Вече не броим дните, седмиците и милите…
Още едно дълго морско лято – кажи речи половин година – е зад нас. Не че това ни прави твърде радостни, тъй като в живота не бързаме за никъде, просто времето си минава…а ние сме се заели да го прекараме по най-приятния начин и като че ли успяваме. Как ли – ами като плаваме с приятели – стари и нови, малки и големи, приятели от три поколения. Радостно е, че старите моряци идват отново, а край тях се появяват и нови. И така до кога, до къде? Знам ли…
Вече съвсем уверено стъпихме в Йонийско море, където успяхме да обиколим де що има на север и на юг от базовия лагер – Лефкада.
На север – до северните брегове на Корфу и на един хвърлей от Албания, а на юг – около приказния Закинтос, с начупените скалисти брегове, пещери и плажове.
Да не пропускаме и множеството острови помежду – Кефалония, Итака, Меганиси, Кастос, Каламос, Пакси и още много…
Открихме чудни малки плажове, непристъпни за клиентите на „ол инклузива”, пещери над и под водата, плавахме на силно време, на ръба на възможностите на лодката и екипажа, изпращахме слънцето на обиколка около земята в не един романтичен залез…
Независимо от мястото, навсякъде с нас и край нас беше рибата (или морския бозайник) – голяма или малка, делфин или туна – величествен обитател на морето, както и традиционно препитание на местния човек. Имахме слука и в съзерцанието и в улова. Наслука на рибарите!
Не забравихме разбира се и близкото ни Северно Егейско море, като разширихме периметъра на приключенията с дивия и красив остров Самотраки – настрани от „отъпканите” морски пътеки, но затова пък даващ подслон на свободни души като нас и още куп хипари на всякаква възраст и с какви ли не превозни средства. С термалните си извори, водопадите, горите и дивите си плажове, а също и с високата около 1600 метра планина.
Близкият Тасос пък обиколихме едновременно с яхта и велосипеди, опознавайки го по-добре и отвън и отвътре.
Дойде време да се спуснем и по на юг – в Южното Егейско море, недалеч от Атина. Доста по-населено, но пък огромно и неизбродимо. Острови, острови…ето например Идра – старо място с пътеки и стълби между къщите и никакви автомобили, само магарета, коне, туристи и…ние.
Но не са само островите – крайбрежните стари градове изобилстват от история, замъци, крепости – например старата столица Нафпилион.
Човек и дълго да плава, някой ден се завръща. И понеже сме неуморни души и все искаме да откриваме и да сменяме – топло със студено, солена вода със сладка, морското равнище с планински върхове, на връщане от морето винаги гледаме да слезем от магистралата, за да видим и други красоти от необятната Гърция – каньони, реки, водопади, хората.
Това лято не просто посетихме нови места. Иска ни се да вярваме, че оставихме някаква следа в душите на нашите приятели – екипажите, дадохме им малко повече увереност в една непривична за тях среда, търсихме и откривахме заедно – около нас и вътре в себе си. Радвахме се заедно с хората довели родителите си или децата си на приключение, което трябва да бъде споделено.
Хора, случки, впечатления, които видяхме, преживяхме, изпитахме и заснехме, за да може спокойно да осмислим през зимата (докато не сме на ските) и които да ни вдъхновят за следващото морско лято. А то по стара морска традиция ще започне още в края на Април и ще ни отведе по стари и нови места, със стари и нови екипажи за да продължим нашата приказка без край.
Плавайте с нас.
Кънчо и Любена – eкипът на moonsailing
Още вдъхновяващи кадри от нашите плавания може да намерите на https://www.facebook.com/moonsailing/photos_albums
