Плаване минали години

От една страна сме близо до Атина, която се пръска по шевовете от хора, яхти, звуци и светлини. От друга – ще се доближим до Пелопонес – силно подценен район, с прекрасни диви планини, дълбоки заливи, маслинови градини, чинари и олеандри. Всеки от островите по пътя ни – Порос, Идра и Спетсес , предлага нещо различно – аромати, архитектура и уют. Не са за пренебрегване и по-малките по-слабо населени островчета Егина и Ангистри, както и множеството ненаселени. Старата столица на Гърция – Нафплио ще ни посрещне с крепостта си и чара на стария град. Ако вместо това отидем до Монемвасия, ще видим запазен средновековен град-крепост, на тесен полуостров. Като Несебър, но не съвсем. На Пелопонес ще опитаме от домашния зехтин на местните хора. И всичко това, в дух на приключение в дългите пролетни дни, сред свежестта на цъфтящите дървета и затоплящото се море.

Транспорт – От София до Атина има хубав магистрален път, почти през цялото време, а също и ниско бюджетен полет на RyanAir.

От една страна сме близо до Атина, която се пръска по шевовете от хора, яхти, звуци и светлини. От друга – ще се доближим до Пелопонес – силно подценен район, с прекрасни диви планини, дълбоки заливи, маслинови градини, чинари и олеандри. Всеки от островите по пътя ни – Порос, Идра и Спетсес , предлага нещо различно – аромати, архитектура и уют. Не са за пренебрегване и по-малките по-слабо населени островчета Егина и Ангистри, както и множеството ненаселени. Старата столица на Гърция – Нафплио ще ни посрещне с крепостта си и чара на стария град. Ако вместо това отидем до Монемвасия, ще видим запазен средновековен град-крепост, на тесен полуостров. Като Несебър, но не съвсем. На Пелопонес ще опитаме от домашния зехтин на местните хора. И всичко това, в дух на приключение в дългите пролетни дни, сред свежестта на цъфтящите дървета и затоплящото се море.

Транспорт – От София до Атина има хубав магистрален път, почти през цялото време, а също и ниско бюджетен полет на RyanAir. От Миконос, обратно до пристанище Пирея има ежедневни фериботи, а също и ниско бюджетен полет на RyanAir.

Класическата линия на Цикладите – право на юг и по вятъра. Кеа – с голямото старо селище, каменният лъв и курабиите от жъладово брашно. Китнос – с топлите извори. Серифос – с чудния залез от селото на хълма. Сифнос – с малките рибарски заливи и спокойствието на юга. Милос – богат на цветове и вулканични образувания, арки, тунели, пясъчни кули. Парос – с вятърните си мелници, църкви и манастири. И всичко това – далеч от чартърната глъчка, в дух на приключение в дългите пролетни дни, сред свежестта на цъфтящите дървета, сред все по-топлата вода на южните ширини.

Транспорт – От София до Атина има хубав магистрален път, почти през цялото време, а също и ниско бюджетен полет на RyanAir. От Пирея до Миконос и обратно, от Парос до Пирея има ежедневни фериботи.

Непознатите и не толкова лесно достъпни южни Циклади. Малки острови с по едно селище, Аморгос – където е сниман “The big Blue”, Иос – островът на концертите на открито, а над тях – прекрасната гледка към залеза от старото селище на хълма. Обрулените от ветровете Сикинос и Фолегандрос, а накрая – вулканът Милос, където е намерена прочутата статуя на Венера (Афродита). Ще се докоснем до уникалните форми от мека вулканска пепел, изваяни от морето в кули, заливи и тунели. Ще зърнем и селищата, в които гаражът за лодката е на долния етаж на къщата, а и любителите на археологията няма да останат разочаровани. И всичко това, в дух на приключение в дългите пролетни дни, сред свежестта на цъфтящите дървета, сред все по-топлата вода на южните ширини.

Транспорт – От София до Атина има хубав магистрален път, почти през цялото време, а също и ниско бюджетен полет на RyanAir. От Пирея до Парос и обратно – от Милос до Атина има ежедневни фериботи.

