Други

Началото на февруари. Вече е люта зима. Всичко е зелено. Тревата е тучна, навсякъде край пътя хрупат агънца и ярета. Дърветата са цъфнали в прекрасен розов цвят. Портокаловите и лимоновите дръвчета са натежали от плод. Берем и ядем от крайпътни дървета. Няма нужда да уточнявам, че вкусът е съвсем различен от тези в супермаркета. А, къде е това ли? Дали не си измислям или сънувам? Не, намираме се на Крит. Не, не сме с яхтата. На почивка сме (само наполовина). С любопитство проучваме местата, на които ще дойдем с плаване през Май. Целият месец Май ще сме в тези води, в топлите страни. Явно първият ден е бил демо версията, като в стария анекдот. Още на другия ден облаците идат с трясък и гръм, с вятър и дъжд.   Докато дъждът къпе овцете и портокалите край...

Посока – Закинтос. Това значи повече плаване, наситено синьо, арки и пещери…през островите Меганиси, Итака, Закинтос, Кефалония, Кастос и още няколко по-малки. Времето тези седмици не е типично за септември. Динамично е – слънце, вятър, дъжд, по някоя гръмотевична буря, шквал. Предимно женски екипаж. Със стил и финес. Мъжете са зад сцената. Морето показва различните си лица, на тези които искат да го опознаят. Някои го прегъръщат, други му обръщат гръб…но няма как да ти е скучно. Все нещо се случва, дори в монотонния ритъм на поредицата от вълни. Делфини, делфини, делфини, почти през ден. И един малък паламуд на въдицата. Есенни залези. На остров Кастос, където живеят около 30 човека, ни сварва буря – поредният африкански циклон. В...

  Впечатлени от хубавите уводни статии, които пише главният редактор на National Geographic, решихме от своя страна да погледнем назад към изминалия сезон и да   споделим някои мисли, които сякаш сами се изляха на „хартията“   под формата на заключителна статия 🙂     Много бързо изтече този сезон. Неусетно се заредиха седмица след седмица на вода. Яхтата ни стана втори дом. Засега все още е втори, тъй като на нея прекарваме по-малко време отколкото на пътя, на ските или у дома. Но този начин на живот все повече заема съзнанието ни със свободата, която предоставя, със сливането с безбрежната морска шир и островите, стръмно изникнали от морето и достигащи почти до облаците.                 Започнахме...

    Тази събота ставаме по-рано. Трябва да оставим една яхта в Атина и да вземем друга от Лефкада. А помежду да минем 400 километра. Караме с газ до дупка, както правят и местните – ако ограничението е 50 – не трябва да се пада под 120. Минаваме по уникално съоръжение – огромен висящ мост в западната теснина на Коринтския залив, който свързва Пелопонес с континента.   В 2 часа сме на яхтата, скачаме на нея и започваме да я подреждаме, защото в 3 екипажът вече пристига. Както винаги суетнята трае около 2 часа. В 5 отлепяме от пристана за да се наслаждаваме на късните часове на ниското слънце в дългия майски ден.   И както започна денят с газ до дупка, така и продължава – този екипаж скача направо в дълбокото с 30 възела вятър на мачтата, 7...

   Вече не броим дните, седмиците и милите…   Още едно дълго морско лято – кажи речи половин година – е зад нас. Не че това ни прави твърде радостни, тъй като в живота не бързаме за никъде, просто времето си минава…а ние сме се заели да го прекараме по най-приятния начин и като че ли успяваме. Как ли – ами като плаваме с приятели – стари и нови, малки и големи, приятели от три поколения. Радостно е, че старите моряци идват отново, а край тях се появяват и нови. И така до кога, до къде? Знам ли…                             Вече съвсем уверено стъпихме в Йонийско море, където успяхме да обиколим де що има на север и на юг от базовия лагер – Лефкада.            ...

Събрахме най-силните мигове от изминалия плавателен сезон в 13 кадъра и направихме календар, който може да разгледате онлайн...