Posts made in June, 2015

Прекрасен е моментът преди събуждане, когато очите още са затворени, а сетивата започват да опипват новия ден. Ако си спал на палубата край някой от онези Йонийски острови, заедно с изгрева нахлуват и звуци от хлопки на кози, кукуригане на петли, аромат на борова гора, басовото бръмчене на лодките на рибарите, които се връщат в пристанището за да чистят мрежите.   Усещане за вечност, което не напуска тези малки места. Тази седмица споделяме тези моменти с мъжкия екипаж, стари познайници, които носят своя традиция в ежегодните си пътешествия по море, стремеж към откриване на новото, под и над водата, с лекота и финес. Те знаят какво искат, лесно взимат решения, умеят да се шегуват, но и да сготвят и да подредят масата (с покривка, салфетки и няколко блюда,...

Има едни хора, които си живеят (поне по цяло лято) на собствените лодки. Те лесно се различават на външен вид от туристите, които идват за една седмица. Лицата им са изсушени от слънцето и вятъра, имат „моряшка” походка, дрехите им не блестят с нищо, търсят спокойствието и тишината, а не туристическия шум на главната и менюто на таверните. Те няма да се състезават кой ще влезе в пристана още в ранния следобед за да се върже на кея за да се втурнат да търсят баня за дългокосите красавици на борда (че как без баня всеки ден), както и магазините за сувенири. Те ще гледат залеза в морето и ще хвърлят котва в залива и с дингито (малката гумена лодка) ще догребат до селото да си купят хляб и малко провизии, а може би и някоя туба с гориво.         ...

„Вятър лекомислен, вятър зъл, свиреп…” Така пееше една своя малко позната песен български композитор в края на 20-ти век. Като магнит ни се залепиха тези строфи още от втория ден на плаването. Първият беше измамно спокоен, колкото да се отпусне малко екипажът. И след това с рязко издърпване на щурвала и остър писък на турбините, вятърът излетя нагоре и не спря цяла седмица.       Със сила не по-малко от 6 по Бофорт. Яхтата стенеше на ръба на възможностите си и летеше със 7-8 възела, а понякога и с повече. С малки платна като носни кърпи и крен от който чиниите и чашите в долапа се преподреждаха веки ден.       Пропътувахме доста мили и видяхме нови и интересни места. Денят беше дълъг, беше приятно просторно и свежо. Само лимоните...

    Няма лошо време. Лоши може да сме само ние. Времето е слънчево, дъждовно, студено, силно…същото и морето. Един цял свят, в който лодка като нашата е като орехова черупка.     И все пак на нея има всичко – от тесла до машинка за подстригване. За нас тя е и дом, и средство за пътешествие, и начин на живот. Живот на морето, от морето и заедно с морето. Ако се вслушваш в него, то е добро и дава.   Тази седмица направо се раздаде в разнообразието от светлини, звуци и усещания. Един-два тихи и ясни дни се смениха с облачни, дъждовни и ветровити. Южният вятър довя жълт пясък от Сахара и го стовари върху палубата заедно с порои вода и топчета лед за питието.     Осветлението беше от мълнии, които святкаха между облаците или недалеч...