Тъй както Йонийските острови са ни любимо място, Северните Споради не им отстъпват по чар и природна красота. Изкарахме там цял месец, след трудно качване срещу вълните и вятъра от Атина. Тогава се борихме с ветрове над 30 възела и вълни над 3 метра в канала между континента и остров Евия. Възнаградени усилия, последвани от няколко приятни дни северно от моста на Халкида.
Три поредни седмици изследвахме бреговете на една от най-гористите, ненаселени и живописни островни групи. Скиатос – най-населеният, центърът на чартъра по въздух и вода – летището, яхтите, островчетата, ограждащи основното пристанище със стария град, а през средата му – лъскавата главна улица. От север на Скиатос, обрулени от ветровете са пещерите, арките и плажовете, познати само на ценители.
Скопелос – зеленият остров с гори от средиземноморски борове. Оси и пчели. Скопелоски мед, сирене и кисело мляко. Мама мия. Плажове, заливи, пещери. Известните сцени от филма с музика на ABBA, параклиса, старият град, уличките, тръгващи от пристана към хълма. Имало две гръцки неща в тоя филм, коментира един от нашите моряци – параклисът от известната сцена и задникът на главната героиня 🙂
Алонисос – Още един остров с прекрасно старо градче, както и безброй диви и красиви заливи. Административен център на резервата за редки морски видове, основният от които е тюлена – монах. Резерватът е разположен на съседните ненаселени острови.
Скирос – най-далечният от островната група – насред морето, изградил свой собствен облик, отдалечен, но уютен и желан. Там музиката в бара спира, когато в пристанището акостира собственият им ферибот с надпис СКИРОС и зазвучава тържествен химн. В малкото пристанище има библиотечка за яхтсмени, барчета с тиха музика и други екстри – приятно разнообразие от свирещия навън с 6 по Бофорт вятър. Най-голям от Северните споради, той крие в сърцето си своята „Хора” – старото спорадско село в съвсем цикладски стил – бели къщи с плоски покриви и със сини прозорци и врати. С поглрд към изгрева и залеза.
За няколкото ненаселени острови, на които оставаме на котва няма да споменавам, тях ще откриете като дойдете да поплавате с нас.
Част от пейзажа са и северните брегове на Евия, покрай които тръгваме на юг в средата на Септември, сбогувайки се със Спорадите. Този път обикаляме втория по големина остров от Изток, откъм откритото море. Плаваме под стръмни, гористи и недостъпни планини, пещери, острови и плажове. Няма как да спрем край примамливите диви брегове, вълната която се разбива в тях е 3 метра, а вятърът, който я е формирал в продължение на няколко дни тъкмо е спрял. Бръмчим с мотора и се клатим насам-натам. Но пък гледката си заслужава.
Пристанища, недокоснати от чартърния бизнес, дори неописани в лоцията. Приветливи и спокойни хора, собственикът на ресторанта задължително ще седне с теб за да ти разкаже местни лакардии за историята на града и традициите на местните капитани (почти толкова велики, колкото тези от остров Хиос 🙂
Евия е на свършване. Рибата не спира да кълве – паламуд, туна, дорада. След три дни плаване на юг, вятърът отново се появява, попътен, а вече се виждт Цикладите. Отскачаме до най-северния от тях – Кеа. За да усетим, че сезонът вече е свършил. Онова барче, което млади хора боядисваха и освежаваха през Май вече е затворило, дано не е фалирало…Известният лъв, изваян в камъка над селото, обрасъл в зелени майски треви, вече е обагрен в жълто… Есента явно е дошла, окончателно и безвъзвратно. Започващата седмица ни вещае дъжд и гръмотевични бури. Освежаващи моменти след дългите месеци пек, а после – циганско лято.
Към остров Серифос. Пристан. В редките мигове, в които слънцето прозира през облаците, Хората (старото село на хълма) блясва в особена светлина.
Бурята идва, по женски непредвидима. Търкаля купесто-дъждовни облаци насам-натам, светят мълнии, образува се торнадо. Плаваме сред стени от дъжд към Сифнос, а бутилката ром в кокпита ни стопля. Пороища се леят с кратки прекъсвания и резки смени на вятъра. По-късно научаваме, че по-голямо торнадо причинило разрушения в Пелопонес, наводненията – в Скопелос, а мълниите взели жертви. Спомняме си за пристанищата на Пелопонес, където бяхме преди месеци…
Залив, ограден от драматични планини. Тримачтов ветроход намира скривалище край нас, за да бъде измит от поредния дъжд. На другата сутрин сякаш небето се прочиства неуверено, за да ни дари с изгрев, а ние допълваме романтиката с палачинки и кафе на борда.
Отново на път на пълни ветрила към Милос, домът на Венера Милоска, вулканичният остров с многото цветни скали и арки, наситен с история и археология. Моторчета, вечерна разходка, залез.
С радост забелязваме, че повечето чартъристи започват да се оттеглят в обратна посока, към Атина. Ние няма да направим така. Продължаваме пътешествието на Североизток, за да завършим в Парос, при вятърните мелници. Времето май се пооправя и просветва, а морето ни показва и спокойното си лице.
Сифнос. Рибарско селище с няколко къщи. Рибарите ни приютяват между техните лодки, с което заработват почерпка с бира. Местната кръчма вече е полупразна, но прясна риба има. Има и екопътека с парапет (ненужен) до близкия параклис, направена по европейски проект.
Последен ден. Не бързаме да тръгнем. плаваме на лек ветрец и малка вълна, така че дори чашата с питието не се разхожда по масата в кокпита. Опитваме да задържим мига.
Парос, град, вятърни мелници, последна вечер, нощен бар, дискотека, забравени обувки, неидентифицирани сутрешни драскотини, замъглена памет, горчиво кафе, ферибот…
До нови срещи с екипажа!
Плавайте с нас и през Октомври. Да закрием сезона заедно.
