Телевизия – радио – шум, дандания, страх, Ехи – Охи, Евро – Драхма, Сириза – Криза…
По островите и пристанищата – фрапедаки, узаки, хтаподия, броеници…животът си тече както преди. Е, пред банкоматите има по 2-3 човека опашка, защото пускали само по 60 евро/човек/ден. Изглежда и това им стига, защото не се забелязват знаци на притеснение или особена тревога. Като че ли никакъв политически шум не може да наруши вековния средиземноморски ритъм на спокойствие, риболов, сиеста и радост от живота, от която и ние гребем с пълни шепи.
Бързо се измъкваме от лудницата на чартърните лодки в северната част на Йонийско море.
Мечтаните за мнозина Лефкада, Итака, Кефалония, Закинтос остават зад нас за да се гмурнем в неизследваните територии на Пелопонес – диви и красиви както навсякъде, но с допълнителна доза спокойствие, без туристическата глъчка.
Само морето и ние. Тук и рибата започва да кълве. Принуждаваме се да не ловим повече отколкото имаме нужда.
Вятърът е попътен, шареният генакер е литнал над нас и ни тегли на юг, а ние забравяме кой ден е днес…
Благодарим на екипажа.
