Йонийско, дълбоко-кулинарно 30.8-6.9/2014

или кулинария от Йонийските дълбини

или дълбините на Йонийската кулинария

Както и да го въртим, в крайна сметка става въпрос за плаване, готвене и ядене. В добри дози. И от трите.

Последен августовски ден. Следобедното слънце пада ниско, вятърът е свеж и от подходяща посока, а от колоните с удивително добри баси се носи романтична музика от края на миналия век. Действието се развива в любимото Йонийско море, на изхода от южния канал на Лефкада. Усещането е идилично и приповдигащо. Но достигането до него – не. Да върнем малко лентата. Малко по-рано сме минали край Лефкадското бунище, което макар и рекултивирано, смърди нечестиво, а вятърът ни донася аромата му доста след като го подминаваме. Още малко назад – на пристанището ни посрещат познатите ни кибици с потриване на ръце – паднал ни се е африкански циклон тази седмица, с южен вятър 7 по Бофорт, дъжд и гръмотевици. Е, ще видим, това няма как да го променим. И за капак (по-скоро за начало), предния ден, строгите гръцки полицаи ни изкъртиха номера на колата и ни взеха документите, заедно със солидна глоба. Имало непрекъсната линия, а ние сме я настъпили. Да бе…

Fast forward…в морето няма линии, които да настъпим, а от шума и глъчката, където можем да настъпим нечий интерес или прищявка, гледаме да избягаме. Като акостираме не пред кръчмата, а на отдалечен тих кей, на който като по чудо има място. Разпускаме на вечерния бриз насред мегдана на селото – високо горе, където като от капитански мостик се вижда всичко – лодките са мравки, а корабите – бръмбари. От тези, на които има българи, се вдига и шум. Тънък лунен сърп и звезди.

Екипажът е стари познати – рибари и ценители кулинари. Тежко екипирани, всеки по своята част. Кулинарен акцент на деня – салата с Ивайловградски домати.

Септемврийско утро. Камбанен звън. Първо от хлопките на кози, овци, а после и от камбанарията на църквата. Неделя е.

Потегляме без да бързаме към първото необитаемо заливче. Няколко риби на харпуна. После още няколко и обядът е осигурен. Рибарят и капитанът заслужено се отдават на грижите на женския екипаж. Дай боже всекиму. Сиеста. Вятърът се вдига и се опитва да ни премести. Неохотно потегляме от завета, за да излетим само след минута с пълна скорост към Итака, на едно от малките селца, за да заемем последното място с пряк достъп към сушата, не без помощта на верни приятели, които са се вързали преди нас. Български екипаж. Сърцати хора, начинаещи моряци с печен местен капитан, отворени и готови да помогнат, за което им благодарим. Вероятно ще се видим пак, няма случайни неща. Дълго оглеждаме прогнозата и пресмятаме утрешните планове. Утре е денят, в края на който ще дойде Мароканския циклон – с вятър и дъжд. Кулинарен акцент – пържена прясна риба, каръшък.

Събужда ни типичният, познат от панелното детство, шум на боклукджийски камион, който придружен от подвиквания „малака…малака…” се опитва да събере в търбуха си генерирания от туристите през уикенда боклук. Трудно, но успява. На малките острови сметосъбирането и сметищата са голям проблем. След това, пристанището отново задрямва. Не за дълго. Щом първата яхта събира сили да се измъкне, всички сякаш излизат от летаргията и се пръскат като пилци към избраните за очакваната бурна нощ пристанища. Облаците се развиват рано и съживяват синия пейзаж.

Нещо я няма бурята. Я да спрем на едно заливче. Защо ли няма никакви лодки?!? Я да се приберем и ние на топло в пристанището. И тъкмо навреме, за да хванем хубава позиция, защото изневиделица се оформя опашка от яхти, суматоха, паника, паркиране по 2-3 яхти на борд, все едно ще настъпва края на света. Здрач, затаено очакване. Прогноза по интернет. Краят на света се отлага. Решил е да настъпи някъде другаде. Тук просто ще подуха леко и ще превали. Ама не е сигурно.

Рибарят в екипажа успява да удари лефер. След кратки дебати по отношение на дължината (поради липса на рулетка) се спираме на 41 см. Всички страни са удовлетворени. Предстои поредният кулинарен акцент – лефер със зеленчуци. С вещата помощ и усърдие на един от българите, работещи в крайбрежна кръчма.

