Няма лошо време. Лоши може да сме само ние. Времето е слънчево, дъждовно, студено, силно…същото и морето. Един цял свят, в който лодка като нашата е като орехова черупка.
И все пак на нея има всичко – от тесла до машинка за подстригване. За нас тя е и дом, и средство за пътешествие, и начин на живот. Живот на морето, от морето и заедно с морето. Ако се вслушваш в него, то е добро и дава.
Тази седмица направо се раздаде в разнообразието от светлини, звуци и усещания. Един-два тихи и ясни дни се смениха с облачни, дъждовни и ветровити. Южният вятър довя жълт пясък от Сахара и го стовари върху палубата заедно с порои вода и топчета лед за питието.
Осветлението беше от мълнии, които святкаха между облаците или недалеч в морето. Луната свенливо растеше и се показваше в петната от чисто небе.
Вятърът, който отнесе дъжда надалеч вдигна двуметрова вълна, за да спре устрема ни. Заставени да стоим в пристана, успяхме да разгледаме по-спокойно един от Северните Циклади, шанс, който рядко си даваме сами, в стремежа за бясно препускане между островите. За да одраскаме повърхността им, а на следващия ден да тръгнем пак на път.
Малко прясно-уловена риба, колкото да се разпишем овкуси менюто ни, а разбира се, не минахме и без традиционните палачинки на закуска.
Залез над старото село с белите къщи и сините прозорци, залез над морето, край стария фар…
Благодарим на екипажа, че създаде и сподели тези мигове с нас. Елате пак, приятели!
