Краят на сезона. Но плаването в мислите продължава…
Последни издихания на сезона. И ние май сме го ударили на уволнение след дълго и интензивно лято. Марината в Лефкада оредява, уморени лодки се качват на стапелите за да зимуват и да бъдат ремонтирани. Времето сякаш е замряло в онзи унес, в който слънцето – мързеливо и гуреливо – с неудоволствие се показва късно, грее малко (това му е работата все пак) и при първа възможност (около 7-8 часа) се шмугва зад хоризонта за да си седи там 16 часа. Вятърът също е в синхрон. Не духа – почти или съвсем. И ние мързеливо бръмчим сред места, които през лятото са пълни с народ, а сега са пусти и изоставени. Скали, пещери, арки, залезни цветове. Корфу. Да идем в главния град за да усетим цветовете, шума, крепостите в „мъртвия” сезон, а и да напазаруваме. Мъртъв ли –...