След перипетии с фериботите, екипажът все пак се появява на пристанището в Санторини, стоварва багажа в яхтата и хуква да разглежда острова. Посреща ги тънкият сърп на луната. Започва да расте. Порастват и двама от членовете на екипажа, които ще празнуват рождените си дни на борда с нас тази седмица. Предишната седмица един, сега – двама, как ли ще е нататък… Посреща ги и седмичната прогноза за сериозно силно време и тежък африкански циклон. Да видим къде ще се скрием.
Приятно е да останем на един и същи пристан две вечери, отдавна не ни се е случвало, но време е да се стягаме за път. Вечеря – любимата гозба „капитанбаялдъ” по гръцки.
Неделя. Хващаме чудесен западен вятър с който правим панорамна обиколка на Санторини и подостряме курса към остров Иос. Не без помощта на мотора, защото вятърът капризничи. Вероятно поради липса на други атракции, Иос е успял да си създаде име на остров на освободените млади хора – леко нашмъркани, напушени и развеселени. Чува се предимно английска реч, жива музика и различни ритми от капани и кафенета. Прекрасен залез от хълмчето със стария град, недалеч от пристанището. Направо изщракахме лентите. Два дни до влизането на Мароканския циклон.
Нов ден, без бързане. Приятен попътен ветрец на север към Наксос. Набива вълна в заливите и не е подходящо за плаж. Някакви странни облаци се събират над околните острови. Не вещае нищо добро. След два дни ще удари силно и още от днес планираме къде да се скрием. Днес все още е слабо, чудесен ден за учене на ветроходни умения. Наксос – приятен град с венецианско влияние, малък хълм със стария град и полуостров със стар храм. Марината на Наксос се пука по шевовете и за нас има място само навън, където по-темпераментните капитани на фериботите дрифтят за да паркират и правят страхотна вълна на влизане. Изтръпваме при всяко скърцане на въжетата. Още 2 ферибота за деня…още един…сън. Един ден до циклона.
Този път се събуждаме с будилник. За да се приготвим набързо и да тръгнем в 7. Ще играем на ръба на бръснача. Изчислили сме, че големият удар ще е следобеда, а ние искаме до обяд да преодолеем разстоянието до Миконос – островът на меките китки. Навън вече вятърът свири във вантите и е неприятно облачно. Започваме да се надлъгваме с насрещния вятър, като в крайна сметка надделяваме в надлъгването и приспиваме лодката на 7-8 възела с рифовани ветрила. Дъжд и пръски. Профучаваме край древният Делос – центърът на Цикладите и археологически музей на открито и влизаме в пристанището на Миконос. Хората, които ни посрещат ни гледат странно – те са по къси гащи и фланелки, а ние сякаш идваме от северния полюс.
Миконос. Наистина е пълно с гейове. Сами, по двойки, по тройки. Островът, подобно на Санторини е успял да си създаде някаква слава и притегателна сила и успешно си съперничи с него по гъстота на тълпата на квадратен метър по брега и тесните улички. И тук не можеш да избягаш от матрицата, бутиците и мазните физиономии на викачите, които се опитват да те придърпат в техния ресторант. Все пак пристанището е по в страни от града и данданията, която вдигат руснаците на една съседна лодка е направо песен на птички в гората в сравнение с глъчката в града. Чакаме удара на циклона. Гръмотевици, дъжд.
Цяла нощ свири във вантите и въжетата и не спира. Сутринта не е по-спокойно, въпреки прогнозата. Метеоролозите, явно също учудени, сменят прогнозата, тъй като не могат да сменят времето. Злобен, съскащ вятър и пръски, лодките нервно се бутат една в друга, като овце в егрек. Току някоя лодка излиза и оплита съседните котви под напора на вятъра. Всяко успешно изваждане на котва е придружено с облекчени въздишки и ръкопляскане от околните лодки. Напрегнати сме, но ще тръгнем следобеда, за да отметнем разстояние. Ще се опитаме да се движим на запад, напреко на силния северен вятър. И днес имаме рожденик. Желанието му е за силно плаване в силно море. Сбъдва се.
На кея има спряла малка колица, която дърпа ремарке за кон. Принадлежи на един художник музикант, който живее в ремаркето и съжителства там със саксофон, комплект барабани и какво ли още не. От време на време с потропва на барабаните, рисува картини и виси в съседното кафене.
Изнервяме се от чакане. Най накрая тръгваме с мръсна газ, изваждаме си котвата чисто, не изчакваме да чуем ръкоплясканията и се стрелваме със 7-8 възела на рифовани ветрила към съседния остров. Страничен вятър, вълни 2 метра. Само един връща закуската в морето. 10%, добре е, в рамките на допустимото. Вълните са огромни, отново сме на виенското колело. Една от тях влиза на гости през недобре затворен прозорец. Залива компютъра и всичката електроника. Тотална щета. Опитваме се да се концентрираме върху навигацията, а не върху щетите, ще ги мислим после. За нула време, преди очаквания час сме на съседния остров Сирос.
Връзваме се и започваме игри по интереси. Инженерите (всички мъже в екипажа) започват да разглобяват компютъра и електрониката, осолени от морската вода, а жените готвят в каюткомпанията, имаме празник, все пак. Мила идилична картинка. Накрая потапяме всички кабели и части в кофа със сладка вода, да се мият и ги оставяме да отлежат. Кулинарна вечеринка и торта. Честит рожден ден, приятелю! Да ти върви живота с 6-7 възела, както лодката днес! Майната им на всички дребни несгоди, ако сме здрави и усмихнати. Сред сладки приказки и спомени от морски приключения залязва и днешният ден, пълен с емоции. Българска музика, хитът на вечерта, а и на цялата седмица е „Ветрове” на Лили Иванова. Изпълнена с артистичен стил и жест от смесен хор. На вечеринката присъстват всички, с изключение на геройски загиналите в неравния бой с морето…компютърът и неговото захранване. Писано му е било да бъде ъпгрейднат.
Като с нож си отива бурята. Събуждаме се след дълбок сън в слънце, лек ветрец и спокойствие. Осъзнаваме за кой ли път, че настроението на човека е свързано със слънцето. А сме го и заслужили след тези няколко бурни дни. И моторът трябва да побръмчи малко, да не клеяса. Днес ще е така. Към Китнос.
А когато времето е прекрасно и всичко тръгне като по вода, на писателя му секва вдъхновението. Какво да пишеш, като времето сякаш спира – прекрасен залез, залив с плаж и термален извор само за нас, звезди…Обзема ни трудов ентусиазъм и правим бригада по почистване и изгребване на извора, засипан с пясък от бурята миналата седмица. За да е готов да приеме следващите екипажи. А на другия ден, най-накрая морето е като огледало и няма опасност да се разлее олиото от тигана за палачинките, които цвърчат за закуска. Плаж, лек топъл вятър…и на път за дома.
Ама какъв път – на излизане от залива ни подхваща свеж страничен вятър, който на пълни платна ни подкарва в полет с 8 възела. Не сме сами – около 10 накренени яхти показват коремите си зад нас, в надпревара. Нашият екипаж убедително печели надпреварата. На второ място е гръцкият военноморски флот, който се врязва между нас и преследвачите ни, като им отрязва и без това несъществуващите шансове.
Добър път към дома, благодарим ви, приятели. А ние оставаме…