Посред нощ. Ето я и бурята. Светкавици, гръмотевици, проливен дъжд и вятър. Както си трябва, из ведро. Измива всичко. На сутринта е шарено слънце през облаци, динамично, вятърът често сменя посока. Никой няма да излезе от пристанището. И ние стоим. В шеги и закачки минава денят, посрещаме и изпращаме лодки, срещаме приятели. Още една риба на стрелата, която изчистваме и осоляваме за утре. Кулинарен акцент – капитанбаялдъ с гръцки патладжан.

Следващият ден небето не е много по-различно, но напрежението от чакането явно е достигнало критичен предел и след сутрешното кафе всички яхти се пръскат нанякъде. Ние пък оценяваме, че е хубаво, дето природата ни принуждава да останем на едно място два дни. Така попиваме в дълбочина атмосферата му и се чувстваме някак си свойски и у дома, а не просто одраскали повърхността на поредната спирка. Неохотно отлепяме от кея. Тъкмо навреме, защото след половин час островът потъва в черни облаци и дъжд, а ние бягаме на изток, към периферията на фронта. Все пак се опитва да ни намокри. Още докато сме на ход се развихрят готварските пориви и страсти, които завършват с акцента за деня – вкусни гьозлемета от къпано тесто, пълни с кашкавал и още нещо. Всичко това – на ход, гарнирано с лек ветрец и приятен крен. Още час и пеква слънце, а с него идват и осите – неотменни спътници по крайбрежието в този сезон. Като че ли и лепкавият буркан с мед има нещо общо с тая работа.

Пак дъжд. И пак слънце. Сякаш облаците се въртят в омагьосан кръг над нас. Вече не броим колко пъти завалява, спира, изгрява слънце и пак отново. Пристан на Итака.

По-ранното акостиране ни дава възможност за разходка, да уловим в кадър пристанища, къщи и яхти, огрени от ниското следобедно слънце, а също и да си наберем блага – лимоните са още зелени, но има грозде, смокини, къпини, скоро ще станат наровете и орехите. Разхождаме се из рибарската махала, в страни от потоците туристи – рибари привързват и ремонтират лодки досущ пред къщите си, бабите хортуват по пейките на припек, младо момиче вози куче на мотор…Приятно е усещането, че ще бъдем по тези места четири поредни седмици, денят ще става все по-къс, светлината ще е различна, а пристанищата ще опустяват, дърветата ще се отрупват с плодове. Вече е есен.

Нов ден. Шарено, облачно. Винаги, когато има облаци, цветовете са по-наситени и в картината има особен живот. Тръгваме под шарената сянка и уж бягаме към светлото небе, но с ловка маневра облаците се завъртат, вятърът сменя на 180 градуса и ни удря мокър шамар. Цял час вали като из ведро и не се вижда нищо, караме само по компас. В каюткомпанията се подготвя поредната вкуснотия – соленки с кашкавал на фурна. С прясно омесено тесто, разбира се. След още час вече приставаме, а от дъждът няма и помен. Слънцето изсушава всичко като в тропиците. За да изпрати рибаря на лов за вечерната порция вкусна риба – мурена.

От стара вятърна мелница на високото, гледаме залеза заедно с местния малък принц – Янис, който твърди, че на всеки залез, когато и да дойдем пак, можем да го намерим там. Показва снимки от предишни залези…Акценти – соленки и прясна риба в йенски съд на фурна.

Последен ден. Всяко хубаво нещо си има край, така е и с тази седмица, увенчана със сутрешно кафе в джаз бар на малък остров, а след това палачинки на борда, с три вида сладка, мед и сирене. Малкият залив, на който спираме за баня ни донася и едра ципура за обяд. Керваните от облаци кръжат наоколо, но са благосклонни и само преръсват малко за освежаване. Зеленина, дървета, оглушително скрибуцане от цикади. Този път всеки иска да се изяви като готвач. Резултатът е 10 блюда на масата и 3 вида напитки. Заричаме се на диета следващата седмица и атакуваме – да ни е сладко.

Последна баня на абсолютно пустинен остров. Обратно към базовия лагер. Посвещаване в ордена moonsailing. Мечти и планове. Акостиране. Залез сред облаци и гора от мачти.

Под чертата – всеки ден слънце, дъжд и риба. Като на море 🙂

Благодарим на екипажа. До следващия път!

 Албумът във Фейсбук е тук – цъкни!