Май, Макове, Милос и 7 залеза в морето

Първа седмица на вода. С приятели – един от най-коравите и опитни екипажи, които по традиция празнуват рожден, сватбен и три именни дни по време на плаването. А също и празника на българската войска и пълнолуние.

 

 

 

Не можем да се отървем от празници. Затова и пристигнаха с 20 кила ракия. От жълтата. И още цял камион провизии, все едно идва потопът, а яхтата е Ноевия ковчег.

 

 

В същност, тази седмица е апогей на положените преди това усилия по подготовката на яхтата за плаването през сезона. Новото тази година е, че ще бъдем с една яхта цялото лято, затова влагаме време и усилия да я направим такава, че да се чувстваме в нея като у дома си и да можем да посрещнем гостите си пак така – като у дома. С всички необходими удобства – соларно електрическо стопанство, непрекъснато работещ хладилник, който прави лед за коктейлите, 220 волта в контактите, както и куп дребни екстри за комфорта на пребиваването, удобството и сигурността на управлението и навигацията.

Каквото успяхме – свършихме. Останалото се трупа в едни дълги списъци, които пулсират динамично – с ремонта на някой или появата на нов проблем. Ще ги оправяме в крачка по път.

Добре дошли. Имате 20 минути да си хвърлите багажа в каютите и отлепяме.

Поемаме, откъсваме се от шумната и прашна Атина, един от най-мръсните градове в Европа.

След два часа вече сме на котва на най-близкия остров. Напрежението от шумния градски ритъм е на път да се изпари.

Утро. Все едно сме в друг свят – макове, лимони, едни лилави цветя, на които не знам името. Един от запазените древни храмове с колони и история от няколкостотин години преди Христа. Празни улици и ресторанти, очакващи сезона. Денят расте. Вече е достатъчно голям за да позволява протяжни закуски с кафе на борда и тръгване без припряност – някъде към 10, 10 и нещо.

На юг. Крайната точка е Милос, а пътем – където ни свари нощта.

 

 

 

 

Кея. На кей. Първи залез над морето. Аклиматизация. Наоколо има яхти. На кей и на котва. Доста повече от очакваното, но все пак – нищо общо с атинската марина. Първи залез от близкия хълм.

Тази седмица ще е посветена на залезите. Не нарочно, просто така се случва.

 

 

 

 

 

Следващият ден, например, съвсем непринудено се оказваме на ново за нас място. Непланирано. Просто вятърът спира. Спираме и ние и се пъхаме в най-близкия залив. В него се оказва, че на брега има една кръчмица и две-три къщи. Идилия. Пак залез. За малко не се получи да го видим на входа на залива. Слънцето го подмина и кацна малко настрани в морето. Ще стане в някой по-къс ден. Изчисляваме наум.

 

 

Пропуснахме да отбележим, че освен залези, тази седмица преследваме и термални извори. Днес се топнахме в първия, пътем, за обедна почивка. Чудесен пълен ден. Увенчан с нестройните ни гласове под звуците на китарата на палубата до късно през нощта под пълната луна…moonsailing.

 

 

 

Днес вече ще стигнем до Милос. Покрай шарените рибарски къщички на самия бряг, с гаражите за лодки отдолу и жилищен етаж горе. Милос е островът, на който е намерена известната Венера (в последствие загубила ръцете си). Той е и един от вулканите, оформили причудливи естествени учебници по геология, на които започваме да се дивим днес и продължаваме и следващия ден. С една почивка за празнуване на сватбения ден на приятелите в задушевната атмосфера на малка уличка в стария град.

 

Цветове – жълто, бяло, черно, червено, сиво. Седименти, вулканична пепел, лава. Пещери, ниши, арки, тунели. Природата си е играла навсякъде около Милос. Плуване и плаж. Разбира се и поредните топли извори, нагорещили крайбрежните камъни до приятна за лумбагото температура. Масаж с камъни. Падащо слънце, пуст остров, котва и разбира се – залез. Червено небе.

 

Прогнозата обещава вятър. Лек и приятен – 14-15 възела, страничен (не попътен, както ни пожелават всички). Страничният е далеч по-удобен за плаване под ветрила и ние го хващаме за да развием с лекота 7 възела – браво на лодката. Парос – чудесно име за остров. Има нещо ветроходно в това име (парус /рус/.) – платно, б.а.). Във всеки случай входът към пристанището е една мозайка от подводни и надводни скали и рифове, на които не един кораб е намерил последно убежище.

Промъкваме се между тях.

Сладолед, обиколка на острова. Вятърни мелници на брега, старо градче. И залез, разбира се. До нас с ругатни на руски спира модерната моторна яхта на някой големец. От другата страна са чехи. Славянска компания.

 

 

Интернет. Прогноза за буря след два дни. Майските температурни аномалии в България явно са глобални и се отразяват и тук с известно закъснение. Чака ни бурен вятър от север, което разваля плановете ни за нощувка на котва на Китнос. Ще трябва да вземем два дни в един. Плаване, всеки се е зачел, размечтал или просто чака да свърши. Като капак на всичко няма вятър и бръмчим с мотора. Поне бирата е студена…

Залезът този път посрещаме в движение, малко преди пристана. Котва в затворен залив на полуостров Атика, осветен от всички страни. Като в центъра на стадион сме, само дето ние сме зрителите, а сцената е наоколо. А стадионът е морето.

 

Нов ден. Апокалипсисът се отлага. Макар че следим бурите и дъждовете в Пловдив, Сандански и другаде у нас, прогнозата тук е спаднала с една степен и това ни позволява да удължим пътуването с още два дни. Ще идем на едно от любимите ни малки островчета наблизо – 30 мили. Този път на вятър, с правилната сила и посока. Особеностите там са пълно спокойствие, хубав гирос (гръцки дюнер със свинско) и най-заредената селска железария – рай за майстора, който ремонтира яхта. Залезът този път съзерцаваме от малък параклис на хълма, над вилите на атиняните.

Явно природните аномалии са се разсеяли, за да ни позволят едно безоблачно и леко прибиране до Атина. А за да не се изпечем от жега в града (днес е денят за разходка из стария център и около Акропола), гръмовержрцът Зевс ни изпраща малка буря със светкавици в далечината, облаци и вятър, които съзерцаваме от хълма.

Тамам, биха казали общите ни турски комшии 🙂

Обратно в шума на марината, крайбрежните дискотеки, залезите на фара и гората от мачти.

Заповядайте на някое от следващите ни приключения!

Вижте албума със снимки от плаването във Фейсбук.

 

Благодарим на екипажа!