Обратно на север през традиционната Цикладска редица острови, всичките обрулени от вятъра, голи и сурови, а в същото време – всеки от тях различен, със своите заливи, гънки, растителност и стари селища. Милос – един от редицата вулканични острови. В средата му личи кратера – днес е залив, а тук-таме има термални извори. Ще се докоснем до уникалните форми от мека вулканска пепел, изваяни от морето в кули, заливи и тунели. Ще зърнем и селищата, в които гаражът за лодката е на долния етаж на цветните къщи, а любителите на археологията няма да останат разочаровани, тук е открита прочутата статуя на Венера (Афродита), а и не само тя. Сифнос – с малките рибарски пристанища, Иос – островът на концертите и събитията на открито, а над тях – прекрасната гледка към залеза от старото селище на хълма. Серифос – с високата планина, подканваща за разходка по билото, със старото село, стръмните криви улички и църквата на върха. Китнос – най-слабо населения от тази група острови, но дарен с топли минерални извори, както и две крайбрежни селища и едно старо село на върха. Задължително ше се потопим в някой топъл извор, а разходката до билото е за по-издържливите. Кеа – най-близък до Атика и същевременно богат на заливи, вятърни мелници, стари селища и нагънат релеф. Няма да скучаете там, дори и само да опитате местните курабии от жъладово брашно. Сунио – Добре запазен древен храм на върха на най-южния нос на Атика. Чудесен залив за почивка или нощувка. Усещане за пътешествие. Дълги топли дни и свежи и прохладни нощи.

Транспорт – От София до Атина има хубав магистрален път, почти през цялото време, а също и ниско бюджетен полет на RyanAir. От Пирея до Милос и обратно има ежедневни фериботи, както и достъпни вътрешни полети на Olympic/Aegean, с които може да се лети и от София.

Еднопосочно пътешествие сред Северните Циклади, обрулени от вятъра, но всеки от тях – интересен по своему. Тинос – изпълнен със зелени карстови понори, във всеки от които има католическо селище. Разбираемо – слабо популярен сред ортодоксалния свят. Кеа – близо доАтина, но вече с усещане за вятър и местния специалитет – бисквитки от жъладово брашно. Сифнос – с малките рибарски пристанища, Серифос – с високата планина, подканваща за разходка по билото, със старото село, стръмните криви улички и църквата на върха. Сирос – има какво да покаже, все пак е столицата на Цикладите. Парос – с вятърните мелници, многото църкви, големите заливи на Парикия и Науса… Вече пролетта отминава за да даде път на лятото, а морето си е направо топло. Денят е все по-голям. Свежо е през деня и приятно прохладно през нощта.

Маршрутът не е определен, зависи от времето, вятъра, нашите нагласи да плаваме повече или по-малко, да видим едно или друго. Възможностите са много, остава да изберете някоя от тях.

Транспорт – От София до Атина има хубав магистрален път, почти през цялото време, а също и ниско бюджетен полет на RyanAir. От Милос до Пирея има ежедневни фериботи, както и достъпни вътрешни полети на Olympic/Aegean, с които може да се лети и от София.

Еднопосочно пътешествие между два от големите Цикладски острови – от вятърните мелници на Парос до пещерите и арките на Милос – един от редицата вулканични острови. В средата му личи кратера – днес е залив, а тук-таме има термални извори. Ще се докоснем до уникалните форми от мека вулканска пепел, изваяни от морето в кули, заливи и тунели. Ще зърнем и селищата, в които гаражът за лодката е на долния етаж на цветните къщи, а любителите на археологията няма да останат разочаровани, тук е открита прочутата статуя на Венера (Афродита), а и не само тя.
Околните острови Кимолос, Сифнос, Серифос, Иос, Фолегандрос, ще оформят разнообразието на седмицата, всеки от тях – интересен по своему. Парос – с вятърните мелници, многото църкви, големите заливи на Парикия и Науса, Сифнос – с малките рибарски пристанища, Иос – островът на концертите и събитията на открито, а над тях – прекрасната гледка към залеза от старото селище на хълма. Серифос – с високата планина, подканваща за разходка по билото, със старото село, стръмните криви улички и църквата на върха… Вече пролетта отминава за да даде път на лятото, а морето си е направо топло. Денят е все по-голям. Свежо е през деня и приятно прохладно през нощта.

Маршрутът не е определен, зависи от времето, вятъра, нашите нагласи да плаваме повече или по-малко, да видим едно или друго. Възможностите са много, остава да изберете някоя от тях.

Транспорт – От София до Атина има хубав магистрален път, почти през цялото време, а също и ниско бюджетен полет на RyanAir. От Пирея до Парос, както и от Милос до Пирея има ежедневни фериботи, както и достъпни вътрешни полети на Olympic/Aegean, с които може да се лети и от София.

