14. четвъртък
Чака ни дълго плаване, прогнозата е за силно време.
Все пак искаме да опитаме да стигнем до Асос – „пристан само за две лодки” и чудно красиво малко градче. Знаем, че там залезът, гледан от крепоста е впечатляващ, а къщите цветни и колоритни. Иска ни се да го покажем на екипажа.
Плаваме на север, обаче вятърът е срещу нас. Лавираме на рифовани ветрила, качваме трудно. Скоростта е висока, вълните около два метра.
След 5 часа сме изминали твърде малко път в нужната посока, борейки се с вълните и вятъра и сме доста изморени.
Време е за решение. Взимаме го. Асос остава за следващото плаване, променяме ветрилата и обръщаме „вместо да се борим с вятъра ще го използваме”. Усещаме веднага разликата. Попътният вятър ни носи и дори големите вълни не ни люшкат толкова, същото разстояние изглежда по малко. Ценен ден, пътуване без да стигнеш до целта, заради самото пътуване. Истинско ветроходство. Часове, в които усещаш стихията. Разбираш колко си малък в голямото на природата и на какво са подложени мореплавателите дето не виждат със седмици земя пред очите си.
Връщаме се на пристанището Аргостоли. Посрещат ни няколко от яхтите, които са останали и не са излезли да плават. В такива моменти човек разбира смисъла на думата пристанище – нещо познато, доста сигурно, желано.
Посреща ни и една голяма костенурка, показва главата си като за поздрав, поглежда ни и мъдро се гмурка отново в морето. А ние мъдро се отдаваме на малки удоволствия – бира, разходка, лек припек, сиеста.
15. петък
Тръгваме да обиколим Кефалония от изток. Вятърът е попътен и ни позволява да плаваме леко на генуа и дори да отворим пеперуда. Достигаме най-южната част на острова и поемаме към източните брегове на Итака.
Няма да влизаме в канала между двата острова Кефалония и Итака, а ще излезем на по открито – на изток. Много скоро се убеждаваме , че стратегията е добра – вятър има предостатъчно.
Отблиза островът на Одисей е изключително красив. Зелен, с нагънати скални пластове- картини, с малки пещерки и образувания в тях.
Решаваме да поспрем. Доста време плаваме. Вече 30 мили са зад гърба ни, а водата страшно ни привлича. Избираме с бинокъла едно заливче, което ни харесва и се отправяме към него. За наша изненада на брега попадаме на най-различни предмети: стар компютър, кофа, парчета от големи тръби. Така се оформя идеята за импровизиран офис на moonsailing.com. Резултатът ни изненадва – получи се много дизайнерска оформление. Снимаме се и оставяме тази инсталация за следващите, които ще открият това място.
Намерената кофа също влиза в употреба. Веско я напълва с камъни за масаж и я бута плувайки до яхтата. Когато се приближава ни показва, че освен камъните е намерил една луковица. “Ще и даде живот като я засади в България.” Настроението е приповдигнато!
Време е за път. Искаме да стигнем навреме до Киони – малко и много красиво пристанище. Следват няколко часа много добро ветроходство, яхтата пори водата, крен има, пръски в косите също. Въпреки това екипажът се чувства добре: забавлява се, пее, Миленка чете Волтер, аз си снимам, капитанът върти кормилото – вятърът го изискван – 24 възела на пориви.
Виждаме Киони на залез. Красиво е това място, с накацали къщи по склона и цветни фасади. За наше разочарование пристанището е пълно. Има и доста лодки на котва в залива, а вятъра се засилва от естествената фуния, образувана от релефа на брега. Опитваме да се наместим, но явно каузата е предварително загубена. Ще трябва да пристанем в съседното пристанище на 3 мили по на север.
Вечерта е хубава – умората от деня, впечатленията и красивите гледки, ракията образуват един богат коктейл от емоции и мисли.
16. събота
Светльо ме събужда с думите „ много е красиво и Луната е още на небето и небето е червено”. Достатъчно е да ме мотивира и бързо да хвана апарата . Любуваме се на гледката – такива моменти могат да те топлят дълго и след като са отминали. Качваме се при вятърната мелница над пристанището и гледаме как малко по малко небето просветлява. Ето го и слънцето…, вече огрява пристанището.
Отплаваме рано сутринта от Итака. Пием кафе гледайки слънцето. Този път вятър няма, вълни също. Сякаш предишните два дена, с вълни и силен вятър, не са съществували. Липсва ни вятъра – пак ни е изненадал …. След седмица плаване свикваме с факта, че морето е такова каквото е, не каквото ние го искаме 🙂 – има приливи и отливи, вълни и огледална повърхност, вятър и тишина. Като живота, а колко енергия влагаме в това да очакваме и да се разочароваме…
Идеалната атмосфера за релакс . Веско е в стихията си на масажист, а Ники е перфектният манекен. „Стъпките на Одисей” – бели, кръгли камъни от Итака – зареждат тялото и създават много колоритна картина на борда, приковаваща очите към носа на яхтата 🙂
Прибираме се. Част от групата тръгва към София, а няколко човека удължаваме удоволствието с разходка из Левкада, а на следващата сутрин и Северен Пинд с каньона Викос.
Благодарим на екипажа за споделеното преживяване, усмивките и разговорите за „Живота, вселената и всичко останало”. Чакаме ви отново на борда за нови приключение в непознати земи и морета.
Sailing is not just a Holiday, it`s a way of life.
