Posts made in June, 2014

Пълната луна изпраща стария екипаж и посреща новия. Посреща ги и зараждащата се истерия, която бълват всички телевизори от всички кръчми – световното по футбол. Напук на нея, без телевизор, развързваме въжетата на близо 50 футовата лодка, твърдо решени да идем до Миконос, островът на меките китки. Като разбира това и вятърът обръща резбата, от традиционния север обръща от юг и закрепва така. Няма да може да ни смени плановете, просто ще ни принуди да пробваме нов маршрут. Още по-добре. Кеят на остров Кея. И тук се виждат и чуват телевизори, но ги игнорираме с лекота. До нас пуска котва лодка управлявана от двама наглед мъже. Странно мълчаливи, сърдити един на друг. Помагаме им да се вържат. Тръгват обидени в различни посоки и не си говорят. Дали и те не отиват на...

Атина, лудница, шум, прах. Проливен дъжд. Измива прахта от въздуха и я стоварва върху прозорците на колите. Поне отмива пясъка от Мароканския циклон от миналата седмица. След доста обиколки успяваме да се снабдим със заместител на изгорялото захранване на компютъра, след като го заля една вълна. Пълним яхтата с багаж. Следобедна жега. Идва екипажът – стари приятели, които знаят защо са дошли. Ценим това. Пак вали. Чакаме. В някакъв прозорец между облаците нервно се измъкваме от марината. Отдъхваме си.   Морето е спокойно и ни приема. Отново вали, даже гърми. Стели се мъгла и закрива магистралата на големите кораби към Пирея. Нащрек сме. Постепенно се виждат слънчеви петна над Атина и не след дълго дъждът и облаците изчезват. Остава само ниското следобедно...

След перипетии с фериботите, екипажът все пак се появява на пристанището в Санторини, стоварва багажа в яхтата и хуква да разглежда острова. Посреща ги тънкият сърп на луната. Започва да расте. Порастват и двама от членовете на екипажа, които ще празнуват рождените си дни на борда с нас тази седмица. Предишната седмица един, сега – двама, как ли ще е нататък… Посреща ги и седмичната прогноза за сериозно силно време и тежък африкански циклон. Да видим къде ще се скрием.   Приятно е да останем на един и същи пристан две вечери, отдавна не ни се е случвало, но време е да се стягаме за път. Вечеря – любимата гозба „капитанбаялдъ” по гръцки. Неделя. Хващаме чудесен западен вятър с който правим панорамна обиколка на Санторини и подостряме курса към остров Иос. Не...