Кръгче с начало и край остров Милос – един от редицата вулканични острови. В средата му личи кратера – днес е залив, а тук-таме има термални извори. Ще се докоснем до уникалните форми от мека вулканска пепел, изваяни от морето в кули, заливи и тунели. Ще зърнем и селищата, в които гаражът за лодката е на долния етаж на цветните къщи, а любителите на археологията няма да останат разочаровани, тук е открита прочутата статуя на Венера (Афродита), а и не само тя.
Околните острови Кимолос, Сифнос, Серифос, Парос, Иос, Фолегандрос, ще оформят разнообразието на седмицата, всеки от тях – интересен по своему. Сифнос – с малките рибарски пристанища, Иос – островът на концертите и събитията на открито, а над тях – прекрасната гледка към залеза от старото селище на хълма. Серифос – с високата планина, подканваща за разходка по билото, със старото село, стръмните криви улички и църквата на върха. Парос – с вятърните мелници, многото църкви, големите заливи на Парикия и Науса… Вече пролетта отминава за да даде път на лятото, а морето си е направо топло. Това са най-дългите дни. Свежо е през деня и приятно прохладно през нощта.

Маршрутът не е определен, зависи от времето, вятъра, нашите нагласи да плаваме повече или по-малко, да видим едно или друго. Възможностите са много, остава да изберете някоя от тях.

Транспорт – От София до Атина има хубав магистрален път, почти през цялото време, а също и ниско бюджетен полет на RyanAir. От Пирея до Милос и обратно има ежедневни фериботи, както и достъпни вътрешни полети на Olympic/Aegean, с които може да се лети и от София.

Обратно на север през традиционната Цикладска редица острови, всичките обрулени от вятъра, голи и сурови, а в същото време – всеки от тях различен, със своите заливи, гънки, растителност и стари селища. Милос – един от редицата вулканични острови. В средата му личи кратера – днес е залив, а тук-таме има термални извори. Ще се докоснем до уникалните форми от мека вулканска пепел, изваяни от морето в кули, заливи и тунели. Ще зърнем и селищата, в които гаражът за лодката е на долния етаж на цветните къщи, а любителите на археологията няма да останат разочаровани, тук е открита прочутата статуя на Венера (Афродита), а и не само тя. Сифнос – с малките рибарски пристанища, Иос – островът на концертите и събитията на открито, а над тях – прекрасната гледка към залеза от старото селище на хълма. Серифос – с високата планина, подканваща за разходка по билото, със старото село, стръмните криви улички и църквата на върха. Китнос – най-слабо населения от тази група острови, но дарен с топли минерални извори, както и две крайбрежни селища и едно старо село на върха. Задължително ше се потопим в някой топъл извор, а разходката до билото е за по-издържливите. Кеа – най-близък до Атика и същевременно богат на заливи, вятърни мелници, стари селища и нагънат релеф. Няма да скучаете там, дори и само да опитате местните курабии от жъладово брашно. Сунио – Добре запазен древен храм на върха на най-южния нос на Атика. Чудесен залив за почивка или нощувка. Усещане за пътешествие. Дълги топли дни и свежи и прохладни нощи.

Транспорт – От София до Атина има хубав магистрален път, почти през цялото време, а също и ниско бюджетен полет на RyanAir. От Пирея до Милос има ежедневни фериботи, а също и достъпни вътрешни полети на Olympic/Aegean от Атинското летище.

Пътешествие още на север през пролива между Евия и Атика, с най-големия прилив/отлив в Гръцките води. Плаване между планините, със спирки в малки, позабравени от туризма селища и ненаселени острови и заливи с чисти и спокойни води. За нас ще бъде вдигнат подвижния мост на Халкида, свързващ Евия с континента. Още по на север ще лекуваме ревматизма си в термалните извори на острова, а след това, ще зърнем и Северните Споради, в района на които ще останем следващите няколко седмици. Усещане за пътешествие. Дълги топли дни и свежи и прохладни нощи. Спокойствието на морето и планината в едно.

Транспорт – От София до Атина има хубав магистрален път, почти през цялото време, а също и ниско бюджетен полет на RyanAir. От крайната има автобуси до Волос, а от там до Атина или Солун – София.

