08.2017 – Непосилната лекота на битието
Седмица, в която времето лети, яхтата лети, а грижите са отлетели. Седмица, в която платната са малки, вълните, скоростта и усмивките – големи. Седмица в която преградите падат, спускат се мостове, теченията отнасят всичко излишно и остава само едно – Непосилната лекота на битието! Благодарим ви, приятели, елате пак!
————————————————————————————————
07.2017 – Спорадите от високо
Спорадите – уж познати – наоколо, отвътре, от дълбоко…но винаги готови да ни изненадат – с непредвидена гръмотевична буря в морето или пък спиращ дъха поглед от високо. Тази седмица беше динамична – с емоциите, картините и капризите на времето. Само екипажът беше непоклатим, за което му благодарим!
————————————————————————————————
07.2017 – Първа седмица сред Спорадите
Отново сме в добре познатите, близки до България Северни Споради. Близки като разстояние и като усещане за планина, гора, зеленина, червени керемиди по покривите, а даже и българска реч тук-таме. Седмицата мина неусетно, с приятен вятър, спокойно време, без натрапчивото присъствие на много яхти, флотилии и други форми на шумна глъчка. Идеално, за да изпаднеш в Зен настроение и да попиваш звуците на морето, миризмите на боровете и светлината в залезната слънчева пътека. Който както умее.
————————————————————————————————
07.2016 – Една седмица на котва
Когато човек иска наистина да си почине от шума и глъчката на града, да се откъсне от условностите и съобразяването с околните яхти по пристанището, когато трябва да се спаси от жегата – има решение! Дъно – котва – верига – яхта. Това е нишката, която ни крепи през нощта, а на борда животът си тече автономно и свободно. Без обувки и рокли, без главната улица с лъскавите магазини. Без суетата на изобилието от сладка вода – морето е наше и ни стига, като източник на прохлада и спокойствие. А джинът се изстудява в хладилника, това се подразбира. През деня – вятърът е в изобилие и ни тласка на север. А всяка вечер сме на различен залив, с минимум цивилизация. Какво повече му трябва на човек? Благодарим на екипажа! Заповядайте пак!
————————————————————————————————
07-2017 – Безветрие сред Цикладите
Случвало ли се е посред лятото да вали сняг? Е, да, ще кажете след кратко замисляне…на Мусала валя веднъж…Доста по-дълго ще трябва да се замислят моряците, за да се сетят кога на Цикладите не духа вятър. Е, тази седмица за всеобщо учудване нямаше и грам вятър. Седмицата премина под знака на масивен антициклон, нечувано спокойно море и напевното ромолене на двигателя Но както знаем, всяка аномалия си има позитиви. Необичайната ситуация ни позволи да се пъхнем в заливи, които иначе избягваме, да пуснем котва в рискови, но екзотични чупки на брега. А колкото до настроението – по никакъв начин приумиците на природата не успяха да го разклатят, да нарушат табиета, да спрат дегустацията на ледена ракия със салата, ритуала по пиене на вино в кристални чаши и неспирния поток на шеги и закачки. Пожелаваме го на всички, а най вече на екипажа, когото очакваме отново. Благодарим, приятели!
————————————————————————————————
06-2017 – Между вулканите
Във всеки от нас дреме по един Индиана Джоунс. Макар че повечето места и неща наоколо вече са открити, ние не спираме да се опитваме да ги „открием” за себе си – острови на които не сме били, заливи, в които не сме влизали, малки неща по дъното на морето, които може никой преди нас да не е докосвал. И тази седмица следвахме стремежа си да стоим далеч от тълпите, като си избрахме Южните Циклади, между вулканите Милос и Санторини. Лавирахме между известни и неизвестни места, сред арките и тунелите, грациозно изваяни от вятъра и вълните в меката вулканична пепел, между дома на Венера Милоска и гроба на Омир, между скалистите острови-планини с по едно село на върха на хълма, откъдето се вижда докъдето ти поглед стигне. С добър вятър, умело планиране и малко късмет успяхме да запазим спокойното темпо и крехките баланси в живота на борда, за да увеличим с малко общото щастие на света, в лицето на предимно женския ни екипаж. Благодарим ви приятели, заповядайте пак!
————————————————————————————————
06.2017 – Между Миконос и Санторини
Да, някъде там, помежду. На места, достъпни само за ценители, които са готови да удължат пътешествието си със самолет или ферибот, за да се качат на борда и да достигнат до острови и заливи, където само вятърът, платната и яхтата могат да ги заведат. Места, на които делфините се усмихват, животът тече по гръцки бавно, залезите са дълги, а сенчестите улички са се сгушили между белите къщи със сините прозорци. Плавайте с нас и вие.
————————————————————————————————
06.2017 – Една яхта, три поколения, седем залеза в морето
Вдъхновяващо е да плаваш с три поколения от едно семейство, обединени от страстта към морето, приключението и свободата. С тях търсихме местата за съзерцание на егейските залези тази седмица. А приключението беше увенчано последната вечер и с пълна луна.
————————————————————————————————
06.2017 – Пътуване без цел
Случвало ли ви се е да пътувате без цел, посока и план? Където и когато ви отвее вятъра (в буквалния смисъл)? Ето такава беше тази седмица. Почти сами, по места непопулярни и малко посещавани, за сметка на това – истински.
————————————————————————————————
06.2017 – Стъпка в страни
Стъпка в страни и вече сме в Южните Циклади. Не, не на Санторини, нито пък на Миконос. На другите, чиито имена трудно се произнасят, но пък картините, изживяванията и тръпката на откривателството се помнят дълго. А някои образи остават запечатани от камерите и обективите на целия екипаж – фотографи по професия, призвание или страст. За вечерите и кулинарните подвизи на котва под звездите няма какво да говорим, това си е част от програмата.
