Интродукция:
Отново Йонийско море. Вече се чувстваме съвсем у дома си на марината в Лефкада. Из града, из магазините, на крайбрежната улица. Познаваме някои местни хора – водолазът на пристанището, който ни маха, няколко собственици на яхти, които вече ни кимат свойски, няколко кучета и котки, които вече не ни обръщат внимание.
Предстоят ни пет последователни седмици сред популярните Йонийски острови – Лефкада, Кефалония, Закинтос, Итака, Каламос, Кастос, Меганиси и още няколко необитаеми и безименни. Хем сме били тук, имаме усещането, че познаваме морето, но то всеки път е различно, изненадва ни с нещо, а и целта ни е винаги да намерим някое ново място, нов залив, котвена стоянка или връх с красива гледка на някой остров, което да внесе елемент на откривателство в програмата. Все повече се заиграваме с подводния свят – изпълнен с тиха красота. Да пребиваваме в него, да му се наслаждаваме и да го снимаме.
Първият екипаж – артистична експлозия. Иконописецът донесе икона на Свети Николай (разбира се) и харпун. Актьорът – пиеси, които четеше на борда по време на крен, а диригентът с развети от вятъра коси се образоваше от „Наръчник по ветроходство”. Ядрените физици донесоха гориво – ракия и мента.
Още в началото артистичният елит се обедини около това, че много класически произведения имат тъкмо пет действия, ето защо и нашето дълго Йонийско плаване ще бъде такова:
Йонийски морски театър в 5 действия.
Първо действие 31.8 – 7.9:
Вятър, вятър, много вятър. Всеки ден. Крен, платна, пръски. Октоподи – пресни от морето и замразени от магазина. Огромни вълни от Запад, които влизат в залива на корабокрушенеца на Закинтос. За първи път не можем да пуснем котва, но пък вълната е впечатляваща. Откриваме красотата на подводното снимане с GoPro. Уловихме дорада – голяма, красива и вкусна. И една малка рибка. Майтапи, смях, вицове. Приятелства от пръв поглед. Узо, мента, ракия. Трима капитани – речни и морски. Мечти и планове за бъдещи плавания.
Второ действие 7-14.9:
Безветрие, тишина, спокойствие. Морето е като огледало. Благосклонно към екипажа от ентусиасти, но новаци във ветроходството. Кулинария, задушен октопод, риба, имамбаялдъ. Обиколка на Закинтос, отвесни стени, пещери. Гмуркане, морски звезди, шарен подводен свят, странни морски създания. Още подводни снимки. Моторчета, разходки из островите, водна пещера. Изгрев, палачинки, дъжд, дъга, закуска. И най-накрая – вятър, крен, тава, фурна, филиите падат с лютеницата надолу и пак голям обяд. Есен, залез с червени облаци над Лефкада, хладна тиха нощ. Изгрев, отражения на мачти, сбогуване и ново начало.
Трето действие 14-21.9:
Ето това е вятър! 7 възела само на геноа. Малка, компактна яхта, весела приятекска компания, сватбено пътешествие, младо семейство в очакване на близнаци. Ударно начало, романтичен порив. Вицове, мента със спрайт. Уроци по плуване, папараци, нудистки плажове, гневни голи гърци. Итака, залез, салата. Буря, вятър, дъжд. Моторчета, курбан-чорба, залез. Огледално море до обяд. Палачинката се обръща – буря, 35 възела, вълни, олеле, дай кофата. Жадувано пристанище, глътка въздух, преоценка. Отново заглаждане на косъма, палачинки, сини пещери. Залив на корабокрушенеца, пак вълни. Онова магнетично синьо. Дългият път на Север. Затишие, облаци, пълна луна. Малките заливи и високите замъци на Кефалония. Романтика, носталгия, блокче и боички. Дъжд и слънце, костенурка и октопод под водата. Посвещение в ордена Moonsailing. Пълна луна. Дългият път към дома…
Четвърто действие 21-28.9
– Защо идвате вие, а не хората, които очакваме? – Е, те се отказаха, но пък водим други…Ей така започва веселото приключение с тази компания. С вятър още на старта и 8 възела. Направо ни издухва до малкия остров Кастос. Няма място. Чудеса от храброст и еквилибристика за да се вържем някак си за нещо в залива. Кеф. Луната е все още пълна…почти и тъжно започва да намалява, както и денят. Иде есен, росата се задържа сутрин, съмва се по-късно и петлите на Кастос кукуригат някак си напевно, есенно…
Вятър и вълни, залив и гмуркане, гмуркачи – професионалисти, харпуни, риба. Пуст остров, сами, огън, скара. Още риба – мурена, дорада…и други, на които не знам имената. Под претекст, че ще ловим заргани си отглеждаме в буркан няколко семейства бели червеи, които се опитват да щъкат навсякъде и да се населят из яхтата. Хващаме и няколко заргана. Хлябът и ракията свършват, оставаме на риба и бира, но не страдаме. Ранно ставане, изгрев в морето, гарниран с палачинки и класическа музика. Още риба. Неизбежният шопинг. Итака, баня, чисти дрешки и разходка по стъргалото. Сувенири. Последно отплаване.
Лефкада. На никого не му се тръгва…
Пето, заключително действие 28.9 – 5.10
Определено вече е есен. Росата се застоява сутрин по борда. Но все пак е топло и приятно, слънцето вече не пари, както преди. Екипаж от стари приятели, довели техни приятели. Добра комбинация. За първи път капитанът има каюта за себе си. Необичайно, но приятно. На екипажът не му се топи много във водата, но се кефи да плава и да си пие питието на борда. Два чудесни, прохладни и леко ветровити есенни дни в очакване на дъжда, който по прогноза ще дойде с южния вятър. Да видим. В изчакване на малък пристан на Закинтос. Изгрев. Голяма вълна и силен вятър ни гони към столицата на Кефалония. Трудно приставане преди бурята и дъжда. Дали ще се спи нощес? Дъжд, гръмотевици, пак и пак. Като в тропиците. На сутринта – ясно утро. Вятър и облаци. Толкова много и красиви облаци не е имало цяло лято. Капитанът се сецна и не може да мръдне. Ужас. Моряците управляват кораба към самотен пустинен остров… Пристигаме. Ох…И пак – Вятър лекомислен, вятър зъл, свиреп (се пееше в една песен). И си в така. Но нали сме ветроходци – рифоваме ветрилата и летим. Ще ни издуха от кея. Още въжета! Гала вечеря по робинзоновски – салата, ракия, печена риба, картофи на фурна, баклава.
Зажаднял и изгладнял за цивилизация, екипажът гласува курс към най-касовото и претрупано с туристи място – Фискардо, където за да имаш място на кея трябва да пристигнеш преди обяд. В свирепо състезание с останалите се намъкваме в последното свободно място. До ферибота, който хвърля котвите си върху нашата. Драма. Оцеляваме и се измъкваме. Към Лефкада, към базовия лагер, към поредното изпращане. И новото начало на другия ден, този път по-далеч на юг от Атина, сред Цикладите.
Радвам се, че бяхме част екипажа и споделихме второ действие от Йонийския морски театър. Много ни се искаше да има вятър и крен, но тихото море ни позволи да акостираме навсякъде, където пожелахме. До нови срещи с капитана и помощник капитана. Благодарим Ви, че ни разкрихте Йонийската сцена, която още ни е пред очите и дава идеи за бъдещи планове с Moonsailing.
Но преди това да не забряваме, че идва Зима – на всички пожелаваме вълнуващ бял сезон с красиви емоции в бялата пудра. За всички, които вече мислят в бяло:
http://vimeo.com/76321152