.06
Без да бързаме, отплаваме от пристанището на Закинтос и тръгваме да обиколим острова. Има добър вятър за ветроходство, времето е слънчево, а водата топла. Надзъртаме във всеки залив, който ни се види интересен, за да го разгледаме отблизо. Важно е хората на една лодка да имат приключенска нагласа, за да откриват нови места.
Малко преди да стигнем най южната точка на острова спираме, за да поплуваме. На брега Лю си намира камъче усмивка, а Веско – дъска, която малко по-късно ще се превърне във воден бар и ще събуди много смях и красноречие. Остава време дори за малко медитация – тук може да видите още едно приложение на намерената дъска.
Тръгваме да изследваме западните брегове на острова, където скалните отвеси, множеството пещери и арки приковават очите ти. Синьото е толкова небесно и различно, че ти се иска да плуваш във всеки залив – а те са много.
Покрай нас минават с бърза скорост моторни корабчета с туристи. Благодарни сме на възможността да не бързаме и да избираме по-непопулярните, но също така красиви и безлюдни места по този бряг. Следват множество гледки пред очите ни в режим “zoom in” и “zoom out” – докато се предвижваме с вятъра навън и навътре към брега, правейки повороти. Бреговата ивица и релефа на острова отдалеч, за да видиш мащаба, след това приближаване и изследване на заливчетата отблизо и плуване в някои от пещерите.
Плуваме в синьото, гледаме нагоре издигащите се скални стени в жълто, бяло,червено и много зелената растителност.
Цветността е заразна, води до мечтаене за пътешествия и разкази за случили се такива. Екипажът облича най-цветните си дрехи 🙂
Преди да се установим в залива, където ще нощуваме на котва, разглеждаме поредното скално образувание. При лошо време през този отвор вълните преминават с голяма сила, но сега той е просто като прозорец.
Приставаме на залезна светлина, с много красиви гледки и усещането за един дълъг и пълен ден. Местните рибари се прибират с улова, а морето е златно. Капитанът е доволен и му личи.
Следва вечеря, която сме си сготвили на борда, както повелява традицията, салата и ракия, гледане към звездите, оценяване на мига, споделяне на отдавна забравени от всеки случки и спокойствие…
13.06
Не бързаме да отплаваме от този залив – тихо е и е приятно. Сутрешно кафе, ловене на риба – понеже не сме хванали голяма, сме съгласни и на по-малки, пък риболовът не е лесна задача – иска търпение.
Преди залива на корабокрушенците, откриваме алтернативно много красиво и синьо място, което още повече ще оценим по-късно когато спрем на известния залив пълен с огромно количество хора и туристически лодки.
Напускаме Закинтос и плаваме към Кефалония. Имаме прекрасен вятър и се движим със 7 възела.
Приставаме отново на залез в пристанището на Аргостоли. Зареждаме яхтата с вода. Вечерна разходка над града, за да погледаме морето отвисоко, пържена риба, която сме си наловили и сготвили сами 🙂 Какво повече му трябва на човек след един такъв ден?
