„Вятър лекомислен, вятър зъл, свиреп…” Така пееше една своя малко позната песен български композитор в края на 20-ти век. Като магнит ни се залепиха тези строфи още от втория ден на плаването. Първият беше измамно спокоен, колкото да се отпусне малко екипажът. И след това с рязко издърпване на щурвала и остър писък на турбините, вятърът излетя нагоре и не спря цяла седмица.
Със сила не по-малко от 6 по Бофорт. Яхтата стенеше на ръба на възможностите си и летеше със 7-8 възела, а понякога и с повече. С малки платна като носни кърпи и крен от който чиниите и чашите в долапа се преподреждаха веки ден.
Пропътувахме доста мили и видяхме нови и интересни места. Денят беше дълъг, беше приятно просторно и свежо. Само лимоните бяха узрели, рано е още за бадеми, кайсии и други блага. Масовките още не бяха започнали, нямаше ги тълпите (освен на Миконос, където никога не спират). Морето даде и риба.
Екипажът – хора с дух и откривателски порив, твърди и устойчиви на несгоди, широко скроени за да споделят неголямото пространство, но открити и топли за общуване, песни, китари и коктейли до късна доба. На котва под звездите или в съревнование с екипажите на съседни славянски лодки.
Гребахме с пълни шепи една седмица. Каквото можахме взехме, оставихме и за следващия път.
Благодарим Ви приятели, добре сте дошли отново!
