Посока – Закинтос. Това значи повече плаване, наситено синьо, арки и пещери…през островите Меганиси, Итака, Закинтос, Кефалония, Кастос и още няколко по-малки. Времето тези седмици не е типично за септември. Динамично е – слънце, вятър, дъжд, по някоя гръмотевична буря, шквал. Предимно женски екипаж. Със стил и финес. Мъжете са зад сцената.
Морето показва различните си лица, на тези които искат да го опознаят. Някои го прегъръщат, други му обръщат гръб…но няма как да ти е скучно. Все нещо се случва, дори в монотонния ритъм на поредицата от вълни.
Делфини, делфини, делфини, почти през ден. И един малък паламуд на въдицата. Есенни залези.
На остров Кастос, където живеят около 30 човека, ни сварва буря – поредният африкански циклон. В малкото рибарско ресторантче вечерта са евакуирани екипажите на лодка и катамаран, изхвърлени на брега, пробити от скалите и потънали…И ние усещаме бурята в пристанището, макар и зад вълнолома.
На сутринта всичко е отминало…Морето е тихо, а зад планината изгрява слънцето. С попътен вятър се връщаме в Левкада, за да изпратим голямата червена топка на едно от най-хубавите места за гледане на залези.
На сутринта всеки ще отнесе от тази седмица това, което е носил със себе си. А ние оставаме, за да тръгнем отново 🙂
