Posts by kancho

Началото на февруари. Вече е люта зима. Всичко е зелено. Тревата е тучна, навсякъде край пътя хрупат агънца и ярета. Дърветата са цъфнали в прекрасен розов цвят. Портокаловите и лимоновите дръвчета са натежали от плод. Берем и ядем от крайпътни дървета. Няма нужда да уточнявам, че вкусът е съвсем различен от тези в супермаркета. А, къде е това ли? Дали не си измислям или сънувам? Не, намираме се на Крит. Не, не сме с яхтата. На почивка сме (само наполовина). С любопитство проучваме местата, на които ще дойдем с плаване през Май. Целият месец Май ще сме в тези води, в топлите страни. Явно първият ден е бил демо версията, като в стария анекдот. Още на другия ден облаците идат с трясък и гръм, с вятър и дъжд.   Докато дъждът къпе овцете и портокалите край...

Плаваме. Вече шест месеца сме на яхтата. Тя е наш дом, както и средство за пътешестване. Въпреки че често не разполагаме с каюта, на борда имаме всичко, което ни трябва – 2 комплекта дрехи, джапанки, очила. Кухня, баня, хладилник. Риболовни такъми. Много инструменти, с които ремонтираме всичко. Екстри – подправки, напитки, чаши за вино със столче, за изискани вечери в кокпита. Всичко това, заедно с още 8 човека и техния багаж се събира в рамките на 14-те метра дължина на лодката. Тези 6 месеца разбираме колко малко му е нужно на човек за да се чувства добре и да съществува, да води един хармоничен живот с приличен бит. Количеството храна, която ни е нужна също е наполовина. Опитваме се да си хващаме риба и да берем плодове. По-близо до природата. Щастието не се...

Тъй както Йонийските острови са ни любимо място, Северните Споради не им отстъпват по чар и природна красота. Изкарахме там цял месец, след трудно качване срещу вълните и вятъра от Атина. Тогава се борихме с ветрове над 30 възела и вълни над 3 метра в канала между континента и остров Евия. Възнаградени усилия, последвани от няколко приятни дни северно от моста на Халкида.     Три поредни седмици изследвахме бреговете на една от най-гористите, ненаселени и живописни островни групи. Скиатос – най-населеният, центърът на чартъра по въздух и вода – летището, яхтите, островчетата, ограждащи основното пристанище със стария град, а през средата му – лъскавата главна улица. От север на Скиатос, обрулени от ветровете са пещерите, арките и плажовете,...

  Свърши. Изведнъж и безвъзвратно. Отиде си с един хладен нощен повей на вятъра, едно жълто листо до яхтата сутринта и облаците, които се появиха по-късно и оцветиха залеза. Не, сезонът изобщо не е свършил, остават още два месеца. Но вече не е лято. Започва есенната носталгия, наситените топли цветове, ниското слънце, ранният залез. Вече планираме да се приберем на пристана не в 9, не в 8, а преди 7 часа, за да пуснем котва по светло. Изгревът вече не ни буди в 6, а поне в 8. Вечер правим салатата от по-рано и сядаме на приказки по здрач още преди Сънчо да е изпял песента си по Първа програма. Птиците започват да се събират на ята и да издават тревожни вопли, а рибата излиза нагоре и кълве като обезумяла. Има и за тавата и за сушене. С една дума – Есен е. И...

Има хора, достатъчно смели за да се откъснат от зависимостите на колата и климатика, да предприемат пътешествие по земя, вода и въздух за да стигнат накрай света, където на малък пристан ги чака малка яхта. Идват без очаквания и предубеждения и се гмурват в живота на мореплавателя със скок. Радва ги всяка малка екстра, като леда в коктейла или студената диня, бистро-синята вода или пък дъгата след буря. Тези хора не държат да се върнат на мястото от което са тръгнали за да се качат на колата обратно към дома. Те се впускат в пътешествието с поглед някъде напред – докъдето стигнем с вятъра (а понякога и срещу него). Тъкмо на тях се полага да видят онези забравени кътчета по краищата на островите и полуостровите на Гърция. Пътят на Одисей около Пелопонес, водни...