Началото на февруари. Вече е люта зима. Всичко е зелено. Тревата е тучна, навсякъде край пътя хрупат агънца и ярета. Дърветата са цъфнали в прекрасен розов цвят. Портокаловите и лимоновите дръвчета са натежали от плод. Берем и ядем от крайпътни дървета. Няма нужда да уточнявам, че вкусът е съвсем различен от тези в супермаркета.
А, къде е това ли? Дали не си измислям или сънувам? Не, намираме се на Крит. Не, не сме с яхтата. На почивка сме (само наполовина). С любопитство проучваме местата, на които ще дойдем с плаване през Май. Целият месец Май ще сме в тези води, в топлите страни.
 |
 |
 |
Явно първият ден е бил демо версията, като в стария анекдот. Още на другия ден облаците идат с трясък и гръм, с вятър и дъжд.
Докато дъждът къпе овцете и портокалите край морето, горе в планината на 2000 метра вали сняг. Ще опитаме как е там със ски, нали е зима. Само да спре вятърът.
А той брули като за последно.
Вълните в морето са огромни. Прехвърлят стените на пристанищата и внасят смут и хаос в уж подредените и сигурни скривалища. Лодките, като проскубани врабчета, се свиват и се огъват под напора му, опъвайки въжетата до скъсване в жесток танц на живот и смърт. Танцуват и палмите, размахвайки големите си листа, дърветата и храстите, опитващи се да запазят част от зеленината, която ги е покрила.
Навсякъде край нас чуваме до болка познатото свирене, песента на мачтите и такелажа…и така два дни.
Пътуваме, крием се в гънките на острова. Забравени малки селца, карстови терени и езера, сред маслини и мандарини, овце и кози, мляко и сирене. Тук-таме из селата има по малко живот, а градовете са с прави и пусти главни улици с много затворени кепенци. Мъждукат само кръчмите и магазините за местните хора, а навсякъде има огромни и самотни надписи на руски. Предимно за продажба на палта. Просветне ли малко и започва подготовка за лятото – коване, ремонт, боядисване…
Прехвърляме основното било и от цивилизацията се пренасяме в друг свят. Попадаме в хипарската Валхала – малък залив с ниши в рехавата скала над плажа. Преди време са били римско гробище. След това – хипарско убежише.
 |
 |
 |
Напоследък са обявени за защитена зона и за достъп до тях се събира такса. Хипарите, макар вече не първа младост, просто са се преместили на плажа пред магазина, косите им са побелели, но китарите още звънят, върти се и някаква бутилка … безвремие.
Крит е стратегически разположен в средата на Средиземно море. Няма как да бъде подминат от теченията и ветровете на цивилизациите през вековете.
История и култура: Кносос – с името на този древен град се свързва минойската цивилизация, цар Минос, историята за Минотавъра, Тезей, нишката на Ариадна, а също и Дедал, Икар и тяхната драма. Никоя от историите, свързани с тези герои няма щастлив край, но това е древногръцката митология, не е американски филм…
Планината: Мощният тектонски тласък на Африканската плоча на север е издигнал ръба на Европейската повече от 2400 метра над днешното ниво на морето. Грандиозните планини са прорязани от дълбоки каньони от юг, често достъпни само отгоре по дъното на каньона или откъм морето с лодка. А горе над 1500м има чудесни условия ски-туринг. Добре че в последния момент хвърляме и ските в багажа 🙂
Още ден неувереност и времето окончателно се оправя. Прогнозата се оказва точна и след бурята горе, над облаците и морето става тихо и слънчево.
  |
Успяваме да издебнем правилния ден. Няма нужда да казвам, че в планината няма жив човек, освен шофьорът на снегорина, който не се престарава в изпълнението на задълженията си.
  |
Демотивиран е, никой не ходи нагоре с кола. Освен нас. Успяваме да пипнем върховете, да усетим потенциала им, дори да направим и няколко завоя. Но за да удари шестицата, човек трябва да поостане тук и да чака големия сняг…
И отново се спускаме надолу под ниските лъчи на западното слънце, да разквасим устата с някой прясно откъснат портокал. Термометърът отново е с двуцифрени показания. Пътуваме.
  |
Неусетно идва и последният ни ден на острова. Той ни изпраща тъй както ни посрещна първият – със слънчев и топъл ден, високи температури, палми, маслини и тихо море. Опитваме да обиколим колкото можем далечните източни части, но времето все не стига. След планината и снега, попадаме и в най-южната точка на Европа, недалеч от стара венецианска крепост. На плажовете има палми и маслини, усещането е някак различно от другите острови.
Пътуваме… между лозовите масиви от които се прави известното Критско вино. Дегуститраме и местната ракия. Няма време за всичко. Пътешествието достига логичния си край със залез над морето от южния бряг на Крит. Гледка, която не омръзва…
Колкото – толкова.
През месец май ще бъдем отново тук с яхтата, за да ви заведем на част от местата, които харесахме и ще открием заедно с вас нови заливи и пристанища, ще видим какво цъфти и расте през пролетта. Стартираме ма 1 Май. Заповядайте с нас!
Програма: https://moonsailing.com/calendar_for_sailing_in_greece/
