Posts made in октомври, 2013

Този път групата е шарена – от всички краища на страната. Враца (пипон, любеница), Лом (пиво Алмус, конски вагон), Поморие (поморийска гроздова, коняк, на 20 километра от Бургас), Пловдив (густо майна, пусни вьефа да чуйм Кидика). За разнообразие, успяваме да тръгнем навреме. Около 15.30. Всичкият багаж е на купчини, никой още не е разбрал какво става, но момчетата палят, бутат яхтата и напред! Амбицията ни този път е да разделим пътя до Милос на две и решаваме да спим на котва край Китнос.   Не бързаме, котва може да хвърлим и по здрач, но вятърът има други планове и ни запраща там за 3 часа, тъкмо колкото да посрещнем залеза в морето и да се вмъкнем в избрания залив. Кавга с навлеци, които се опитват да си хвърлят котвата отгоре ни. Лек отпор, но...

Все повече настъпва есента, все повече свири вятърът, все повече жълти листа падат. Някои правят зимнина, а ние отплаваме на юг. Успяваме да преодолеем разстоянието от Лефкада до Атина за сравнително кратко време, за този път възхищавайки се не на природата, а на едно изящно инженерно изделие – мостът над Коринтския залив. Уникален въжен мост. Минаваме и над прокопаната му част, която свързва Егейско с Йонийско море и ето ни на полуостров Атика, в южния край на който е нашето пристанище – Лаврион. Яхтата ще е готова в 3 часа. Вай, няма да е в 3, а в 5, защото проблем…карат я от някъде, ама била вече почистена. 5 часа. Чупене на пръсти – май в 7 било, грешка някаква…Яхтата се появи в 8. Опитваме се да се успокоим, че все нещо хубаво ще да има в това цялото чакане...

Интродукция: Отново Йонийско море. Вече се чувстваме съвсем у дома си на марината в Лефкада. Из града, из магазините, на крайбрежната улица. Познаваме някои местни хора – водолазът на пристанището, който ни маха, няколко собственици на яхти, които вече ни кимат свойски, няколко кучета и котки, които вече не ни обръщат внимание. Предстоят ни пет последователни седмици сред популярните Йонийски острови – Лефкада, Кефалония, Закинтос, Итака, Каламос, Кастос, Меганиси и още няколко необитаеми и безименни. Хем сме били тук, имаме усещането, че познаваме морето, но то всеки път е различно, изненадва ни с нещо, а и целта ни е винаги да намерим някое ново място, нов залив, котвена стоянка или връх с красива гледка на някой остров, което да внесе елемент на откривателство...