До Миконос без телевизор

Пълната луна изпраща стария екипаж и посреща новия. Посреща ги и зараждащата се истерия, която бълват всички телевизори от всички кръчми – световното по футбол. Напук на нея, без телевизор, развързваме въжетата на близо 50 футовата лодка, твърдо решени да идем до Миконос, островът на меките китки. Като разбира това и вятърът обръща резбата, от традиционния север обръща от юг и закрепва така. Няма да може да ни смени плановете, просто ще ни принуди да пробваме нов маршрут. Още по-добре. Кеят на остров Кея. И тук се виждат и чуват телевизори, но ги игнорираме с лекота. До нас пуска котва лодка управлявана от двама наглед мъже. Странно мълчаливи, сърдити един на друг. Помагаме им да се вържат. Тръгват обидени в различни посоки и не си говорят. Дали и те не отиват на Миконос?

 

 

На другия ден мъжете в екипажа надделяват над жените. Ще се спи на див залив, далеч от цивилизацията. Първият залив не ни се вижда достатъчно див – има къщи. Намираме най-голямата дивотия и се закотвяме там. Ракия, салата, годишнина, поводи за наздравици – бол.

 

 
Следващият ден е пълен с неочаквани емоции. Още сутринта улавяме голям октопод. Вечерята е осигурена. Поемаме към неизследвани територии по периферията на Цикладите, където лениво плавайки покрай Андрос, намираме круширал кораб – не по-малък от известния кораб на Закинтос. Само дето е абсолютно неизвестен. Затова сме сами и го изследваме от всякъде.

 

 

 

Въпреки изкушението да останем там за нощта, продължаваме, за да използваме остатъка от светлия ден и да прескочим до Тинос – на малко, приветливо пристанище, отново почти сами. Успяваме и да се разходим до старото селище на хълма. Гръцко(турско) кафе, баклава.

Следващият ден е кулминацията – към Миконос, за да се отърка екипажът в лудницата на пренаселения остров и да оцени следващите дни самота и тишина. Но преди това – доза култура и археология. Този път успяваме да спрем край известния център на античния свят – остров Делос, съхранил много и добре запазени паметници на древната архитектура и монументално изкуство. Атмосфера, която ни вдъхновява да направим спонтанен театър, в оскъдно облекло. Все по малко стават въпросите – „коя дата е днес”, колко е часът” и какви мачове имаше днес”. Все повече не ни интересува нищо освен насъщното и сливането с природата, за което сме и дошли. Но днес е ден за разходка по лъскавите улици, барове, музика, изобщо – усещане за град. Шоково се гмурваме в мелето, като имаме щастието да хванем едно от последните свободни места в марината. Тук групата се разделя по интереси – младите се гмурват в глъчката с летящ старт, а старите – мъдро пият ракия преди бавно да се разходят до града. Историята за стария бик е вечна…

Бръмчат фериботи – на 10 етажа и по-малки, бръмчат по-малки лодки, бръмчат и вдигат глъчка подпийналите екипажи на съседните лодки, изобщо – шумна нощ. На другия ден, след лениво утро, започва да идва и вятърът.

 

 

 

Успява да ни подкара с добра скорост и да ни закара до западната страна на Сирос, където се устройваме на котва в приятно заливче до малко село. Отново улавяме октопод за вечеря, който гарнираме с леща, сладолед и ром. Неочаквано добра комбинация.

 

 

 

 

Въпреки стремежа на част от екипажа към цивилизация и сладка вода, на мнозинството му е дошло до гуша от шума и градската суета и използва всяка възможност да бъде далеч от нея. Решенията се взимат лесно – отново на див залив. С дива мащерка, олеандър и термален извор. А на високото – малка кръчма, с поглед като от капитански мостик. Залез от върха. А докато някои съзерцават залеза, други ловуват.

 

 

 

 

И днес има лов. Сред изхвърлени от рибарско корабче остатъци от риби се усуква и се зъби огромна мурена – змиевидна риба с най-вкусното месо, сготвено с подарен зехтин, диви подправки и крадени лимони в тава. Под звездите.

 

 

 

От дума на дума, от залив на залив, идва и последният ден, последният пристан за тази седмица и този екипаж. Без следа от съжаление, че не знае кой ден е или как е завършил едикой си мач от световното. Удивително леко се живее и без това.

 

 

 

 

 

 

 

 

А синовете следват бащите си (както е видно от снимките тук). Ще станат и по-добри, то се знае.

Благодарим ви, приятели, чакаме ви пак.

Повече снимки във фейсбук албума – тук.