Петък, 13-ти, пълна луна. Moonsailing.

» Posted by on Jun 14, 2014 in Корабният дневник | 0 comments

DSC_0153Атина, лудница, шум, прах. Проливен дъжд. Измива прахта от въздуха и я стоварва върху прозорците на колите. Поне отмива пясъка от Мароканския циклон от миналата седмица. След доста обиколки успяваме да се снабдим със заместител на изгорялото захранване на компютъра, след като го заля една вълна. Пълним яхтата с багаж. Следобедна жега. Идва екипажът – стари приятели, които знаят защо са дошли. Ценим това. Пак вали. Чакаме. В някакъв прозорец между облаците нервно се измъкваме от марината. Отдъхваме си.

 

DSC_0198Морето е спокойно и ни приема. Отново вали, даже гърми. Стели се мъгла и закрива магистралата на големите кораби към Пирея. Нащрек сме. Постепенно се виждат слънчеви петна над Атина и не след дълго дъждът и облаците изчезват. Остава само ниското следобедно слънце, което ни се усмихва, заедно с половината луна срещу него. Вече не бързаме. Пристан, или по-скоро котва.

Да се събудиш сутрин от уханието на кафе, на леко движеща се с вятъра яхта, покрай бряг, осеян с плажове…не, не е сън. Това се случва на екипажа ни следващата сутрин. Е, на тези, които спяха достатъчно дълбоко за да не чуят дрънченето при вдигането на котвата J

IMG_6718Както започна, така и продължи. С усилване на вятъра, при това в правилната посока. Надолу по вятъра и вълните скоростта не се усеща и за няколко часа преодоляваме 25-те мили до остров Идра – гръцката Ковачевица, с калдъръмените улици и транспорт без автомобили – с магарета или по вода. Колкото по-красиво и притегателно е едно градче, толкова по-ужасно и изнервящо е пристанището му, гласи нашата статистика.Вероятно защото всички можещи и неможещи моряци искат да се напъхат в него, тъй като мястото е известно, а от друга страна властите не полагат грижи за яхтеното пристанище, защото хората с яхти далеч не са основен източник на приходи. Затова закономерно ни изместват лодките за разходки на ол-онклузивите и разбира се – рибарите, които ги хранят.

IMG_6727IMG_6754Така или иначе, успяваме да се вмъкнем в малкия пристан, да ни измъкнат котвата, да направим втори опит и да се закрепим. Цялото пристанище кипи от водни таксита, които бръмчат напред-назад, яхти, които се ръгат с лакти за място на 2ра или 3та линия, луксозни моторници, собствениците на които гледат от високо. Всичко това под почти безучастния поглед на две млади и засукани дългокоси местни полицайки идратянки.

 

DSC_0270Само две улички по-назад от пристанището, по-любознателните и енергичните попадат в съвсем друг свят. Село на хълм, без туристическия шум на кафенетата, параклиси по хълмовете, останки от стария град. Коне разнасят багажи насам-натам. Гробището е на върха на баира. Всичко това е гарнирано с прекрасните цветове на цъфналите храсти и зелените борове под лъчите на падащото слънце, които пробиват облаците. В далечината на запад се виждат острови. В същност Гърция е много по-цветна и красива когато е облачно. Вън от шаблона на безоблачното небе, синьото море и плажовете.

Редовната драма настъпва през нощта. Влиза вятър и вълна, изпускат котвите на съседите. Сутринта ние сме първи на манежа на шоуто по вадене на котва.С ловко гмуркане и еквилибристика се освобождаваме от двете засукани около нашата котва вериги и изчезваме от лудницата. На юг, към Пелопонес.

IMG_6765Странен ден. Вятърът ту поема, ту спира, ту се върти. Най-неприятен след насрещния вятър е попътният, затова гледаме да избягваме и двата. Разминаваме се с някакви риби, които не обръщат внимание на примамката на въдицата ни. След дълъг ден, привечер сме на Монемвасия – тукашният Несебър, на полуостров с тесен провлак, а на полуострова – крепостни стени и градче зад тях. Попадаме на яхта с българи, които ни подаряват половин риба от техния улов. Добри хора. Това е място с атмосфера. Тихо е на пристанището. Контрастът с глъчката предната вечер е осезаем. Тук е място за мечтатели. А луната расте…

DSC_0334Облачно утро. Само един рибар си драпа мрежата на пристана. И една голяма костенурка се върти около него за подхвърлено рибе или нещо друго. Тук костенурките заместват котките. Дъжд. Странно работно време имат някои магазини тук – някои дни работят сутрин, други дни – след обяд, а някои дни– хич не работят. В унисон със светоусещането на местните хора, в които няма и следа от стрес. Тук планината тръгва направо от морето. Всичко е едно – море-планина-облачно небе. Светлината е различна. Тези облаци са меки, а вятърът е топъл. Тръгваме на север. Движим се край планината, мирише на море, на планина, на борове. Ако затвориш очи се объркваш къде си.

 

DSC_0402Дълбоки заливи, задънени с вертикални стени и тесни, криволичещи пътища, които се изкачват нагоре. В един от тях знаем малък пристан, на който искаме да останем за нощта. Обикаляме носа и пред нас се изпречва 40 метрова американска яхта в цвят „металик”, с 5 човека екипаж, на главите със слушалки и микрофони тип ЦРУ, а на борда – американски дечица на зелено училище. Нека им е зле. Връзваме се на кея и решаваме да им пуснем сръбско за да се махнат. Тръгват си и без сръбско. Оставаме сами в безвремието на следобеда, а слънцето пада под облаците и огрява параклиса зад нас. Пускаме си Пинк Флойд.

На другия ден не ни се тръгва от тук. Бавно дъвчем палачинките и отлагаме. Отново на север. Губим планината от поглед и след като се шмугваме между няколко малки острова, се озоваваме отново на Пелопонес, но вече по-близо до цивилизацията.Като че ли днес е първият истински по гръцки горещ ден за годината. Докато до скоро сваляхме гюрука за да се покажем на слънце, вече извън сянката е парещо. Поне водата е прилично прохладна и редовно се възползваме от това.

IMG_6820

 

Още едно размазващо място за пийване на напитка на пейка и съзерцание на залеза и яхтите в залива. А на една съседна пейка двама младежи седят с гръб към залеза и слушат рап. Разни хора – разни идеали.

 

 

IMG_6843DSC_0492Новият ден идва с чудесен вдъхновяваш вятър. Бута ни към емблематичния остров Порос, въстанал срещу управлението на обединена Гърция в началото на 19 век. След което правителството именно тук прави военноморското си училище. Пристан, сладолед, руснаци на съседната яхта с разговорлив капитан. Упражняваме ръждясалия си руски език. Залез. Този е един от на-красивите в околността. От върха на хълма. А и луната днес е почти пълна, опитва се да се промуши между мачтите и да освети трапезата.

Дискотеката срещу пристана отваря и вдига дандания до 3 часа. Няма пълно щастие.

DSC_0591DSC_0594 Последен ден, обичайно мълчалив и замислен. Ту с пълно безветрие, ту с лек ветрец, да отвее леката тъга от края на ваканцията. Всеки мисли за предстоящия път към дома. А е петък, 13-ти и е пълнолуние, което прави нещата още по-сложни в мащаба на живота, вселената и всичко останало. А ние оставаме, оставаме…

Благодарим на екипажa.

DSC_0448DSC_0460

Повече снимки в албума във Фейсбук – тук.

Submit a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Connect with Facebook

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>