Тази защитена от типичните ветрове островна група предлага чудесни условия за кратки и по-дълги дневни преходи, съчетани с почивки за плуване в живописни заливи сред гористите склонове на околните брегове. Колкото Цикладите са голи и обрулени, толкова Спорадите са гористи и гостоприемни. Населени са само 4 от тях – Скиатос, с туристическия си южен бряг и дивия север. Скопелос – известен със сцените от филма Мама мия, ограден от всякъде с гори, с най-много пристанища и селца. Алонисос – центърът на морския резерват за защита на хабитата на тюлена монах. Скирос – по-отдалечен от другите, Спорад с Цикладска архитектура и трогателен местен шовинизъм. Останалите ненаселени острови помежду са дом за усамотени манастири и монаси или просто имат прекрасни диви и красиви заливи за почивка или нощувка на котва. Водата е приятно топла, а нощем от гористите хълмове на острова се спуска приятна хладина.

Маршрутът не е определен, зависи от времето, вятъра, нашите нагласи да плаваме повече или по-малко, да видим едно или друго. Възможностите са много, остава да изберете ритъма.

„

Транспорт – до началната/крайната точка е най-удобно да се дойде с кола.

Тази защитена от типичните ветрове островна група предлага чудесни условия за кратки и по-дълги дневни преходи, съчетани с почивки за плуване в живописни заливи сред гористите склонове на околните брегове. Колкото Цикладите са голи и обрулени, толкова Спорадите са гористи и гостоприемни. Населени са само 4 от тях – Скиатос, с туристическия си южен бряг и дивия север. Скопелос – известен със сцените от филма Мама мия, ограден от всякъде с гори, с най-много пристанища и селца. Алонисос – центърът на морския резерват за защита на хабитата на тюлена монах. Скирос – по-отдалечен от другите, Спорад с Цикладска архитектура и трогателен местен шовинизъм. Останалите ненаселени острови помежду са дом за усамотени манастири и монаси или просто имат прекрасни диви и красиви заливи за почивка или нощувка на котва. Водата е приятно топла, а нощем от гористите хълмове на острова се спуска приятна хладина.

Маршрутът не е определен, зависи от времето, вятъра, нашите нагласи да плаваме повече или по-малко, да видим едно или друго. Възможностите са много, остава да изберете ритъма.

Транспорт – до началната/крайната точка е най-удобно да се дойде с кола.

Тази защитена от типичните ветрове островна група предлага чудесни условия за кратки и по-дълги дневни преходи, съчетани с почивки за плуване в живописни заливи сред гористите склонове на околните брегове. Колкото Цикладите са голи и обрулени, толкова Спорадите са гористи и гостоприемни. Населени са само 4 от тях – Скиатос, с туристическия си южен бряг и дивия север. Скопелос – известен със сцените от филма Мама мия, ограден от всякъде с гори, с най-много пристанища и селца. Алонисос – центърът на морския резерват за защита на хабитата на тюлена монах. Скирос – по-отдалечен от другите, Спорад с Цикладска архитектура и трогателен местен шовинизъм. Останалите ненаселени острови помежду са дом за усамотени манастири и монаси или просто имат прекрасни диви и красиви заливи за почивка или нощувка на котва. Водата е приятно топла, а нощем от гористите хълмове на острова се спуска приятна хладина.

Маршрутът не е определен, зависи от времето, вятъра, нашите нагласи да плаваме повече или по-малко, да видим едно или друго. Възможностите са много, остава да изберете ритъма.

Транспорт – до началната/крайната точка е най-удобно да се дойде с кола.

Тази защитена от типичните ветрове островна група предлага чудесни условия за кратки и по-дълги дневни преходи, съчетани с почивки за плуване в живописни заливи сред гористите склонове на околните брегове. Колкото Цикладите са голи и обрулени, толкова Спорадите са гористи и гостоприемни. Населени са само 4 от тях – Скиатос, с туристическия си южен бряг и дивия север. Скопелос – известен със сцените от филма Мама мия, ограден от всякъде с гори, с най-много пристанища и селца. Алонисос – центърът на морския резерват за защита на хабитата на тюлена монах. Скирос – по-отдалечен от другите, Спорад с Цикладска архитектура и трогателен местен шовинизъм. Останалите ненаселени острови помежду са дом за усамотени манастири и монаси или просто имат прекрасни диви и красиви заливи за почивка или нощувка на котва. Водата е приятно топла, а нощем от гористите хълмове на острова се спуска приятна хладина.

