Корабният дневник

08.2017 – Непосилната лекота на битието Седмица, в която времето лети, яхтата лети, а грижите са отлетели. Седмица, в която платната са малки, вълните, скоростта и усмивките – големи. Седмица в която преградите падат, спускат се мостове, теченията отнасят всичко излишно и остава само едно – Непосилната лекота на битието! Благодарим ви, приятели, елате пак! Снимки – тук. ———————————————————————————————— 07.2017 – Спорадите от високо Спорадите – уж познати – наоколо, отвътре, от дълбоко…но винаги готови да ни изненадат – с непредвидена...

Възможно ли е да се лъжат тези, които си мислят, че качеството на почивката им на яхта се измерва в броя посетени (или просто докоснати) острови, на които са успели просто да стъпят на пристанището и да разгледат (най-много) селцето край него? Не ни ли увлича твърде много забързаният и напрегнат ритъм от който се опитваме да се откъснем за седмица? Не ни ли подвежда количественото измерение, за сметка на качеството на усещането, на попиването на ароматите, звуците и обертоновете на живота на местните хора, островитяните… Колкото и да сме си мислили за такава почивка, все не успявахме да си я осигурим, докато обстоятелствата не ни принудиха. Основният фактор в живота на моряка – времето – реши да се инати и да сменя бурен северен вятър с купесто-дъждовни облаци и...

Прекрасна е, защото много хора не свързват месец Май с понятието „море”. И затова не са там. Това прави атмосферата лека и приятна, без натрапчивия привкус на плажните чанти, поясите, сладоледите, фрапетата…и всички други атрибути на масовия плажен туризъм. Да, морската вода не е 27 градуса, но за сметка на това всичко е все още зелено, всичко цъфти – макове, храсти, магарешки тръни…всичко. Даже портокалите цъфтят, пръскайки упойващ аромат, а в същото време, на същите цъфтящи дървета висят зрели портокали и те подканват да ги откъснеш. Това и правим, разбира се. Не са като онези едрите от магазина, обрани зелени и с парафинизирана кора. Напротив – не са много угледни, но са сладки и истински. Идеални за фреш. В магазина няма зехтин…е що така бе? А, ясно, в...

31.5 – 5.6.2016 – През две морета и Коринт След месец в южно Егейско море, в търсене на нови скрити и недокоснати кътчета до Крит и обратно, вече е време да се пренесем на запад – през Коринтския канал и залив към Йонийско море. Каналът е легенда, с над 2000 годишна история, от тегленето на корабите на трупи през древността, през идеята за прокопаването му, през реализацията на начинанието и до наши дни. След него е заливът – голямо парче море, което дели континента от Пелопонес и е пълен с изненади, история и природна красота. И накрая – добре познатото топло и синьо Йонийско море – Итака, Кефалония, Закинтос, Лефкада и другите острови – един различен зелен цвят. Елате и вижте!...

Май, макове, манифестация. Отгоре на всичко и Великден. Всички искат в Гърция. Къде – на Миконос, на Санторини, на Кавала или на познатия Тасос. Защото за тях сме чували по телевизията. Да, ама ние няма да идем там. Къде да идем…някъде далеч на юг. Е по на юг от Крит е само Африка. Крит е дори по на юг от най-северната точка на Африка. Затова – към Крит. Ще бъдем Робинзоновци, ще изпитаме отново тръпката, която е водила хората от незапомнени времена – да открият нещо ново (за тях).   Не че то не е открито от някой друг, но въпреки това, чувството е истинско. А удоволствието да си далеч от глъчката на чартъра, сред малкото истински моряци или рибари на пристанището е подправката към ястието. Споделяме го с тези от вас, които не се страхуват да пренебрегват...

Плаваме. Вече шест месеца сме на яхтата. Тя е наш дом, както и средство за пътешестване. Въпреки че често не разполагаме с каюта, на борда имаме всичко, което ни трябва – 2 комплекта дрехи, джапанки, очила. Кухня, баня, хладилник. Риболовни такъми. Много инструменти, с които ремонтираме всичко. Екстри – подправки, напитки, чаши за вино със столче, за изискани вечери в кокпита. Всичко това, заедно с още 8 човека и техния багаж се събира в рамките на 14-те метра дължина на лодката. Тези 6 месеца разбираме колко малко му е нужно на човек за да се чувства добре и да съществува, да води един хармоничен живот с приличен бит. Количеството храна, която ни е нужна също е наполовина. Опитваме се да си хващаме риба и да берем плодове. По-близо до природата. Щастието не се...