Прекрасна е, защото много хора не свързват месец Май с понятието „море”. И затова не са там. Това прави атмосферата лека и приятна, без натрапчивия привкус на плажните чанти, поясите, сладоледите, фрапетата…и всички други атрибути на масовия плажен туризъм. Да, морската вода не е 27 градуса, но за сметка на това всичко е все още зелено, всичко цъфти – макове, храсти, магарешки тръни…всичко. Даже портокалите цъфтят, пръскайки упойващ аромат, а в същото време, на същите цъфтящи дървета висят зрели портокали и те подканват да ги откъснеш. Това и правим, разбира се. Не са като онези едрите от магазина, обрани зелени и с парафинизирана кора. Напротив – не са много угледни, но са сладки и истински. Идеални за фреш.
В магазина няма зехтин…е що така бе? А, ясно, в същност има, но не „купешки”, а домашен, от градината на продавачката. Зад тезгяха, без етикет, но съвсем истински. А магазинерката е много горда, че е била в Несебър 🙂
Местна археологическа находка – античен театър. И някакви останки от други постройки край него. Има ги в изобилие, на около 2-3 метра под съвременното ниво на терена. Леко разкопани, чинно обозначени с кафяви табели. Което по никакъв начин не им пречи да съжителстват мирно с тръбите за чиста и мръсна вода, които минават над тях. Просто част от пейзажа.
И най-важното – хората. Спокойни, усмихнати, не ги мъчи жегата, не са изнервени още от туристическата глъчка, в която и те се включват както могат защото „ден година храни”. В празната бръснарница двама старци си свирят на бузуки и припяват. Рибарите ти кимат докато си кърпят мрежите на кея. И всички са усмихнати и добри…
Това е на сушата. А в морето – яхтите са малко, вятърът още не се е сетил да фучи като луд, изобщо, усещането за свобода се е настанило трайно и като че ли не иска да си ходи.
Ако не вярвате – елате и вижте. Ако вярвате – пак елате, да поплавате с нас.
Все още имаме свободни места за май и юни.