Маршрутът не е определен, зависи от времето, вятъра, нашите нагласи да плаваме повече или по-малко, да видим едно или друго. Възможностите са много, остава да изберете ритъма.

Транспорт – до началната/крайната точка е най-удобно да се дойде с кола.

Отново е време да поемем на юг, вероятно ще търсим сигурните и тихи води на канала между Евия и континента, където ще се насладим на природните дадености на най-големия остров Евия – планини, гори, термални извори, дълбоки долини. Ще спираме основно в малки, позабравени от туризма селца, но няма да пропуснем и столицата Халкида, където за нас ще се вдигне подвижния мост за да ни пропусне на юг към Атина. Там, недалеч от южна Евия има няколко малки и интересни островчета. Ще обиколим Сунио – южния нос на Атика, на върха на който има запазен древен храм. Ще завършим в Атина, на един трамвай път от Акропола. Усещане за пътешествие, съчетаващо спокойствието на морето и планината, с попътни ветрове.

Транспорт – до старта – с кола или автобус през Волос. От Атина – с автобус, кола или бюджетен полет на Ryan Air.

Интересен преход от водите на Егейско до Йонийско море. През малките острови на Запад от Атина, под Северен Пелопонес, през емблематичния Коринтски канал, дълбок 85 метра и широк 25, сред гънките на Коринтския залив, с малките пристанища под Делфи, островите, сгушени под планината, средновековния Нафпактос с крепоста си на хълма. Минаване под грандиозния висящ мост на Патра. В Йонийско море ще ми посрещне островът на Одисей – Итака, за да ни посочи пътя към крайната спирка – Лефкада. Възможно е да удължим маршрута, като слезем на юг до Закинтос и обиколим по-обстойно южните Йонийски острови. Усещане за пътешествие сред малко посещаваните места, неповторимото Йонийско синьо, път наситен с история и разнообразни природни красоти, цветове и аромати.

Транспорт – От София до Атина има хубав магистрален път, почти през цялото време, а също и ниско бюджетен полет на RyanAir. От Лефкада до Атина има атобус три пъти дневно, а до България може да се стигне с кола по магистрала.

Южните – близкият Меганиси, с фиордите си от север и скалистия си южен бряг с пещерите. Итака, на Одисей, обвита в легенди, със сгушената на дъното на дълбокия си залив столица Вати, както и с няколко други китни малки селца, по брега и във вътрешността си. Кефалония – най-големият остров от групата, с високата си 1600м планина, гористи хълмове, реки, долини и плажове. Закинтос – островът с най-синята вода, пещерите и тунелите на северния му нос, както и известния залив на корабокруширалия кораб. В южната му част е размножителната територия на защитената морска костенурка, а градът му е силно повлиян от венецианския стил и култура. И не на последно място малките – Каламос и Кастос – рибарски острови с по едно село, съчетание на традиции, местна архитектура, топлота и уют. Тези острови са с богата и бурна история, на кръстопът между различни интереси и култури.

Северните – Паксос и Антипаксос – две перли по пътя от Лефкада към Корфу (Керкира). Малки селца, чисти заливи и плажове. Корфу – Големият остров с топлите и защитени източни заливи, меките пясъчни форми на севера и бурните скали, крепости и манастири на западния бряг. Ще минем на хвърлей от Албанския бряг, за да видим бункерите и ще продължим към позабравените и затова почти непроменени от туризма най-северни Йонийски острови с по едно малко селище, последна спирка по морския път за Италия.

И всичко това, разбира се, съчетано със слънчеви бани, плуване, гмуркане и риболов в кристалните сини води на топлото Йонийско море.

Маршрутът не е определен, зависи от времето, вятъра, нашите нагласи да плаваме повече или по-малко, да видим едно или друго. Възможностите са много, остава да изберете ритъма.

Транспорт – До Лефкада е най-удобно да се стигне с кола по магистралата.

Южните – близкият Меганиси, с фиордите си от север и скалистия си южен бряг с пещерите. Итака, на Одисей, обвита в легенди, със сгушената на дъното на дълбокия си залив столица Вати, както и с няколко други китни малки селца, по брега и във вътрешността си. Кефалония – най-големият остров от групата, с високата си 1600м планина, гористи хълмове, реки, долини и плажове. Закинтос – островът с най-синята вода, пещерите и тунелите на северния му нос, както и известния залив на корабокруширалия кораб. В южната му част е размножителната територия на защитената морска костенурка, а градът му е силно повлиян от венецианския стил и култура. И не на последно място малките – Каламос и Кастос – рибарски острови с по едно село, съчетание на традиции, местна архитектура, топлота и уют. Тези острови са с богата и бурна история, на кръстопът между различни интереси и култури.

