Август, отпуски, море. Тази комбинация се е запечатала дълбоко в много хора. Толкова много, че на някои места струпването им граничи с истерия. Оказва се, че и нашите приятели, стар и изпитан екипаж, имат отпуска тъкмо тогава. Да се гмурнем в тълпите и да видим какво ни чака.
Освен народ, на сушата обикновено цари и познатата ни вече лепкава жега, затова колкото по-бързо излезем на вятър – по-добре. В същност жегата е само на сушата. В морето (на сянка под гюрука) температурата е в рамките на здравословните 30-тина градуса, колкото е и водата, а ако има и ветрец е съвсем поносимо. Ако няма вятър – правим си го сами с мотора.
През Август дори в морето е илюзия, че може да намериш самота, поне не и близо до Лефкада, откъдето излизат повечето лодки. Примирени, хвърляме котва сред множество яхти, накацали като бели патки край малък остров, наоколо плуват деца, цари оживена глъчка. Направо да ти е неудобно да си изпомпаш тоалетната навън…и стискаш. Малко по малко множеството се изнася и става чудо – оставаме сами на котва. Ще се нощува тук. Е, с малкото неудобство, че сме на рибарската магистрала и до късно вечерта, както и от рано сутрин край нас бръмчат рибарите с малки и големи гемии, тръгнали да събират храна за вечно гладните туристи.
На другия ден се опитваме да надхитрим тълпата и предприемаме ловка маневра към негостоприемните западни брегове на архипелага. И там безотказно някой се е наместил край любимите ни плажове в скрити заливи – няма празно. Като че ли тези хора не се движат, а стават сутринта, за да заемат някоя дупка и да не мръднат от там цял ден. В същност, в последствие разбирам, че тъкмо това им е стратегията – това не са ветроходци и пътешественици (като нас), а хора, които си наемат ветроходната яхта като плаващо бунгало, което лениво едва преместват от едно място на друго. Това сякаш ни настървява да търсим още неоткрити от тях места и се впускаме на юг. Без да си го поставяме за специална цел се получава така, че спираме последователно във всички столици на по-големите Йонийски острови.
Аргостоли – столицата на Кефалония. Тълпи от италианци. Шумни и темпераментни. Тичат по кея и си дърпат маркуча за пълнене на водата. Пазар – голям избор на всякакви зеленчуци и плодове, много от тях местно производство. Тук е мястото да кажем, че Кефалония е най-големият от островите, има много вода и обработваеми площи. Не по-малък е и рибният пазар – сутрин, когато рибарските лодки се прибират, заедно с костенурките Карета-карета, които ги следват като кучета за да им бъде подхвърлена някоя рибка при чистенето на мрежите.
Закинтос – най-отдалеченият остров от базата в Лефкада, известен от рекламните брошури със залива на корабокрушенците и сините пещери. Има и много други неизвестни и не по-малко красиви места, разбира се, където най-накрая постигаме известно усамотение, тъй като са твърде далеч за чартъристите, които не успяват да стигнат дотам с плаващите си бунгала.
Закинтосци винаги са имали по-особено самосъзнание – с дълбоки следи от венецианските периоди на острова, редувани с османски, преди да преминат в рамките на обединена Гърция. Катедрали и православни църкви, разположени на склона на големия залив, с прекрасна гледка от високо към морето и пристанището.
За да имаме място на пристана трябва да сме там по-рано, което пък ни дава възможност да изследваме острова с моторче и да открием от сушата някои почти скрити дори за моряците заливи. Пълната обиколка на остров Закинтос ни разкрива неповторимите гледки на малко посещаваните западни брегове – с арки, пещери и отвесни стени.
Следващата столица е Вати – главният град на Итака. Разположена в дълбока гънка в средата на острова, тя напълно оправдава името си (Вати означава дълбоко). Отново разходка с моторче и гледки от високо към околните острови и столицата.
И както почти винаги – краят и началото са е столицата на едноименния остров – Лефкада, в марината, която ни е вече втори роден дом, с отраженията на мачтите в сутрешните спокойни води и залеза на слънцето зад моста от запад.
Скоро ще сме отново тук.
Благодарим на екипажа и до нови срещи.