Северните – Паксос и Антипаксос – две перли по пътя от Лефкада към Корфу (Керкира). Малки селца, чисти заливи и плажове. Корфу – Големият остров с топлите и защитени източни заливи, меките пясъчни форми на севера и бурните скали, крепости и манастири на западния бряг. Ще минем на хвърлей от Албанския бряг, за да видим бункерите и ще продължим към позабравените и затова почти непроменени от туризма най-северни Йонийски острови с по едно малко селище, последна спирка по морския път за Италия.

И всичко това, разбира се, съчетано със слънчеви бани, плуване, гмуркане и риболов в кристалните сини води на топлото Йонийско море.

Маршрутът не е определен, зависи от времето, вятъра, нашите нагласи да плаваме повече или по-малко, да видим едно или друго. Възможностите са много, остава да изберете ритъма.

Транспорт – До Лефкада е най-удобно да се стигне с кола по магистралата.

Южните – близкият Меганиси, с фиордите си от север и скалистия си южен бряг с пещерите. Итака, на Одисей, обвита в легенди, със сгушената на дъното на дълбокия си залив столица Вати, както и с няколко други китни малки селца, по брега и във вътрешността си. Кефалония – най-големият остров от групата, с високата си 1600м планина, гористи хълмове, реки, долини и плажове. Закинтос – островът с най-синята вода, пещерите и тунелите на северния му нос, както и известния залив на корабокруширалия кораб. В южната му част е размножителната територия на защитената морска костенурка, а градът му е силно повлиян от венецианския стил и култура. И не на последно място малките – Каламос и Кастос – рибарски острови с по едно село, съчетание на традиции, местна архитектура, топлота и уют. Тези острови са с богата и бурна история, на кръстопът между различни интереси и култури.

Северните – Паксос и Антипаксос – две перли по пътя от Лефкада към Корфу (Керкира). Малки селца, чисти заливи и плажове. Корфу – Големият остров с топлите и защитени източни заливи, меките пясъчни форми на севера и бурните скали, крепости и манастири на западния бряг. Ще минем на хвърлей от Албанския бряг, за да видим бункерите и ще продължим към позабравените и затова почти непроменени от туризма най-северни Йонийски острови с по едно малко селище, последна спирка по морския път за Италия.

И всичко това, разбира се, съчетано със слънчеви бани, плуване, гмуркане и риболов в кристалните сини води на топлото Йонийско море.

Маршрутът не е определен, зависи от времето, вятъра, нашите нагласи да плаваме повече или по-малко, да видим едно или друго. Възможностите са много, остава да изберете ритъма.

Транспорт – До Лефкада е най-удобно да се стигне с кола по магистралата.

Южните – близкият Меганиси, с фиордите си от север и скалистия си южен бряг с пещерите. Итака, на Одисей, обвита в легенди, със сгушената на дъното на дълбокия си залив столица Вати, както и с няколко други китни малки селца, по брега и във вътрешността си. Кефалония – най-големият остров от групата, с високата си 1600м планина, гористи хълмове, реки, долини и плажове. Закинтос – островът с най-синята вода, пещерите и тунелите на северния му нос, както и известния залив на корабокруширалия кораб. В южната му част е размножителната територия на защитената морска костенурка, а градът му е силно повлиян от венецианския стил и култура. И не на последно място малките – Каламос и – рибарски острови с по едно село, съчетание на традиции, местна архитектура, топлота и уют. Тези острови са с богата и бурна история, на кръстопът между различни интереси и култури.

Северните – Паксос и Антипаксос – две перли по пътя от Лефкада към Корфу (Керкира). Малки селца, чисти заливи и плажове. Корфу – Големият остров с топлите и защитени източни заливи, меките пясъчни форми на севера и бурните скали, крепости и манастири на западния бряг. Ще минем на хвърлей от Албанския бряг, за да видим бункерите и ще продължим към позабравените и затова почти непроменени от туризма най-северни Йонийски острови с по едно малко селище, последна спирка по морския път за Италия.

И всичко това, разбира се, съчетано със слънчеви бани, плуване, гмуркане и риболов в кристалните сини води на топлото Йонийско море.

Маршрутът не е определен, зависи от времето, вятъра, нашите нагласи да плаваме повече или по-малко, да видим едно или друго. Възможностите са много, остава да изберете ритъма.

Транспорт – До Лефкада е най-удобно да се стигне с кола по магистралата.

Южните – близкият Меганиси, с фиордите си от север и скалистия си южен бряг с пещерите. Итака, на Одисей, обвита в легенди, със сгушената на дъното на дълбокия си залив столица Вати, както и с няколко други китни малки селца, по брега и във вътрешността си. Кефалония – най-големият остров от групата, с високата си 1600м планина, гористи хълмове, реки, долини и плажове. Закинтос – островът с най-синята вода, пещерите и тунелите на северния му нос, както и известния залив на корабокруширалия кораб. В южната му част е размножителната територия на защитената морска костенурка, а градът му е силно повлиян от венецианския стил и култура. И не на последно място малките – Каламос и Кастос – рибарски острови с по едно село, съчетание на традиции, местна архитектура, топлота и уют. Тези острови са с богата и бурна история, на кръстопът между различни интереси и култури.

Северните – Паксос и Антипаксос – две перли по пътя от Лефкада към Корфу (Керкира). Малки селца, чисти заливи и плажове. Корфу – Големият остров с топлите и защитени източни заливи, меките пясъчни форми на севера и бурните скали, крепости и манастири на западния бряг. Ще минем на хвърлей от Албанския бряг, за да видим бункерите и ще продължим към позабравените и затова почти непроменени от туризма най-северни Йонийски острови с по едно малко селище, последна спирка по морския път за Италия.

И всичко това, разбира се, съчетано със слънчеви бани, плуване, гмуркане и риболов в кристалните сини води на топлото Йонийско море.

Маршрутът не е определен, зависи от времето, вятъра, нашите нагласи да плаваме повече или по-малко, да видим едно или друго. Възможностите са много, остава да ги грабнем.

Транспорт – До Лефкада е най-удобно да се стигне с кола по магистралата.

Южните – близкият Меганиси, с фиордите си от север и скалистия си южен бряг с пещерите. Итака, на Одисей, обвита в легенди, със сгушената на дъното на дълбокия си залив столица Вати, както и с няколко други китни малки селца, по брега и във вътрешността си. Кефалония – най-големият остров от групата, с високата си 1600м планина, гористи хълмове, реки, долини и плажове. Закинтос – островът с най-синята вода, пещерите и тунелите на северния му нос, както и известния залив на корабокруширалия кораб. В южната му част е размножителната територия на защитената морска костенурка, а градът му е силно повлиян от венецианския стил и култура. И не на последно място малките – Каламос и Кастос – рибарски острови с по едно село, съчетание на традиции, местна архитектура, топлота и уют. Тези острови са с богата и бурна история, на кръстопът между различни интереси и култури.

Северните – Паксос и Антипаксос – две перли по пътя от Лефкада към Корфу (Керкира). Малки селца, чисти заливи и плажове. Корфу – Големият остров с топлите и защитени източни заливи, меките пясъчни форми на севера и бурните скали, крепости и манастири на западния бряг. Ще минем на хвърлей от Албанския бряг, за да видим бункерите и ще продължим към позабравените и затова почти непроменени от туризма най-северни Йонийски острови с по едно малко селище, последна спирка по морския път за Италия.

И всичко това, разбира се, съчетано със слънчеви бани, плуване, гмуркане и риболов в кристалните сини води на топлото Йонийско море.

Маршрутът не е определен, зависи от времето, вятъра, нашите нагласи да плаваме повече или по-малко, да видим едно или друго. Възможностите са много, остава да ги грабнем.

Транспорт – До Лефкада е най-удобно да се стигне с кола по магистралата.

Тези две седмици ще отделим на прехода към Атина. Пътищата са два:

Пътят през Коринтския залив ще започне покрай Меганиси и Итака, а след това ще ни поведе под внушителното съвременно инженерно съоръжение – мостът на Патра, край старото пристанище Нафпактос, остров Тризония, Галаксиди, под Делфи с богатата си история и археологически останки, през внушителния Коринтски канал, висок 85м, широк 25 и дълъг 5км. Той ще ни изведе в Сароническия залив под о-в Саламин недалеч от Атина.

Транспорт – До Лефкада най-лесно не стига с кола, а от Атина до Лефкада има редовни автобуси.